/Поглед.инфо/ Политическият Франкенщайн, отгледан от Коминтерна, Белград и Скопие продължава да се нагажда и мутира, да лавира…
Защо и докога ще се случва това?
В края на миналата година, покрай разразилите се спорове в т.нар. съвместна мултидисциплинарна Експертна комисия по исторически и образователни въпроси на България и Северна Македония, в медиите на двете държави се изляха реки от аргументи и доказателства, клетви и заклинания за правотата на всяка една от страните. Чий бил Гоце Делчев и на кого принадлежал? Сякаш бележитият революционер посмъртно може да бъде заложник на някакъв срамен пазарлък. Различен ли е езикът на нашите македонски братя от българския или не е? И защо сме искали да им го отнемем? Обща ли е историята ни от близкото и по-далечното ни минало или всекиму се полага някакъв отделен пай от нея? Както се изрази един наш авторитетен академик историк: „Превърнаха историята в женски пазар - това за мен, другото за теб“. Всъщност, кога по-точно се появява т.нар. македонизъм, за да се стигне до онова съдбовно разделение от един - на два народа, че дори и на две отделни държави, етноси и пр.
Според издадената в Скопие през 2009 г. „Македонска енциклопедия“ (с. 819-820) „македонизмът е национална концепция в борбата за етно-културна и държавно-политическа еманципация на македонския народ, като отделна цялост в славянския свят, изразяваща се от средата на XIX век като процес за утвърждаване уникалността на македонския език, история и култура…“
Всъщност от средата на XIX век има известни спорадични прояви на „локален патриотизъм“ сред българското население в Македония, но липсва каквото и да е начало на „процес за утвърждаване уникалността на македонския език, история и култура”. Няма дори и наченки за появата на някакъв… македонизъм.
Генезисът на доктрината
От първата половина на XIX век в Сърбия обаче започват упорито „да се трудят“ надъханите апостоли на сръбския шовинизъм - Илия Гарашанин, Милош Милоевич, Йован Цвиич и Стоян Новакович. Стратегията на сръбската държава предвижда след разпадането на Османската империя тя да стане „средище около което да се сплотят (разбирай да се покорят!) останалите южни славянски и балкански народи“. Пръв Ст. Новакович в края на XIX век вербува „македонисти“ сред македонските българи и залага на… „македонизма“ като „съюзник“ срещу „българизма“. Така възниква доктрината на македонизма като израз на великосръбския шовинизъм за пълзяща дебългаризация на Македония.
Иначе, след края на XIX век до 1934 г., първоначално в дейността на ВМОРО, а по-късно - на ВМРО, автономизмът и политическият сепаратизъм са израз на автентичната национална идея на македонските българи и техния стремеж за приобщаване към „общото българско отечество“ по думите на самия Гоце Делчев.
Вече с приетата през февруари 1934 г. от ИК на Коминтерна резолюция по македонския въпрос се обявява създаването на т.нар. „македонска нация“ и отделен „македонски език“. Нейната реализация „е спусната“ на левичарската ВМРО (обединена) и компартиите на Югославия, България и Гърция. Този коминтерновски македонизъм е подкрепян и насърчаван лично от Йосиф Сталин, като първоначално среща одобрението и на самия Георги Димитров, а също така - на БРП (к), която по-късно провежда печално известната кампания за „македонизация“ на Пиринския край.
Симбиозата шовинизъм - титовизъм
След избирането през 1937 г. на Й. Б. Тито за лидер на ЮКП „македонската резолюция“ на Коминтерна става неразделна част от националната програма на партията. По-късно бъдещият „вожд“ на югославските народи „обогатява“ тази програма, като осъществява негласна симбиоза между великосръбския шовинизъм и болшевишкия македонизъм на Коминтерна.
