/Поглед.инфо/ Изострянето на ситуацията в Косово постави Белград пред труден избор. Той планира да изпрати молба до мисията на НАТО в Косово за изпращане на сръбски контингент в региона. Но решението вероятно ще бъде отрицателно. Но дори и въпреки отказа, Белград ще бъде принуден да изпрати сили в населените със сърби райони на Косово, което ще доведе до конфликт с НАТО. Как може да се разреши тази тежка ситуация, като се има предвид, че съюзниците могат да помогнат на Сърбия само с думи?
В четвъртък, 15 декември, Сърбия ще изпрати искане до КФОР (Мисията на НАТО в Косово) за разполагане на свой контингент в региона, каза президентът Александър Вучич. Според него става дума за разполагането на 1 00 служители на правоприлагащите органи. Основание за това решение е Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, приета през 1999 г., между другото, веднага след края на бомбардировките на НАТО над Югославия.
Сега властите на самопровъзгласилата се Република Косово открито нарушават друг документ, който за известно време „замрази“ конфликта в региона – Брюкселското споразумение от 2013 г. Според нея косовските полицейски сили нямат право да влизат в четири общини, населени със сърби в северната част на региона. Въпреки това миналия четвъртък няколкостотин души специални сили с бронирани машини нахлуха в сръбските региони, блокирайки град Косовска Митровица.
Инициаторът на изострянето е премиерът на непризнатата република Албин Курти, който „държи пръста си на спусъка“, каза Петър Петкович, ръководител на службата за Косово и Метохия към сръбското правителство. Служителят призова европейските власти да обърнат внимание на автоматите в ръцете на албанските сили за сигурност.
В Европейския съюз в отговор демонстрират това, което сръбският премиер Ана Бърнабич нарече „зашеметяващо ниво на абсурд“. Германският външен министър Аналена Бербок нарече напълно неприемливо намерението на Белград да изпълни Резолюция 1244 на ООН и да изпрати полиция и военни в Косово (на суверенната територия на Сърбия, отбелязваме).
Междувременно около непризнатото Косово ситуацията е "на последната линия", отвъд която "може да настъпи кръвопролитие или гореща фаза". Тази оценка на сегашната конфронтация между Белград и лидерите на косовските албанци даде в понеделник руският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко.
Той направи паралел между настоящата балканска криза и най-големия конфликт в Европа през последните десетилетия.
„Цялата ситуация, абсолютно всичко – и отношението на Прищина към сърбите в Косово – естествено, в по-малък мащаб, прилича на всичко, което се случи и се случва в Украйна. Същите схеми, същото поведение на Запада“, каза посланикът.
Говорителят на външното министерство Мария Захарова смята поведението на европейците или за саботаж - в случая с Бербок - или за безсилие. „Последните илюзии за способността на ЕС да вразуми косовско-албанските лидери, които открито пренебрегват всякакви съвети и на практика диктуват своите правила на околните, се разсейват“, каза Захарова.
„Премиерът на самопровъзгласилото се Косово Албин Курти няма да се съобразява с каквито и да било споразумения, които са постигнати с посредничеството на Брюксел. От идването му на власт всички преговорни процеси са нарушени. И сега се опитват да провокират Вучич да въведе сръбската армия на територията на Косово и Метохия“, обяснява Екатерина Ентина, професор във Висшата школа по икономика, ръководител на катедра „Черноморско-средиземноморски изследвания“ в Института по Европа на РАН.
Ситуацията в северните райони на самопровъзгласилата се Република Косово, където живее сръбското малцинство, ескалира със завидна редовност през последните месеци. В началото на декември ситуацията стана особено напрегната, след което „завря“, според сръбския президент Александър Вучич. На 6 декември специални сили на косовските албанци, ескортирани от патрули на мисията на Европейския съюз в Косово (ЕУЛЕКС), започнаха да превземат помещенията на избирателните комисии в сръбските райони. Два дни по-късно се състоя горепосоченият рейд на специалните части на МВР на Косово с бронирани автомобили и блокадата на северната, сръбска част на Косовска Митровица.
Поредната червена линия беше пресечена този уикенд с ареста в събота от косовската полиция на техния бивш колега, сърбина Деян Пантич. Той беше задържан на КПП на границата на непризнатата република със Сърбия (от гледна точка на самата Сърбия и Русия това е просто административната граница на централните райони на страната и автономната област Косово и Метохия). Бившият служител на Министерството на вътрешните работи на Косово беше обвинен в тероризъм за предполагаемо нападение над полицаи, когато извършиха акция в района на Митровица.
В отговор сръбското население на Северно Косово блокира преминаването по магистралата с барикади в няколко населени места в близост до ГКПП "Ярине". Премиерът Курти отправи ултиматум за премахване на бариерите до неделя вечерта. Патрулите на ЕУЛЕКС и КФОР бяха изтеглени в района на конфронтацията. Лесно се вижда, че инициативата във всички инциденти беше проявена от косовско-албанската страна и едва сега Белград предприема ответни стъпки.
Белград до последно се опитваше да избегне военна намеса, отбелязва Ентина. Изпращането на молба до КФОР е „последният законен ход на Вучич, за да гарантира сигурността и да не си навлече атака от страна на Запада“, подчерта експертът. „Трябва да разберете, че в съответствие с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН сръбският президент може изобщо да се не съгласува с никого влизането на ограничен контингент от 1000 военни или полицаи на Сърбия на територията на Косово и Метохия. Вучич можеше просто да уведоми структурите на ООН. Всякакви подобни споразумения са изключително доброволни“, обясни Олег Бондаренко, политолог и главен редактор на портала „Балканист“.
