/Поглед.инфо/ Сръбският президент Александър Вучич се обади на руския си колега Владимир Путин. Има всички основания да се смята, че това не е обичайната протоколна комуникация между двамата лидери. Веднага след неотдавнашното посещение на Вучич във Вашингтон Сърбия отказа да участва на учения в Беларус - и това не е единственият тревожен сигнал, който е важен от гледна точка на отношенията между Русия и Сърбия.

На 10 септември руският президент Владимир Путин проведе телефонен разговор със сръбския президент Александър Вучич, лидерите обсъдиха разрешаването на конфликта с Косово, предаде пресслужбата на Кремъл. Отбелязва се, че разговорът е воден по инициатива на сръбската страна.

„Специално внимание е обърнато на проблемите около Косово. Александър Вучич информира за разговорите, проведени във Вашингтон на 4 септември и в Брюксел на 7 септември. Владимир Путин потвърди неизменността на принципната позиция на Русия относно изработването на приемливо за Белград компромисно и балансирано решение, което трябва да бъде утвърдено от Съвета за сигурност на ООН“, пише в съобщението на пресслужбата на Кремъл.

Също така руският президент Владимир Путин каза на сръбския президент Александър Вучич готовността си да продължи да си взаимодейства отблизо по всички въпроси от двустранните, регионалните и международните програми, съобщава пресслужбата на Кремъл. На свой ред сръбският президент Александър Вучич потвърди военния неутралитет на страната, съобщиха от администрацията на Вучич. „Независимо от тежестта и сложността на геополитическото, военното и икономическото си положение, Сърбия ще защитава принципите на военния неутралитет и ще остане истински и коректен партньор на Русия“, думите на сръбския президент са цитирани от администрацията.

Това съобщение беше направено в деня, след като сръбският министър на отбраната Александър Вулин обяви, че сръбските войници ще спрат да участват в съвместни маневри с други държави за шест месеца. Вулин каза, че този ход е предизвикан от "ужасен и незаслужен натиск от ЕС" и желанието да се запази военния неутралитет. "През следващия период няма да участваме в учения или военни дейности нито с НАТО, ОДКБ, нито с Русия, САЩ, Китай, ЕС - нито на Изток, нито на Запад", каза сръбският министър на отбраната.

Преди всичко ученията „Славянско братство - 2020“, които трябва да се проведат в Беларус от 10 до 15 септември с участието на руски, белоруски и сръбски контингент, попаднаха под мораториума. Никакви други братя-славяни не участват в тазгодишните учения, а миналата година те се проведоха в Сърбия.

Вулин пряко свързва тези специфични учения с натиска от Европейския съюз. „Те настояват пред нас - с цената на отказване от европейското ни бъдеще, ако не окажем силен натиск върху нашите политики, хората ни в Косово и Република Сръбска (В Босна), да се откажем от планираните военни учения с Беларус“, каза Вулин.

Сърбия е кандидат за членство в ЕС и трябва да се съобрази с натиска от Брюксел. И сега Европейският съюз е загрижен за събитията в Беларус и се опитва да изолира Минск от съюзниците му. Между другото, буквално преди две седмици Вулин трябваше да опровергае партенка и фотомонтаж за предполагаемото участие на сръбски военнослужещи и специални части в разгонването на протестиращите в Минск.

В същото време няма пълна увереност, че отказът от съвместни маневри с руската армия не е пряко свързан с последните споразумения от Вашингтон между Сърбия, САЩ и Косово. Американският специален пратеник за Балканите Ричард Гренел пише нови точки едва ли не в движение.

Например, клаузата за прекратяване на опитите на Косово да се присъедини към някакви международни организации, се оказва, е свързана с параграфа, че от своя страна Сърбия няма да прави опити да убеждава държавите, които преди това са признали Косово, да оттеглят това признание за една година. Тази дипломатическа и разузнавателна война продължава години и се води предимно в далечни военни театри. Например, в Тихия океан. В Тувалу, Науру, Фиджи, Самоа, Кирибати и други, които също са членове на ООН и имат глас.

Не се знае какво друго пише там. Например, в самата Сърбия разпоредбата за прехвърляне на посолството в Израел, в Йерусалим, предизвика критики от съвсем неочаквана страна. Мнозина припомниха, че в момента в Ливан, на границата с Израел в зоната на отговорност на „Хизбулла“, има сръбски войници в международния контингент за поддържане на мира. Пенсионираният генерал Срето Малинович, сега част от ръководството на Демократическата партия, повдигна въпроса за тяхната сигурност във връзка със споразуменията за прехвърляне на посолството. Изглежда никой не се замисляше за тази подробност, когато подписваше споразумението.