Така след 2 август 1944 г. във Вардарска Македония започва реализацията на титовистката доктрина на македонизма за създаване на отделна „македонска нация“ и кодифициране на т.нар. „македонски език“. Този тоталитарен експеримент е осъществен с участието и по указания на самия Йосип Броз Тито. Добре известни са резултатите от неговата „дейност“. В продължение на няколко десетилетия, чрез пропаганда и насилие, върху основата на най-примитивна българофобия и омраза, е отгледана т.нар. „македонска идентичност“. Промито е съзнанието на няколко поколения македонски българи, изтрита е тяхната памет за миналото чрез исторически фалшификации, лъжи и пропагандни манипулации.
Постюгославските мутации
След разпадането на Югославия и появата на новата македонска държава, се оказа илюзорна надеждата, че бързо могат да бъдат преодолени кошмарните стереотипи на титовисткото наследство. Вместо да стане това, македонизмът бе утвърден като държавна доктрина, с още по-уродливи черти и яростна българофобия.
Появилата се през 1990 г. партия ВМРО-ДПМНЕ отначало „македонизира“ историята на легендарната организация на македонските българи, а дошлият през 2006 г. на власт партиен лидер Никола Груевски изобретява т.нар. антиквизация, обявявайки съвременните македонци за наследници на Александър Македонски и неговото антично царство. Дори по-назад във времето - за потомци на библейската древност.
Чрез мегаломанския проект „Скопие 2014“ Груевски насели македонската столица с бутафорни статуи на антични величия. Негова бе идеята и за издаване на литературната поредица от 135 тома, включително с присвоени и „помакедончени“ български книжовници и писатели, с антибългарски писания, чиято цел е да се легитимира т.нар. „македонска книжевност“.
„Националистите“ от ВМРО-ДПМНЕ не скриват и досега своите претенции за някакво „македонско малцинство“ в България и в други съседни страни, проповядвайки чисто расистки и ксенофобски теории, което си е парекселанс македонистки шовинизъм.
Дошлата на власт през 2016 г. партия на бившите комунисти СДСМ чрез коалиционното правителството оглавено от Зоран Заев, след 31 май 2017 г. пристъпи към осъществяване на реформи във външната политика. В резултат на сключения Преспански договор с Гърция бе променено името на страната от БЮРМ на Северна Македония, което откри пътя за нейното приемане в НАТО и ЕС. Договорът с България постави също началото на подобни преговори.
Самият Зоран Заев, заради своята проатлантическа и проевропейска политика, бе обявен от крайните македонисти в Скопие за „предател“ и „родоотстъпник”. След отказа на ЕС да насрочи дата за преговори със Северна Македония за приемане в Евросъюза, на 3 януари 2020 г. той подаде оставка и насрочи извънредни парламентарни избори, които трябваше да се състоят на 12 април 2020 г., но бяха отложени заради пандемията от коронавирус.
Може да се каже, че по време на своя мандат Заев следваше курс на… мимикриращ македонизъм. Веднаж твърдеше, че македонците и българите са един народ, но друг път бълнуваше за някакво „македонско малцинство“ в Пиринския край (някои там се били „чувствали македонци“!?). Трети път обяви Илинденското-преображенското въстание само за македонско като обясни, че е направил това по… невнимание. Неотдавна пък прокламира Гоце Делчев за „герой на македонската държавност“, абстрахирайки се от неговата българска национална принадлежност.
Историческите фалшификации
Прочее, историческите фалшификации и кражби на българска история в съседната нам „роднинска“ страна отдавна са се превърнали в закоравял навик. Т.нар. известният акад. Митко Маджунков, прославил се със своя антибългарски роман-пасквил „Към другата земя“, в статия от 13 февруари т.г. във в. „Нова Македония“, прави голямото „откритие“, че „българите са създали много държави, но без македонците и македонизма, които са привлекли към каузата си, няма за какво да се захванат“. За по-голяма убедителност на своя исторически блъф академикът повелява, че „македонците не трябва да гледат фактите в архивите“, а да се водят по… „самоосъзнаването и самосъзнанието на собственото си съществуване“. Сиреч - така както им е удобно или както им изнася, независимо от достоверността на историческите факти.