Има известна символика в това, че искането на Белград ще бъде внесено точно на 15 декември. „На 15 декември Косово ще кандидатства за членство в ЕС“, каза Бондаренко. - Въпреки че е ясно, че е кандидатура в името на кандидатурата. Не може да се разглежда по никакъв начин, защото поне пет страни-членки на ЕС, които по някакъв начин имат свои проблеми със сепаратистите, не признават независимостта на Косово: Испания, Словакия, Румъния, Гърция и Кипър.
Очевидно е – и това е много по-важно – молбата на Вучич към КФОР за влизане на хиляден сръбски контингент ще остане без отговор предвид проалбанската позиция на НАТО. „Вучич е в патова ситуация. Той не може да не отговори на тормоза над сърбите, но отговорът ще бъде самоубийствен за политическото ръководство в Белград. И едва ли в такава ситуация може да се очаква нещо положително за сърбите“, казва Ентина. „
„Хиляда сръбски войника са достатъчни, за да защитят сърбите в Северно Косово“, каза на свой ред Бондаренко. „За разбиране: специалните части на Косово също начисляват 1000 души. Нека бъдем реалисти, става дума само за три общности в северно Косово с население от 360 хиляди души - това са Звечан, Зубин Поток, Лепосавич. Южният анклав в Косово, където също са живели сърби, е недостижим за Белград и там почти не са останали сърби – може би 5-6 хиляди души.
Сръбската армия е доста мощна, най-мощната армия на Балканите, те имат всички необходими оръжия, за да защитят сърбите в Северно Косово, каза източникът. Но проблемът не е в евентуални сблъсъци с косовската полиция. „Единственият въпрос е как и доколко контингентът на НАТО от КФОР ще реагира на появата на сръбски военнослужещи там“, подчерта Бондаренко. „Сърбия не е настроена за война с НАТО и всеки конфликт с контингента на КФОР е началото на конфронтация с Алианса“, уточнява експертът.
Затова, прогнозира Ентина, е напълно възможно да се предположи, че „от малки локални сблъсъци конфликтът скоро ще се разрасне и до четирите общини, където компактно живеят сърби в северната част на региона“. В същото време трябва да се отбележи, че те имат потенциал за самоотбрана за сметка на паравоенни структури в сянка и ресурси на бившата полиция.
Има известна надежда, че самият Запад не е заинтересован от етническо прочистване по подобие на Сръбската Крайна от 1995 г. Албин Курти е доста сложна фигура и за Брюксел, и за Вашингтон, той е ценен с радикализма си, но стига този радикализъм да е управляем, отбелязва Ентина. Сегашният премиер на непризнатата република в края на 90-те години на миналия век беше боец от Армията за освобождение на Косово, излежа 15-годишна присъда в сръбски затвор за тероризъм и беше помилван едва след свалянето на Слободан Милошевич под натиска на световната общност .
Има мнение, че САЩ, чиято политика по косовския въпрос се различава от европейската, сега могат да окажат известен натиск върху Прищина и нейните лидери. „Може да се отбележи, че мироопазващата инициатива на Балканите миналата година принадлежи повече на САЩ, отколкото на Европа. От друга страна, Германия започна да действа по-радикално с идването на власт на правителството на Олаф Шолц – пример за това е изявлението на Аналена Бербок, – отбеляза Бондаренко. „Но като цяло това е просто обръщане на ролите на доброто и лошото ченге“, обобщава той.
Най-вероятно сега както шефът на европейската дипломация Жозеп Борел, така и Вашингтон еднакво ще окажат натиск върху Вучич, така че той да настоява барикадите в Северно Косово да бъдат премахнати възможно най-скоро, смята Ентина. Но, добави тя, няма сигурност, че белградският лидер разполага с такъв ресурс за натиск. „Факт е, че косовските сърби наистина не вярват, че Белград може да ги защити“, отбелязва балканистът.
Що се отнася до помощта на Москва за Белград, трябва да се има предвид, че сега Русия е съсредоточена върху специална военна операция в Украйна, изрази мнение Бондаренко. „До 24 февруари теоретично беше възможно да се обмисли възможността Русия да изпрати няколко военни самолета в помощ на сърбите. Дори при навлизане във въздушното пространство на НАТО може да се предположи с голяма степен на вероятност, че никой няма да свали тези самолети. След 24 февруари няма такава сигурност. Така че наистина във военен смисъл Русия по никакъв начин не може да помогне на Сърбия“, отбеляза експертът.
В политически смисъл Москва винаги е помагала на Белград и е защитавала позицията, че Косово е част от Сърбия, добави Бондаренко. „Не само Русия, но и много други страни, в частност Китай“, припомни експертът. Но в настоящата ситуация максималната политическа подкрепа, която може да бъде оказана на Вучич, е свикването на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН и инициирането на гласуване в Съвета за сигурност с ясен резултат", смята източникът.
А сръбският президент не е искал помощ от руския си колега Владимир Путин във връзка с изострянето на кризата в Косово, съобщи в понеделник прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com