Генерал Малинович също поиска от министър Вулин гаранции, че принципът на неутралност наистина ще бъде спазен и че отказът от съвместни маневри всъщност ще бъде разширен и върху страните от НАТО. Показателно е, че Вашингтонските споразумения съдържат клауза Сърбия да признае „Хизбулла“ за терористична организация. Между другото, веднага след завръщането на сръбската делегация у дома, Белград зае двусмислена позиция по отношение на прехвърлянето на посолството.

Обкръжението на президента Вучич сега убеждава света, че „ние не подписахме нищо подобно“, но „говорихме само за местоположението на посолството“. Така например тълкува събитията съветникът на Вучич за връзки с медиите Сузана Василиевич. Външният министър Ивица Дачич каза нещо подобно: дали посолството ще бъде преместено в Йерусалим зависи от сръбско-израелските двустранни отношения и тяхното по-нататъшно развитие. Ричард Гренел отговори чрез „Туитър“, че „се забавлява“. Независимо от това сръбските дипломатически източници продължават да твърдят, че "няма нищо подобно на хартия", а в кулоарите се разпространява информация, че ако Израел започне да развива отношения с Косово, посолството няма да се премести никъде. Това може да се проточи безкрайно време.

Има подозрения по отношение на Споразуменията от Вашингтон, че те имат, ако не секретни протоколи, то двойно дъно. Обаждането на Вучич до Путин всъщност е нещо обичайно, те говорят често и дълго време. Но сега наистина са необходими повече разяснения. Позицията на Белград беше по принцип ясна: Сърбия смята, че нейният военен неутралитет е крайъгълният камък на външната политика. Но събитията от последната седмица наистина изискват обяснение от първа ръка. В крайна сметка с неутралитет не може да се скриеш от дъжда.

Например, Сърбия никога няма да може да се снабди с оръжия от западноевропейско производство, тъй като те няма да ѝ бъдат продадени дори на завишени цени. Хърватия категорично ще попречи на подобни потенциални договори. И предимството в надпреварата във въоръжаването в този случай ще бъде на страната на хърватите. Тоест, това вече не е неутралитет от финландски тип, а неутралитет с традиционен сръбски акцент.

Отделен случай е така нареченото разнообразяване на енергийните източници. Президентът Вучич твърди, че по време на разговорите във Вашингтон той е успял да защити независимостта на Сърбия при избора на източници на енергийни доставки (чети - газ), тъй като посланик Гренел е настоявал да напише в текста отказа на Сърбия да получава 100% от енергията си от Русия. В момента този параграф изглежда абстрактно, той не съдържа конкретната дума „Русия“. Но Гренел все пак не можа да устои и открито заяви, че крайната цел на САЩ е „да накарат тази част от света да се обърне към Запада“.

Неочаквана съпротива дойде от Прищина. Цялата албанска опозиция едновременно заяви, че при никакви обстоятелства договорът няма да бъде приет през парламента. Бившият премиер Албин Курти заяви, че ако се върне в изпълнителната власт на Косово след изборите, тогава споразумението със САЩ просто няма да бъде изпълнено. В отговор Гренел нарече Албин Курти „враг на САЩ“. Дреболия, но приятна.

Курти се оттегли през март тази година под натиска на САЩ и по-конкретно Ричард Гренел. В случая Албин Курти е много показателна илюстрация на истинските стремежи на албанския национализъм. Повечето политици и населението се противопоставят на всякакъв компромис със Сърбия и за продължаване на агресията на север, дори ако САЩ са против. Курти, разбира се, е радикал, но зад него стои голяма част от косовското общество. Така че има големи шансове нещата да не се развият според плана на Гренел.

Сега основният въпрос е доверието. Доверието между Русия и Сърбия. Трябва да сме сигурни, че няма допълнителни задкулисни споразумения или нови „червени линии“, които биха могли да бъдат изненада за всички и които биха могли да възникнат в резултат на посещението на Вучич във Вашингтон. Бих искал да се надявам, че Вашингтонските споразумения няма да нарушат сложната система от държавни принципи на Сърбия, която Александър Вучич изгради през последните години. Принципът на военния неутралитет, с известна находчивост, може да се комбинира с традиционното приятелство с Русия, включително във военната сфера.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели