/Поглед.инфо/ Властите в Северна Македония обявиха своята надежда в Русия - изключително оригинална и нелепа надежда. Те искат Москва да не експулсира македонски дипломат в отговор на подобни действия на Скопие, защото тогава в Русия просто няма да има македонски дипломати. Подобен опит за притискане чрез собствената мизерия много пасва на правителство, което е предало собствения си народ. В случая македонския.
Външният министър на Северна Македония Буяр Османи се надява, че Русия няма да отговори “огледално” на тази балканска държава за експулсирането на неин дипломат. Защото в посолството на Македония в Москва има само двама дипломати.
Тоест Скопие очаква, че Москва просто няма да забележи македонските лудории. И, разбира се, Македония има положителен опит в това отношение. С разпадането на Югославия тя се превърна в единствената република, получила независимост без война. По това време довчера братските народи вече се бяха вкопчили в кървава месомелачка, така че наистина не забелязаха оттеглянето на македонците - тогава нямаше време за тях.
В отношенията с Москва малкият народ няма такъв късмет - отговор ще има, такъв вече е обявен от площад “Смоленская”. Но възниква въпросът: ако македонците толкова се страхуват от контрамерките, че буквално оказват натиск със собствената си мизерия, защо се включиха във всичко това и изгониха дипломатическия представител на Руската федерация? Този въпрос е повече от разумен - македонците не са изразили публично никакво разбираемо обяснение за постъпката си.
Съществува обаче много ярка (макар и очевидна) версия, която ще обясни всичко или почти всичко. Би било справедливо да я наречем най-мизерна- подготовка за национално предателство, особено след като нейната история обхваща значителен период: от появата на македонската нация до нейното бързо изчезване, което се случва в момента.
В пълна степен тази нация е родена в разгара на Втората световна война. Преди това повечето от местните се наричат просто „славяни“, а в образованата част на славянския свят е общоприето, че в земите на съвременна Северна Македония живее подетнос на българския народ. Българският народ, разбира се, също вярва в това, следователно, след като влиза в съюз с Хитлер, той превзема Македония - и е поздравен с цветя, защото преди това местните славяни се страхуват, че ще бъдат превърнати в сърби.
Проблемът за българите беше, че те се оказват гадове. След няколко месеца грубост и презрение от алчните новодошли служители, които започват да изкореняват всичко „не българско“ от македонците, включително националния език, партизаните се вдигат срещу грубиянина и потисника. Комунистите на Тито ги бият заедно с нацистите, а в новата социалистическа СФРЮ македонците получават своята национална република - Тито по принцип обича да измисля нови народи.
След разпадането на СФРЮ тези елити получават държавна независимост, към която не се стремят особено и не разбират ясно какво изобщо да правят с нея. По това време македонската идентичност вече е установена, а македонският език е изолиран от българския. За една пълноценна държавна идея обаче всичко това не е достатъчно - и суверенните македонци суверенно се заровиха в дълбините на вековете, разширявайки националната си история до ерата на Александър Велики.
Гърците и българите гледаха на това изграждане на нацията с хумор (по приблизително същия начин, по който руснаците се отнасяме към древните укри, изкопали Черно море), а след това с ужас. В действителност в своите претенции македонците демонстрираха усърдие , невъобразимо за малка нация. За да го оцените, е достатъчно е да отидете поне веднъж в Скопие. Този доскоро дълбоко провинциален и беден град е запълнен като шахматна дъска с нови "полуантични" сгради и огромни паметници (такива, каквито по принцип не се "ядат"). Със сигурност техният брой може да претендира за Книгата на рекордите на Гинес. Ще ви поразят и със знания в духа “двестате най най-известни македонци в историята на човечеството”. Значителна част от тези „велики македонци“ са гърци, други са българи, а трети са чисто местни фигури, но споменът за съсредоточаването на техните статуи в града-изрод Скопие ще остане завинаги в нашата памет.
Възможно е дълго да се подиграваме с този „цигански национализъм“, но има и друго обстоятелство, което е фундаментално важно за цялата история. Колкото и смешно да изглежда македонското изграждане на нация (или чудовищно арогантно, ако го погледнете през очите на българин или грък), македонските национални патриоти се оказват много приятни хора.
Те са обединени в партия с дълго име, където дори абревиатурата е впечатляваща - ВМРО-ДПМНЕ, и се смятат за наследници на македонските национални сепаратисти от края на XIX век. За тях много значат думи като „православие“, „славянство“, „кирилица“. Те се отнасят към Русия със симпатия и уважение, неизменно искат да си сътрудничат с нея и самите те са измислили формати за това (главно от културен характер).
За самата Русия това изведнъж стана важно, когато първо се появи проектът „Южен поток“, а след това, когато той умря поради интригите на подбужданите от американците българи, се появи и проектът „Турски поток“. И така, около общите славянски корени и газопроводи, между Москва и Скопие се развиха топли отношения на партньорство.
През 2015 г. тези отношения бяха застрашени. А външният министър Сергей Лавров, докато беше на посещение в Сърбия, каза:
„Друго съображение по отношение на македонските събития - вероятно тук се проявява това, което наричам манталитет на конфронтация -„ или-или “. Не мога да преценя със сигурност, но обективно се оказва, че събитията в Македония се развиват на фона на отказа на македонското правителство да се присъедини към политиката на санкции срещу Руската федерация и на фона на активната подкрепа, която Скопие демонстрира във връзка с плановете за изграждане на газопровода „Турски поток“, на който се противопоставят мнозина в Брюксел и в чужбина. Така че и ние не можем да се отървем от усещането, че има някаква връзка. "
"Македонските събития" са терористична атака на косовски бойци срещу град Куманово, по време на която бяха убити осем полицаи.
В този момент историята ще трябва да се върне назад с 14 години. Въпреки че македонците избегнаха война по време на разпада на Югославия, това не ги спаси от собствените им сепаратисти. На фона на събитията в Косово македонските албански лидери откровено поискаха за себе си възможно най-широката автономия. Властите в Скопие загубиха контрол над територии в северната част на страната - тези, които граничат с Косово. Скоро от страната на албанците избухна терористична война, на която македонците реагираха със специална операция и щурм на албанското село Арачиново.
Общо около 900 души загинаха в този конфликт, който беше краткотраен: НАТО принуди Скопие да подпише споразумение с албанците, като пое на себе си разоръжаването на техните групировки. На практика това означаваше легализация на вчерашните бандити и разделение на властта по етнически признак: благодарение на американците албанците получиха почти толкова широка автономия, колкото поискаха първоначално .
Сравнете това с отношението на Вашингтон към събитията в Донбас.
След тези събития основната политическа сила на местните албанци стана партията "Демократичен съюз за интеграция", чийто постоянен лидер остава Али Ахмети, който се бори срещу сърбите в Косово и срещу македонците в Македония. Обикновено тя се коалира към партията, която управлява, тоест демонстрира идеологическа всеядност, но Ахмети веднъж намекна, че ако Скопие се опита да се намеси в албанските дела, конфликтът може да се разпали отново.
Националните патриоти от ВМРО-ДПМНЕ се опитаха да смекчат албанските апетити и намериха политическа подкрепа в лицето на Сърбия и Русия, но след това се случи атаката срещу Куманово, спомената от Лавров, последвана от опит за сваляне на министър-председателя и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски чрез „цветната революция“ Или, ако искате, „Майдан“. Албанците стават негови „щикове“, а лидер е председателят на местната социалистическа партия Зоран Заев, любимец на Вашингтон, Брюксел и лично на Джордж Сорос.
Македонските социалисти произлизат от югославските комунисти, т.е. при Тито те са управляващата сила. Но за разлика от много други европейски социалисти с подобен произход , те в крайна сметка подкрепят идеите на НАТО и глобалистите, докато опонентите им са обвинявани, че работят за Москва и Белград. През 2015 г. тази сила успя да завземе временно властта - под натиска на Запада и под заплахата от подновен конфликт с албанците Груевски се съгласи да подаде оставка и да обяви предсрочни избори.
Груевски спечели тези избори. Нещо повече, той събра в своя подкрепа най-големия митинг в историята на Македония - повече от албанско-социалистическия "Майдан". Но в крайна сметка хората от Заев и Ахмети, благословени от Брюксел и Вашингтон, събраха мнозинство в парламента. Тоест Лавров успява да предрече всичко.
Съюзът на албанците със социалистите имаше още една особеност: за да заеме премиерския пост, Заев подписа т. нар. “Албанска платформа”, според която албанците трябва да получат още повече суверенитет, а Македония да се преобразува от национална държава в държава на два народа. След като научава за това, президентът Георги Иванов, съпартиец на Груевски, категорично отказва да даде право на Заев да сформира правителство.
„Тази платформа подкопава суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Македония“, ядоса се Иванов. Но в крайна сметка и беше притиснат, а Груевски беше обвинен в корупционни престъпления. Обвиняват го, че е повлиял на държавни служители да му купят брониран луксозен автомобил. Съдът осъди Груевски на две години затвор. След като избяга в Унгария, бившият премиер получи политическо убежище там.
Предаването на страната на албанските радикали беше първият случай на голямо национално предателство от страна на атлантиста и „соросист“ Заев. Скоро след това последва второ.
В името на присъединяването на Македония към НАТО, блокирано преди това от Гърция, Заев официално се отказа от претенциите за античност и дори от името на държавата си, изписано в конституцията. Иванов отново се опита да предотврати това - и отново не успя. И скоро след това не Македония, а Северна Македония наистина беше приета в НАТО по ускорената процедура - това се изискваше от стратегията на Алианса за окончателно усвояване на Балканите и минимизиране на влиянието на Русия там.
Изгонването на руския дипломат е пролог за третото национално предателство на Заев и изглежда се основава на нашумелите експлозии във Врбетица, за които Чехия обвинява Русия, че ги е организирала. Като мярка за политическа подкрепа Прага поиска от членовете на ЕС да изгонят по един руски дипломат. Мнозинството отказа, но българите се съгласиха, тъй като взривените складове са принадлежали на българския бизнесмен Гебрев, а идеологическият русофоб Бойко Борисов все още беше на власт в републиката.
Изгонването от Македония е проява на солидарност с българите, които проявиха солидарност с чехите. Заев се надява, че София ще му помогне да осъществи втората си основна мечта: да присъедини страната, освен към НАТО, и към ЕС. Това, че българите остават основните противници на самата идея за македонска държавност, не го притеснява. А трябва да го притеснява .
Съвсем наскоро кабинетът на Бойко Борисов изпрати писмо до столиците на ЕС с искания, които българите възнамеряват да отправят към Македония. По същество това са искания за пълно и окончателно отхвърляне на македонската национална идентичност в полза на българската идентичност.
Цялата кариера на Заев ни казва, че той е готов за такава капитулация. Междувременно той се съгласи на васална роля при Борисов и затова се включи в антируска интрига, която по никакъв начин не съответства на македонските държавни интереси.
Впрочем - такива им ли? В един неясен момент от историята малкият европейски народ имаше късмета да получи своя собствена национална държава - такава, за която някои народи все още мечтаят . Държавата се оказа дива, но симпатична. Сега името ѝ се промени, интересите станаха различни - атлантически и албански (Ахмети мечтае за идеята за Велика Албания). Македонски - според остатъчния принцип.
Желанието Москва да не отвръща на удара е може би последното нещо, което не стигаше политиката на Заев да бъде наречена “чакалова” Македонският национален патриотизъм може да се разглежда иронично или саркастично. Но македонските национални предатели не заслужават нищо друго освен презрение.
Превод: В. Сергеев