/Поглед.инфо/ Европейският съюз засилва натиска върху Белград и Прищина, опитвайки се да ги убеди да сключат споразумение за нормализиране на политическите отношения. Това ще позволи на Брюксел да се възползва от инициативата за Балканите на Съединените щати, които преди това са успели да получат от страните подобна сделка по търговски и икономически въпроси.

ЕС дори е готов да се съгласи на размяната на територии между сърби и албанци, което преди това беше категорично отхвърлено, по-специално от Германия. Но ако сръбското ръководство третира тази идея съвсем положително, радикалните лидери на косовските албанци се противопоставят на всякакви териториални отстъпки на сръбската страна, като по този начин задълбочават косовската задънена улица.

Албин Курти, лидерът на радикалното движение "Самоопределение", който се завърна на поста министър-председател на Косово, категорично отхвърли предложението на върховния представител на Европейския съюз по международни отношения Жозеп Борел за размяната на територии между Белград и Прищина: „Не мисля, че трябва да раздаваме нещо.“ ... „Това е натиск от Сърбия. Те искат да им отстъпим ”, каза шефът на косовския кабинет.

В ръководството на Косово бившият президент Хашим Тачи лобираше идеята за обмен на територии по-активно от другите. Още през август 2018 г. той и сръбският президент Александър Вучич постигнаха подходящо предварително споразумение в кулоарите на Европейския форум в австрийския град Алпбах. Тогава и двамата лидери заявиха, че възнамеряват да сключат всеобхватно споразумение възможно най-скоро и призоваха ЕС да действа като посредник и гарант.

„Имаме малък прозорец с възможности“, каза тогава Хашим Тачи. Съответното споразумение трябваше да бъде подписано незабавно през септември 2018 г. в Брюксел с участието на ръководството на ЕС. Разногласията относно принципите на делимитация обаче, както и протестите на опозиционните сили в Белград и Прищина, веднага забавиха процеса.

Според плановете на Хашим Тачи, съответното разграничение трябва да има "пакетно" естество и да осигурява цялостен обмен на територии, включително от северните косовски общности Лепосавич, Звечан и Зубин Поток със сръбско население (около една пета от територията на Косово) и тези, населени предимно от албанци и южните сръбски общности Буяновац, Прешево и, за предпочитане, Медведжа, съседни на Косово. Според косовския лидер такъв обмен на територии, когато регионите с по-голямата част от албанското население ще се озоват в Косово, а сръбското население в Сърбия, би помогнал за облекчаване на напрежението между Белград и Прищина.

Според данните от последното преброяване на населението на Сърбия, на територията на трите южни сръбски общности живеят около 90 хиляди души. В Прешево - 89% албанци и 9% сърби, в Буяновац - 55% от албанците и 34% от сърбите, в Медведжа - 26% от албанците и 67% от сърбите. По този начин албанците вече съставляват по-голямата част от населението на Прешево и Буяновац. В Медведжа техният дял също непрекъснато се увеличава.

Сръбският президент Александър Вучич по принцип се съгласява на разделянето на Косово с връщането на контрола над северните райони на провинцията към Белград, но е против „пакетното“ разширяване на обмена в южните сръбски общности на Прешево Долина.

По този въпрос няма единство и извън Балканите. Германия и Франция първоначално заявиха, че се отказват от териториалния обмен като такъв, тъй като това може да доведе до ескалация на напрежението в Северна Македония и Босна и Херцеговина. „Териториалната цялост на страните от Западните Балкани вече е формирана и не може да бъде променена“, заяви веднага федералният канцлер Ангела Меркел.

От европейските страни Австрия недвусмислено изрази подкрепа за разделянето на Косово като средство за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина. „Ако Сърбия и Косово могат да се споразумеят за промяна на границата, Австрия определено няма да се намесва в това“, каза австрийският канцлер Себастиан Курц.

Еврокомисарят по разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан също беше за предстоящото споразумение. Той призова колегите си в Европейския съюз да не възпрепятстват сделката между Прищина и Белград, дори ако това включва промяна на границите. Такова споразумение, ако бъде постигнато, ще стане уникално и „не трябва да се използва като пример в случай на решаване на други проблеми“, каза той в края на август 2018 г.

Администрацията на тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп подкрепи предстоящото споразумение чрез устата на съветникапо националната сигурност на Белия дом Джон Болтън: „Нашата позиция е, че ако и двете страни са готови да постигнат компромис помежду си и да постигнат споразумение, тогава от наша страна няма да изключим възможността за промяна на границите. "

Разработеното през 2018 г. споразумение за обмен на територии обаче така и не беше сключено. Според наличната информация отговорни за това са радикалните националистически сили както в Белград, така и в Прищина, обективно не заинтересовани от компромисни решения поради собствените си политически сметки. И ако сръбският президент Александър Вучич все още е на власт и не е променил позицията си, то Вьос Османи, която замени Хашим Тачи като президент на Косово, е по-непримирима по отношение на компромисите с Белград.

Тази ситуация представлява допълнително главоболие за Брюксел и Вашингтон. В последния случай фактически външнополитически екип на Барак Обама, който се завърна на власт, възнамерява да укрепи позициите на САЩ на Балканите чрез по-активна военно-политическа дейност и натиск (а не търговски и икономически сценарии и предложения, както беше при Доналд Тръмп).

И сега ЕС и САЩ имат две възможности - да увеличат натиска върху Сърбия, за да я принудят да признае Косово без никакъв териториален обмен (това е по-близо до позицията на администрацията на Джо Байдън), или да убедят косовските лидери да направят териториални компромиси (към такива позиции в момента са по-склонни в ЕС).

И тук не бива да забравяме за босненския фактор, тъй като промяната в статута и границите на Косово неизбежно ще повлияе на вътрешнополитическата ситуация в Босна и Херцеговина и по-специално на позицията на босненските сърби. Председателят на Президиума на Босна и Херцеговина Милорад Додик обяви на пресконференция онзи ден, че при всички случаи ще настоява за прилагането на концепцията за "мирно разделяне", тоест за разпадането на държавата, което според него, вече се случва.

Той заяви, че целостта на Босна и Херцеговина не може да бъде запазена и това е тема, която сега се обсъжда все по-активно в международната общност: "Очакваме момента, в който мирната пропаст стане реална." Милорад Додик отбеляза, че не е привърженик на войната, но предлага изход от настоящата ситуация, която той определи като нестабилна.

Изглежда ЕС също е готов да "преформатира" Босна и Херцеговина. Президентът на Словения Борут Пахор, по време на посещение в Сараево в началото на март тази година, по време на неформален разговор, зададе на членовете на колективния Президиум на Босна и Херцеговина въпрос дали е възможно "мирно разделяне" на Босна и Херцеговина. Босненският мюсюлманин Шефик Яферович и хърватинът Желко Комшич отговориха, че това е невъзможно, докато Милорад Додик от своя страна допускаше подобен сценарий.

Настоящата ситуация на „нестабилно равновесие“ около Косово и Босна и Херцеговина е в състояние да накара всички страни в политическите спорове да се обръщат по-активно към посредническата роля на Москва. Сърбия и Република Сръбска обективно имат партньорски отношения с Русия.

В същото време разногласията между ЕС и САЩ могат да направят други участници в дискусиите по-сговорчиви, включително косовските албанци, които се интересуват от нормализиране на отношенията с Белград и реализирането на големи регионални проекти.

Превод: ЕС