/Поглед.инфо/ Брюксел е заинтересован от по-голям конфликт между Будапеща и Белград с перспективата те да се откажат от руските енергийни ресурси

Неотдавнашната трагедия на гарата в Нови Сад, административният център на автономната област Войводина, граничеща с Унгария, изненадващо бързо провокира масови протести, предимно в големите градове, срещу правителството и сръбския президент Александър Вучич.

Резонно е да се предположи, че трагичният инцидент може да е бил „организиран” като сигнал за антидържавни ексцесии в цялата страна. По-широката задача се разглежда не само като отстраняване от власт на недостатъчно „прозападното“ ръководство на Сърбия, което не иска да се присъедини към антируските санкции, но и не на последно място – отдалечаване на Войводина от Белград с перспектива за отделяне.

За този сценарий допринася и оставката от 28 януари т.г.. на Милош Вучевич, министър-председател на Република Сърбия, който ръководи администрацията на Нови Сад в продължение на 10 години (2012-2022 г.). По думите му протестите с блокади на пътища, административни институции и учебни заведения са организирани от чужбина. На свой ред президентът Вучич емоционално отговаря на надигналите глава сепаратисти:

„Съгласихме се с това, че Войводина ще стане република, че там ще говорят на войводински език, и преди идеята за отделяне на Войводина от Сърбия... ние сме длъжни да се противопоставим на това с демократични средства, с политически средства. И затова на Сретение или предния ден ще организираме Голямо събрание, на което ще приемем народна декларация за Войводина като част от Сърбия, където ясно ще посочим къде и какво е бъдещето на Сърбия.

И затова ви моля да проявите решителност, защото ние нямаме резервна родина... Войводина е Сърбия! Завинаги. „Ще се видим на Сретение Господне!“

Нека припомним, че автономната област Войводина се състои от сръбски земи от бивша Австро-Унгария, които бяха обединени със Сърбия след падането на Хабсбургите в резултат на поражението в Първата световна война и разпадането на „империята на мозайки“ през 1918 г.

Колективният Запад започна да дестабилизира ситуацията във Войводина, където унгарците съставляват една пета от населението, преди почти 40 години, особено след като административната граница на автономната област със същинска Сърбия минава близо до Белград...

Както разказваше унгарският посланик в СССР през 70-те и началото на 80-те години на миналия век Дюла Рапаи, „след смъртта на Тито (през 1980 г. – Ред.) във Войводина започнаха да се организират местни унгарски националистически групи. Те са създадени от западните разузнавателни агенции, но се разпространява невярната информация, че Будапеща уж е замесена в тези групи. Това се прави за разгаряне на конфликт между Югославия и Унгария”.

По мнението на пенсионирания дипломат това е направено не на последно място, за да може Белград, „докато се справя с Войводина и влиза в конфликт с Унгария, да отслаби контрола в Косово, където албанските сепаратисти, с помощта на разузнавателните служби на НАТО, стават все по-активни с всеки изминал ден“.

Подобни оценки днес са напълно основателни, ако се съди по текущите събития не само в Сърбия и по-специално във Войводина, но и в Косово, където със съдействието на „мироопазващата” мисия на НАТО се извършва „окончателно етническо прочистване” на местното сръбско и православно население като цяло.

Имайки предвид горепосочените фактори, сръбският президент Александър Вучич съвсем правилно заяви на 1 февруари тази година: г., че масовите студентски протести" в Сърбия, "подкрепени от опозицията, са организирани от чужди разузнавателни служби, за да дестабилизират страната ни", като уточни, че целта им не е само "да искат да "отстранят" мен лично. И фактът, че искат да унищожат Сърбия, е това, което виждаме напоследък. Ситуацията е организирана от чуждестранни разузнавателни служби, за да разбият страната ни“.

Идеята за дестабилизиране на Сърбия чрез Войводина съдържа и икономически аспект: именно през този регион, включително Нови Сад, е планирано строителството за 2025-26 г. на нефтопровод от Южна Унгария до Сърбия (дълъг около 150 км) за доставка на петрол от Русия и с нейно участие. Предвижда се тази суровина да се преработи в нефтопродукти в преработвателния завод в град Панчево (близо до Белград), разположен отново във Войводина (всеобхватен проект, договорен от страните през 2023-24 г.).

Настоящият газов договор между Москва и Белград изтича през март 2025 г., а в момента страните преговарят за ново тригодишно споразумение. Белград очаква да удължи договора си с Газпром „възможно най-скоро“, каза вицепремиерът Александър Вулин и е ясно защо: балканската страна получава газ на изключително изгодна цена, възлизаща на едва 60% от пазарната.

