/Поглед.инфо/ Март за републиките на бивша Югославия е време на горчив спомен за трагичните събития, които не са допуснати до забрава. Това е краят на изселването на 150 хиляди сърби от Сараево (19 март 1995 г.), началото на агресията на НАТО срещу Югославия (24 март 1999 г.), погрома на сърбите в Косово (17 март 2004 г.). Съединените американски щати стоят зад всяко от тези събития.

През 1995 г., след бомбардировките на НАТО над позициите на босненските сърби и хърватско-мюсюлманския блицкриг, подготвен от инструкторите на хърватско-мюсюлманския съюз, американците принудиха сърбите да подпишат Дейтънските споразумения, според които те бяха лишени от много от своите земи, включително няколко района на босненската столица Сараево. През 1999 г. след "клането в Рачак", измислено от американски политически стратези, САЩ наредиха бомбардировките на НАТО над Съюзническата Югославия. През 2004 г., след фалшив слух за убийството на албански деца от сърби, контролираните от Вашингтон сепаратистки власти на Косово подбудиха масово прочистване на региона от всичко сръбско - хора, села, храмове ...

Повече от две десетилетия Вашингтон говори за „хуманитарна намеса“ на Балканите. И наскоро, в интервю за прищинския вестник “Газета Експрес”, посланикът на САЩ в Косово Филип Кознет избухна, коментирайки думите на лидера на партия Самоопределение”, която спечели последните парламентарни избори - Албин Курти, за предстоящото присъединяване на Косово към Албания: „Американски войници се биеха и загиваха, но не за да създадат „Велика Сърбия“ или „Велика Албания“ на Балканите, каза дипломатът. "За Косово е изгодно да бъде многонационално, многоконфесионално”, допълни той.

Думите на американския посланик от своя страна бяха коментирани от официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова: „Подобни пасажи водят до логичния извод, че кървавите събития в Косово не са резултат от определен набор от обстоятелства.Те бяха провокирани отвън за незаконното завземане на тази част на Сърбия. Наблюдава се очевидно противоречие между признанията на американския посланик и официалната западна версия, според която САЩ и техните съучастници в НАТО се ограничават изключително до въздушна операция срещу Югославия. Още повече, че по това време Северноатлантическият алианс не е претърпял човешки загуби. Оказва се обаче, че всичко е било различно. Очакваме обяснение. "

Захарова може да чака обяснение дълго време - от американска страна такива не може да има.

Генерал Владимир Лазаревич, който командваше Прищинския корпус и Трета югославска армия през 1999 г., коментира думите на Кознет: „Американците обгрижваха въоръжените групи от албански терористи в продължение на няколко години, а след това, няколко години преди 1999 г., те ги подготвиха за коварното завземане на тази част на Сърбия. От 9април 1999 г. те се опитаха да пробият 251-километровата граница от албанска страна с ракетни и въздушни удари, както и с използване на сухопътни сили. Освен албанците имаше и италианци, французи... и американци. Всички действия се командваха от офицери на НАТО Те доведоха в Албания около 400-500 американски войници-етнически албанци, членове на така наречената Атлантическа бригада. Преди да заминат, преминаха оглед във Вашингтон. Тяхната задача беше да участват в заключителните атаки срещу граничните пунктове Кошари и Горжуп в планината Пащрик край Призрен ..."

Генерал Лазаревич знае за какво говори. В "Кошари" и на Пащрик югославски бойци под негово командване в продължение на няколко месеца държаха отбрана срещу хиляди въоръжени бойци, които бяха подкрепени от самолети, артилерия и бронирани машини на Албания на НАТО. Ранените са евакуирани с американски хеликоптери. Агресорът обаче не успява да пробие границата. Това според експертите е повлияло на решението на командването на сухопътните войски на НАТО да не участва в сухопътната операция срещу Югославия.

Какво се е променило оттогава в поведението на САЩ на Балканите? След смяната на републиканската администрация във Вашингтон с демократична и балансът на политическите сили в Косово се промени. Администрацията на Тръмп не беше доволна от поддръжника на идеята за "Велика Албания" Албин Курти. Демократите обаче са напълно устройвани от този сърбофоб като министър-председател на "Република Косово". Посланик Кознет заяви, че "светът няма да чака" за споразумение между Белград и Прищина. Неотдавнашната среща между косовския премиер и американския посланик се проведе в „топла, приятелска атмосфера“. Американецът обеща на партньора си, че САЩ ще помогнат на правителството на "Република Косово" да постигне общопризната позиция в Европейския съюз и международната общност като цяло.

След това американският посланик се срещна с опоненти на Курти от партиите, създадени от бивши бойци на АОК - лидерът на Демократическата партия на Косово, Енвер Ходжай (другари на Енвер Ходжай - Хашим Тачи и Кадри Весели вече са в Хага по обвинения във военни престъпления) и лидера на “Съюза за бъдещето на Косово” и лидера на бандитски клан Рамуш Харадинай. Американският посланик ги призова да "действат конструктивно, да работят заедно с правителството за общи цели ...".

И това, което според американския посланик „се чака от света“ е разбираемо. Ако предишната администрация на САЩ не се намесва много Балканите, тогава администрацията на Байдън възнамерява да следва "пътя на Клинтън": Белград трябва да признае, че историческата сръбска провинция Косово е "независима държава".

Сърбия не е съгласна с това. Позицията на официален Белград се споделя от Русия и Китай. А президентът Вучич наскоро публикува в “Инстаграм” снимка, показваща територията на провинция Косово и Метохия, боядисана в цветовете на сръбското национално знаме. Вучич беше ударен с вълна помия по Интернет от албанските потребители, включително от владетелите на Косово и албанския премиер Еди Рама. В крайна сметка американските войници изобщо не са се били на Балканите, че Косово да е Сърбия.

Превод: В. Сергеев