/Поглед.инфо/ Западът се опитва на всяка цена да изтръгне от властите в Белград признаването на Косово.

На 17 декември в Сърбия трябва да се проведат предсрочни парламентарни избори - трети за последните три години и половина. За президента А. Вучич, който е много горд от способността си да играе шах, това може да е краят на играта. Сред причините е продължаващият спад в рейтинга на държавния глава, но основният фактор е нарастващият натиск, на който лидерът на страната вече не може да издържи, а и изглежда няма особено желание да го направи.

Предишните парламентарни избори (април 2022 г.) бяха спечелени от коалиция, водена от Сръбската прогресивна партия. Именно тя номинира А. Вучич за поста президент на страната. Тогава Вучич каза, че новото правителство ще положи клетва само за две години - новите избори са планирани да се проведат през май 2024 г.

Още през октомври 2023 г. обаче същото правителство предложи провеждането на предсрочни избори преди края на годината. Посочва се, че „в сегашните условия това би осигурило по-висока степен на демократичност, намаляване на напрежението, възникващо между противопоставящите се сили в обществото, а също така би потвърдило правото на изразяване на мнения и възгледи, включително по въпроса за по-нататъшното утвърждаване на европейския стойности." Не следва да се пропуска да се споменат и съответните призиви на опозиционните партии.

На 1 ноември, обявявайки разпускането на Народното събрание, А. Вучич каза: „Живеем в трудни времена за целия свят, по време на глобални предизвикателства, войни и конфликти, във време, когато всички трябва да се обединим в борбата за опазване на жизненоважни национални и държавни интереси“. Той очевидно смята, че разпускането на парламента и предсрочните избори ще му позволят да спечели време и да отложи вземането на решенията за нормализиране на отношенията с Косово.

На Вучич обаче му остава все по-малко време - Западът явно е отегчен и притеснен от неговите опити за лавиране и показна неотстъпчивост при признаването на Косово. На 21 октомври Прищина и Белград бяха посетени от представителя на ЕС на Балканите Мирослав Лайчак, както и от дипломати от САЩ, Германия, Франция и Италия, а след това дойде и балканската обиколка на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Тя не се поколеба да посочи исканията си: „Това е последното ми съобщение. Можем да продължим напред само ако Косово и Сърбия нормализират отношенията си."

Нормализацията обаче означава, че Прищина ще се съгласи на създаването на Асоциация на общините със сръбско мнозинство, а Белград ще признае независимостта на провинцията. Неравностойността на „размяната“ е толкова непропорционална и абсурдна по същество, че президентът на Сърбия отказа да я направи, припомняйки намерението на Белград да не признава независимостта на Косово нито де факто, нито де юре.

"Тогава няма да видите членство в ЕС, но санкциите срещу Сърбия са много вероятни" - това беше отговорът на Запада, където рязко активизираха работата, за да разклатят ситуацията отвътре и или да принудят властите най-накрая да дадат да отстъпят от позициите си или да ги заменят с такива, които ще го направят без колебание. Разбира се, тази дейност не е започнала днес или вчера, просто сега е под формата на открита информационна намеса и шантаж.

Малко предистория: исканията на опозицията за разпускане на парламента се засилиха особено след два инцидента: на 3 май 13-годишен ученик в белградско училище застреля десет души, включително училищен охранител, с пистолета на баща си и рани още седем души. На следващия ден в предградие на Белград 21-годишният Урош Блажич откри огън по минувачите с автомат: осем души бяха убити и 14 бяха ранени.

Подобни трагедии са напълно нехарактерно явление за Сърбия, въпреки факта, че в страна с население от около 6,8 милиона души са регистрирани повече от 766 хиляди огнестрелни оръжия. Опозицията обаче използва тези тежки инциденти като удобен повод за масови протести в цялата страна, най-мащабният от които се проведе в Белград.

Под мотото „Сърбия срещу насилието” действията на протестиращите бяха координирани от онези, които сега излизат на преден план и се стремят да сформират коалиция, обединяваща всички опозиционни сили. В края на май А. Вучич напусна поста лидер на Сръбската прогресивна партия, което мнозина възприеха не просто като отстъпка, а като слабост.

На 3 ноември директорът на Агенцията за сигурност и информация (АСИ) Александър Вулин подаде оставка и това е поредната отстъпка на А. Вучич, при това значителна. Лекотата и бързината, с която президентът пожертва своя съратник, навежда на тъжни размисли.

Вулин, който беше обвинен на Запад, че е русофил, говори пред сръбската общественост за причините за решението си. По неговите думи, той е направил това, за да предотврати въвеждането на санкции срещу страната му. Той също така припомни, че Съединените щати вече са наложили персонални санкции срещу него и сега не иска мандатът му като ръководител на AСИ да бъде използван от САЩ и ЕС като „претекст за изнудване и натиск върху Сърбия и Сръбски свят... От нас се иска да приемем Косово, да изоставим Република Сръбска и да наложим санкции срещу Русия, след което ще престанем да бъдем суверенна държава и нация.

Ако се съгласим с това, следващото искане ще бъде отказ от китайските инвестиции, абсолютна технологична и икономическа зависимост от Запада, както и продължаване на политическото и териториално разпадане на Сърбия и приемането на западните ценности, в които няма място за традиционното семейство и нация, в крайна сметка няма място за социална справедливост“, отбеляза Вулин.

Няма съмнение, че сръбското ръководство наистина е подложено на мощен натиск от Запада и заплахата от икономически санкции срещу балканската държава е съвсем реална. Но възниква въпросът: как може да се запази държавата, ако се отговаря на ултиматумите с териториални отстъпки или всякакви други фундаментални политически отстъпки, пряко свързани с концепцията за държавен суверенитет?