Скопският историчар Петър Поповски пък стига до друго зашеметяващо „прозрение“, че до XIX век „не е имало българска държава“. И още, че „цялата българска история била изградена от фалшификати и кражби на богатата македонска национална история“. С една дума - крадецът вика: „Дръжте крадеца!“
Прочее, тези фалшификации на историята не са от вчера или от днес. Те продължават вече няколко десетилетия, без изглед някога да престанат.
Културните кражби
…Тази поговорка се потвърждава от разпространяваната вече няколко години, на няколко езика 135-томна поредица на македонската книжевност, в която фалшифицирането на исторически факти и литературните кражби са станали едва ли не професионално занятие на съставителите.
Фалшификация е например твърдението, че е съществувала някаква македонска писменост и литература през IX-XVIII век, през XIX в. или по-късно през XX век, до 1945 г., когато върху основата на скопско-велешкия диалект е създадена днешната писменост на Северна Македония, а по-късно и нейната литература.
Манипулация е родените в географските предели на Македония писатели и поети, творили на друг (в конкретния случай на български) език, да бъдат определяни като "двудомни", превеждани и присвоявани към македонската "книжевност".
Така например в том 1, според съставителя Илия Велев, едва ли не всички български книжовници, като се започне от св. Климент Охридски, Наум, Черноризец Храбър, Презвитер Козма, че даже и Константин Преславски били… доказани „етнически македонци“.
В том 3 пък са включени 272 песни, които съставителят Марко Китевски е определил като „македонски“, независимо от факта, че те са взети от сборниците на Братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Стефан Веркович, Антон Попстоилов, Панчо Михайлов и др., където са посочени като… български.
Докато в том 4 големите българските възрожденци Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Григор Пърличев, Йордан Х. Константинов-Джинот и др. са обявени за „македонски класици“, независимо от това, че те са се смятали за българи.
Върхът на клептоманската наглост е том 7, в който са представени т.нар. „двудомни писатели“. Сред тях са: Никола Вапцаров (преведен на… „родния“ му македонски език!?); Христо Смирненски, представен едва ли не като… македонски патриот; Димитър Талев, чиито романи „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, бяха скандално цензурирани и пренаписани на… македонски в Скопие.
В университетите на 30 държави вече няколко десетилетия действат катедри по македонистика и езикови семинари, които развиват активна „научна“ дейност, като присвояват и фалшифицират факти и имена от българската книжовност, фолклор и литература.
Мегаломанските комплекси
Винаги съм си мислил, че тиражираните тук и там анекдоти за пословичната македонска мегаломания са някаква недоброжелателна измислица. Оказва се, че съвсем не е така. Достатъчно е човек да „се разходи“ из македонските медии, за се увери в това.
Вече няколко години из електронните сайтове например „се търкаля“ сензационната новина, че „македонскиот язик“ бил сред 10-те най-стари езици на света. За последно - в електронното издание „Скопje 24” (22.12.2019), което уверява своите читатели, че заедно с еврейски, тамилски, исландски и пр. езици „язикот“ на нашите братовчеди бил измежду най-древните на планетата Земя. Още по-далече отива сайтът „Македонска нациja” (22.01.2020 г.), който „доказва“, че „всички славянски езици произлизат от… македонски“. Пак в същото издание (18.09.2019 г.) споменатият вече „историчар“ Петър Поповски настойчиво внушава, че „само ние (т.е. днешните македонци), русите и московците сме потомци на античните македонци“.
И кои народи и личности още са удостоени с тази велика чест? „Черногорците се наричали македонци, преди да си основат държавата“. Съветският водач Георгий Маленков имал „македонско потекло“. Според набедения етнолог Александър Донски „частично македонско потекло“, следствие на роднинска връзка с „македонскиот“ цар Самуил (!?) били имали: Георг Вашингтон, Томас Джеферсън, Франклин Рузвелт, Ричард Никсън, Джордж Буш … И кой ли не още? Разбира се „бугарите се само татари“ и нищо повече…
Расистките теории
На същия именит „откривател“ Ал. Донски принадлежат фундаменталните „изследвания“, чрез които той „доказва“, че българите имат… „татарски произход“ и принадлежат към… „жълтата раса“. В своя труд “Етногенетичните разлики между македонците и българите” Донски не само лавира спекулативно с генетиката, но лансира и абсурдни твърдения, че „българският език не е съществувал дори през втората половина на XIX век“ или пък, че градовете София, Кюстендил, Пловдив, Шумен и пр. в миналото били… македонски. Като интригуващ факт следва да се отбележи, че приживе известният скопски академик Блаже Ристовски публикува хвалебствена рецензия за ксенофобския пасквил на Александар Донски, в която го определя едва ли не като един от най-големите македонски антрополози и историци. Любопитно, ако на самия Ал. Донски се направи едно сериозно генетическо изследване, той към кое праисторическо родословие ще се окаже, че принадлежи…
Клиничната българофобия
Няма да е неточно, ако се каже, че българофобията е първородният грях на коминтерновско-титовисткия македонизъм. Това е така, тъй като бившата югорепублика е зачената върху основата на агресивната омраза срещу България, предизвикана от несъгласието на Г. Димитров Пиринският край да бъде присъединен към Македония, от бламирането на сърбоманските амбиции на Й. Б. Тито. Тази клинична ненавист започва да се култивира веднага сред населението на бъдещата югорепублика - след свикването на нейния парламент АСНОМ и кодификацията на т.нар. „македонски язик“. Почти едновременно с това се осъществяват първите чистки, уволнения и политически убийства на пробългарските „елементи“.
През следващите години в училищата и университетите се подготвят надъхани специалисти - идеолози на македонизма, историчари и лингвисти, послушни държавни чиновници. Заедно с това титовистката пропагандна машина бълва непрекъснато своите антибългарски лъжи и измислици. Така върху темела на клиничната ненавист срещу българите, на историческите и политическите фалшификации, в продължение на десетилетия край Вардара се изгражда т.нар. „македонска идентичност“ и „национална припадност“.
Езикът на омразата
Трудно е да се каже, че почти 30 години след появата на държавата Македония там нещо се е променило. Потвърждават го не само непокътнатите югосантименти и антибългарският македонизъм, но и злостната първосигнална пропаганда в скопските медии. Сред тях особено ярко се откроява рупорът на югоносталгията „Нова Македония“. В това издание напоследък почти няма ден без антибългарско писание. Особено злостни, едва ли не ксенофобски, са дописките на Ефтим Клетников и Дардан Венетски (Любе Христовски), Блаже Миневски и Ристо Никовски, от чиито „опуси“ избликва примитивна ненавист и омраза срещу България.
Под заглавие „Патологията на българския македонизъм“ неотдавна Е. Клетников публикува огромна статия в 4 части, от която е трудно да се разбере кого повече той ненавижда. Дали „лакомите бугари“, които искат да му вземат „язикот“ или проклетите гърци, дето са решили да ликвидират античната му идентичност. С болшевишко-коминтерновски хъс Клетников се нахвърля да брани със зъби и нокти „македонският опус мунди“ - т. е. македонизма от „съседите хиени“, от „вълчия апетит на бугарите“, от перверзията на Европейския съюз. Парадирайки с мнима енциклопедичност - с неуместни цитати от Фройд, Маркес, Ницше, Юнг, Рилке, Шопенхауер, Свети Августин, Мирча Елиаде, Шпенглер, Шилер и от кого ли още не - клетият Клетников е забъркал такъв литературен буламач, с който се опитва да брани своята клинична българофобия и маниакалната си антиквизация.
Докато пък Дардан Инетски в писанието си „Македонци или бугари?“ се представя като откровен расист: „македонците били народ от бялата раса, а бугарите - от Азия и от жолтата раса с татаро-монголско потекло“. Вече в друга своя дописка „Кои са нашите съседи“ Инетски продължава своята расистка тирада, като обругава всеки съседен народ. Никой античен автор не знаел имената „Гърция и гърци“. Бугарите били дошли от Татарстан. Албанците от Западна Македония били забравили, че някога са били славяни, сиреч македонци. Даже сръбският цар Душан бил коронован като… македонски цар.
По всичко изглежда, че „говорот на омразата“ отдавна е станал навик на скопските новинари. Може би затова в едно от най-новите изследвания на Македонския институт за медии лаконично е отбелязано, че „те са далече от етиката и правилния явен дискурс, а са по-близо до пропагандата и езика на омразата“. Известният изследовател д-р Ненад Живановски в своята книга „Езикът на омразата“ за отношението на скопските медии към България, отбелязва че от 649 изследвани публикации в 392 то е негативно.
Македонизъм контра македонизъм
Вече няколко месеца продължава острата предизборна полемика между наследника на Н. Груевски и нов лидер на ВМРО-ДПМНЕ - Християн Мицковски и водача на посткомунистите от Социалдемократическия съюз на Македония - Зоран Заев.
За да се разграничи от мегаломанските безумия на своя предшественик Хр. Мицкоски обяви, че партията му ще се раздели с „антиквизацията“, но в същото време заяви намерението си… „да върне македонизма“. Според бившия техничар и шеф на македонското енерго ЕЛЕМ това щял да бъде „македонизъм за всички граждани“ на страната - за македонци, албанци, турци, роми, власи, сърби, бошняци. Разбира се, без „бугари“, каквито според Мицкоски в Северна Македония не съществуват. Така македонизмът като „ценност“ щял да… обедини всички граждани на страната и едва ли не като „манна небесна“ да им осигури пълно благоденствие, а „на бърза ръка“ - даже и членство в ЕС. Този абсурден възглед на Мицкоски бе забелязан дори от писателя Венко Андоновски, който определя неговия македонизъм като… „идеологическо клише на Белград“ и „изкуствено творение на Тито“.
Но този политически анахронизъм едва ли може да изненада някого. Не бива да се забравя, че македонизмът беше идеологическата мантра, с която лягаше и ставаше бившият „вожд“ на ВМРО - ДПМНЕ Никола Груевски. Това обяснява и факта, че Мицкоски възнамерява да анулира договорите, подписани от Заев с Гърция и България. Под девиза: „Не“ на антиквизацията, „не“ на севернизацията и „да“ на македонизма!“ Мицкоски се надява неговата партия да спечели предстоящите избори и да състави правителство. С тази цел той щедро развързва торбата с предизборни обещания. Ако дойдел на власт, щял да направи от Македония… „технологичен тигър на Балканите“; да повиши заплатите и пенсиите с 25-30 процента, да построи нови пътища за 2 млрд. евро. И най-накрая, ако не съвсем в началото: „да продължи битката за македонския ген, която никога не била приключила“.
Един от основните аргументи на Зоран Заев срещу Християн Мицкоски е „национализмът“ в неговата предизборна платформа. Ако той анулира договорите с Гърция и България, в страната ще се върне „национализмът“, смята Заев.
По всичко изглежда, че той самият обаче не е особено наясно с това понятие или по-точно с неговото съдържание. Защото ако към агресивния национализъм на Мицкоски се прибави и „битката за македонския ген“, това вече си е чиста проба „македонистки шовинизъм“.
Заев подминава (или премълчава) обещанието на Мицкоски „да върне македонизма“, което означава, че той или няма аргументи срещу своя опонент или чисто и просто приема неговия „македонизъм“… за сведение, като в някаква степен изповядва или споделя тази провалена титовистка доктрина.
Преди време пак Заев заяви, че „не македонците, а само Груевски бил присвоявал история и неговият политически елит от послушници квазиексперти“, които били тръгнали „в медийна офанзива, за да оправдаят инженеринга на идентичността“. Но ако беше искрен докрай, лидерът на СДСМ може би трябваше да признае, че апаратчиците македонисти, включително от неговата партия, са участвали (и участват) в това „присвояване“ на история. Друг път Заев на всеослушание заявява, че „политиците не трябва да променят историята“, докато самият той не веднъж по различни поводи си позволява да прави това.