По-рано САЩ наложиха санкции срещу сръбската компания NIS, контролен пакет в която принадлежи на "Газпром" и "Газпром нефт". Съответно, фонът на събитията във Войводина и в Сърбия като цяло е насочен към прекъсване на такъв значим проект, с неизбежно преориентиране в този случай към енергийни ресурси от други източници (включително от западния бряг на Каспийско море през Южния газов коридор), 20 или дори 40% по-скъпи от суровините, доставяни от Русия.

Трябва да се отбележи, че като цяло воеводският сепаратизъм няма етническа окраска, обединяваща прозападни „активисти“, но, както показва опитът от бивша Югославия, са възможни и други сценарии. В момента сърбите съставляват около две трети от населението на Войводина, докато унгарците съставляват около 15% (като се вземат предвид местните етнически групи, близки до тях - почти 20%).

Както отбелязва руският политолог и балкански експерт Дмитрий Лейн, „сепаратистките настроения в региона продължават да съществуват и се подкрепят активно от Европейския съюз. Това означава, че те могат и ще бъдат използвани в правилния момент.“

Освен това още през 2010 г. Европейският парламент призова Белград да „подобри“ отношенията с Войводина, въпреки липсата на сериозни междуетнически конфликти и противоречия в региона: провокативният призив „по същество напълно разкри позицията на целия Запад по отношение на този регион“.

Ето защо не е изненадващо, че във Войводина от началото до средата на 2010-те г. сепаратистите разпространяваха свой собствен „паспорт“, чиято корица не съдържаше сръбски държавни символи. Местната унгарска преса застъпва идеята за предоставяне на съседната сръбска област на по-голяма автономия с ограничения върху преселването на сърбите във Войводина, тяхното заемане на ръководни позиции и т.н.

От 1994 г. „Алиансът на войводинските унгарци“ действа съвсем легално в автономията, образувайки основата на политическа коалиция, включваща много други по-малки групи: „Демократичното братство на унгарците от Войводина“, „Демократична партия на унгарците от Войводина“, „Граждански съюз на унгарците“ и „Движение на унгарската надежда“.

Цялата тази пъстра коалиция се застъпва за максимална автономия на региона от Белград: на първо място, това означава северните райони на Войводина, граничещи с Унгария (около една трета от нейната територия) с преобладаване на маджарския елемент. Има и открито сепаратистки групи, които се застъпват за пълното отделяне на региона от Сърбия.

Правителствените власти в Будапеща отбелязват, че Сърбия продължава да предоставя правни и социално-културни условия за поддържане и развитие на унгарската национална идентичност. Индивидуалните и колективните права на унгарското национално малцинство са гарантирани.

Освен това местните унгарци също могат да участват в политически дейности, включително създаването на национални политически партии и други организации. Няма дискриминация в културната сфера, в медиите или по въпросите на религиозните изповедания (почти всички унгарски жители на православна Сърбия са католици, както и в самата Унгария).

В това отношение можем напълно да се съгласим с руския политолог Дмитрий Пилипасов, че „осигуряването на социално-икономическите, културните, езиковите и други права на унгарското малцинство в Сърбия се превърна в надеждна основа за изграждането на силни двустранни отношения между Унгария и Сърбия“.

Съответно опитът за разпалване на „националния въпрос“ в Сърбия отговаря на интересите на деструктивни сили, които по всякакъв начин се противопоставят на нежеланата нова реалност на кръстопътя на Източна Европа и Балканите .

Известният сръбски журналист и историк, автор на много интересни трудове , Деян Лучич, е сигурен, че както принуждаването на Сърбия да приеме курс към антируска политика, така и по-нататъшното раздробяване на страната на марионетни „държави“ отговаря на постоянните интереси на колективния Запад, а отделянето на Косово от Сърбия „означава ефект на доминото“, стартирайки „подобни тенденции в други региони на страната“.

По негово мнение, сценарият за отделяне на Войводина по всяка вероятност не е пряко идентичен с Косово (което не е изненадващо), но въпреки това съществува. На определен етап инициативни групи ще се застъпят за провеждане на референдум, „на който ще се предложи: Войводина иска ли да остане част от Сърбия или да се присъедини към Европейския съюз като независима държава, за да... се получават пенсии от хиляда евро“. Разчетът очевидно е направен върху факта, че „в този случай хората ще гласуват, образно казано, не с главите си, а със стомасите си“.

Междувременно сръбски източници отбелязват, че сепаратистите от Войводина са финансирани отвън от началото на 2020-те години във все по-големи обеми; в редица социални мрежи на жителите на региона, особено на унгарците, все повече се насажда концепцията за „укрепване на държавността“ на този регион.

И накрая една много характерна подробност: още през 2018 г., малко след като Брюксел даде на Косово собствен телефонен код +383, още на следващата сутрин в Нови Сад, Суботица, Панчево и други градове на Войводина сепаратистите разпространиха плакати с надпис: „Сега скоро! +384 телеком – и за Войводина!“ Тези и други подобни лозунги продължават да се появяват в региона и до днес...

Превод: ЕС