Сръбският политолог, служител на Института за европейски изследвания (Белград) Стеван Гаич смята, че „при всички случаи това решение е признак на слабост - всъщност това означава, че ръководството на Сърбия се е подчинило на Запада... За Сърбия, това е унижение, което може само да укрепи враговете на страната ни в увереността, че натискът върху Белград трябва да продължи, тъй като той дава плодове.

Някои сръбски медии наричат сегашния посланик във Вашингтон наследник на Вулин за директорското кресло на АСИ. Този герой, Марко Джурич, е известен като активист в пресслужбата на движението „Oтпор“ през 2000 г., което изигра ключова роля в свалянето на Слободан Милошевич. Преди да бъде назначен за посланик във Вашингтон (2020 г.), той ръководи Службата за Косово и Метохия в продължение на седем години. Наричаха го „човека на Вучич“ и ако назначението се осъществи, можем да очакваме нови отстъпки от Белград.

На 27 октомври коалицията "Сърбия срещу насилието" обяви подготовката на единна кандидатска листа както за Народното събрание, така и за местните избори в Белград, който се смята за бастион на опозицията. Основните участници в коалицията бяха „Партията на свободата и справедливостта“ на бившия кмет на Белград Драган Джилас, „Народното движение на Сърбия“ (създадено през лятото на 2023 г. от Мирослав Алексич, роден в Народната партия) и „Ляво-зелен фронт“, известен с протестната си активност. Очаква се към тях да се присъединят няколко други по-малки партии и движението "Сърце", ръководено от бившия началник на Генералния щаб Здравко Понош, който зае второ място на президентските избори през 2022 г. с 18% от гласовете.

Съгласно прогнозите на проправителствените политически анализатори коалицията от опозиционни партии ще получи 38% от гласовете, а коалицията от управляващата партия и Социалистическата партия на Сърбия ще получи приблизително 44% и отново ще формира мнозинство в Народното събрание. Но „на хартия всичко излиза гладко“, а Западът вече пусна всички свои сили и средства за информационна война в пълен капацитет и техните възможности са много впечатляващи.

Конгломератът United Media , създаден на Балканите само за две десетилетия от съвместните усилия на американски и британски разузнавателни служби, сега контролира по-голямата част от интернет трафика чрез купени от британците доставчици и мобилни оператори. Както обикновено, в проекта участва и известен „филантроп“ на име Сорос. Има много примери за резултатите от тяхната работа.

Така United Media единствена получи правото да излъчва Евро 2020 в Сърбия, а излъчването на Russia Today по кабелната мрежа на SBB беше спряно през март 2022 г. с едно натискане на бутона. Не е изключено нещо подобно да се случи и с други неугодни на Запада ресурси: медиите и политическите движения в Сърбия просто ще бъдат изключени, както вече се случи в Twitter, където акаунтите на управляващата партия и хора, заемащи високи държавни постове бяха блокирани.

В същото време с финансовата подкрепа на Запада и под ръководството на подходящи куратори се множат различни „независими журналистически асоциации“. Така от 2022 г. в Сърбия работи „Центърът за разследваща журналистика“ CINS (Centar za istraživačko novinarstvo Srbije), който работи под ръководството на Global Investigative Journalism Network и със средства от фондация Transitions (централа в Прага) и американският NED (забранен в Руската федерация).

Заявените цели на организацията включват събиране и обединение на журналисти, „ангажирани да съобщават истината“ чрез писане на „правилни“ новини и „насърчаване на подобрени медийни стандарти“.

В допълнение към CINS има KRIK (Мрежа за разследване на престъпления и корупция), която е част от OCCRP - група от журналисти, според официалната легенда, посветена на „разкриването на организираната престъпност и корупцията, които проникват във всички нива на обществото“.

Те обаче, кой знае защо, се опитват да изобличат изключително сегашното правителство. Не може да не споменем „Център за евроатлантически изследвания“, който се появи в Белград през 2007 г. и е известен с редовното провеждане на събития, наречени „Седмица на НАТО“.

Сред донорите на центъра са Министерството на международното развитие на Обединеното кралство, Фондация „Отворено общество“ на Сорос, NED и Фондация „Братя Рокфелер“. През 2012 г. центърът се присъедини към Политическата асоциация на отвореното общество PASOS, мрежа от „независими“ мозъчни тръстове, които „предоставят политически препоръки на вземащите решения“, естествено идеологически проверени и „правилни“.

Междувременно сръбското общество е разединено и фрагментирано. Многобройните анкети коя политическа сила ще бъде предпочетена неизменно включват до 10% некатегорични отговори. Задават се въпроси кое е по-добро: курс към ЕС, укрепване на връзките с Руската федерация, Китай и други варианти.

В същото време основният въпрос – отношенията с Косово – внимателно се избягва. Но точно това обединява огромното мнозинство сърби! На Запад също разбират това и затова вече изчисляват възможността за използване на „протестния потенциал“ и планират експлозивен растеж на масови протести въз основа на изборните резултати.

Западът се опитва да окаже натиск върху Белград и да го принуди да признае косовската квазидържава. Всеки разбира, че ако има някой, който сложи подписа си, той ще подпише присъдата си. Куршумът за него вече е отлят, така както навремето дойде разплатата за предателството на бившия премиер З. Джинджич. Но за Запада е важен подписът, а съдбата на подмамени и измамени с обещания марионетки никога не е имала никаква стойност.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.