Неотдавна по време на предизборната си кампания лидерът на СДСМ заяви, че „страната няма друга алтернатива, освен пълно членство в ЕС“, докато за ВМРО-ДПМНЕ това по-скоро е хвалебствено и неясно пожелание. Засега е неясно на чия страна ще натежат везните - дали към „откровения македонизъм“ на Хр. Мицкоски или към „гъвкавия македонизъм“ на Зоран Заев.
В средата на март от ВМРО-ДПМНЕ бе обявено създаването на коалиция „За обнова на Македония“, в която са включени 16 политически партии, между които и Социалистичката партия на Македония, Демократичното национално единство на турците, Демократична партия на сърбите, Демократична партия на ромите, Нова либерална партия, Партия на власите, т. нар. Титови леви сили и др.
От своя страна СДСМ сключи споразумение с албанското движение БЕСА и обяви формирането на коалицията „Можем“, към която се присъедини и партията ВМРО - народна на бившия премиер Любчо Георгиевски.
Нашумелият със своя „Македонски концепт“ бивш зам.-председател на ВМРО-ДПМНЕ Петър Богойески, който предлага „върху стеблото на македонизма да се ашладиса европеизацията“, отказа да влиза в коалиция с двете основни политически партии.
А сега накъде и докога?…
След отлагането на извънредните парламентарни избори ситуацията става неясна, но едно е ясно, че македонизмът на Християн Мицкоски твърде малко се различава от македонизма на Зоран Заев. В единия случай „изкуственото творение на Тито“ ще мимикрира в някакъв абсурден „обединяващ модел“ на… избрани етноси от Северна Македония. А в другия „идеологическото клише на Белград“ ще бъде демократизирано и „европеизирано“, ако изобщо е възможно това. Разбира се, нито в единия, нито в другия вариант това няма да попречи да продължат фалшификациите на историята и подхранването на омразата в македонското общество срещу българите и България. Някои познавачи на наследените от югославското минало стереотипи в Северна Македония предупреждават, че ако страната бъде приета безусловно в ЕС, тези изстъпления на антибългарската ненавист могат да бъдат „пренесени“ дори в Брюксел.
Колкото до „зациклянето“ в работата на съвместната мултидисциплинарна комисия на България и Северна Македония, някои смятат, че то се дължи на взаимната „неотстъпчивост“ на двете страни. Други, че е резултат от липсата на „ясен политически мандат“. Трети, че в комисията участват учени с остарели идеологически и политически възгледи. Според известния публицист - македонския българин Виктор Канзуров „засечката“ се дължи на факта, че българската страна е „неподготвена“ да приеме реалността в Скопие, че там отдавна съществува „македонска идентичност“. Другото разминаване е в гледната точка на македонските историчари и обществото край Вардар, което не може да се съгласи с историческия факт, че т.нар. македонска нация съществува едва от около 70 години. Затова В. Канзуров предлага да се „обективизира историята“, като двете страни приемат историческите факти, такива, каквито са, за да може да се отприщи „зациклянето“ и да се преодолее застоят в отношенията между двете страни, да се надживее натрупаната антипатия и омраза.
Може би още по-радикално е предложението на бившия първи външен министър на Македония - Денко Малески: „Да признаем на българите миналото, а те - нашата македонска нация и да вървим нататък“. Добре, но не само миналото, а - обективната история. Убаво - и македонската нация, но кога възниква тя и кога „македонската jaвност” ще стане готова да приеме този исторически факт? А иначе докога македонизмът ще продължи да шикалкави и мутира, да лавира и мимикрира, с единствената цел на всяка цена да се съхрани, да оцелее - за да бъдем българи и македонци разделени, да се ненавиждаме като два различни народа, насъскани един срещу друг. Докога?...