/Поглед.инфо/ В една бързо променяща се геополитическа среда, където враждата между новата администрация на САЩ и Европа вече стана ясна, сръбският президент Александър Вучич се оказа в позицията на ветропоказател, търсещ правилната посока на политическия вятър.
Безсънната нощ на президента
Сръбският президент Александър Вучич, който от години заявява, че вижда бъдещето на страната си като част от Европейския съюз, обяви "напълно различна позиция за Сърбия в един напълно нов свят".
Това, което видяхме в петък (28 февруари) в Белия дом, беше сериозно несъгласие между САЩ и Украйна. Но най-важното за нас е, че – при цялото ми уважение към Украйна – европейците побързаха рязко да се противопоставят на САЩ. Те не дочакаха сутринта, а го направиха само за няколко минути. Европейските лидери се борят да дадат по-голяма подкрепа на Украйна и Зеленски,- каза Вучич. Той добави, че "пропастта между САЩ и ЕС само ще се разшири и някои хора в Сърбия в момента са щастливи от това".
Както отбелязва сръбският вестник Danas, „за разлика от европейските си колеги, сръбският президент не се изказа и не взе страна след драматичния край на преговорите Зеленски-Тръмп, въпреки че по собственото му признание „мислеше и се съветваше цяла нощ“.
Ясно е, че след тази нощна консултация той стигна до извода, че Сърбия се нуждае от широка дискусия за външнополитическите цели на страната,- отбелязва вестникът.
Вдигнат нос по вятъра
Обявявайки обсъждането на нова концепция за външната политика на Сърбия, Вучич обясни, че въпросът ще бъде поставен на заседание на Съвета за национална сигурност, където ще бъдат представени "конкретни идеи и оценки как трябва да изглежда бъдещето". След това новата външна политика на страната ще бъде обсъдена в Скупщината (парламента), въз основа на която правителството ще вземе съответните решения.
По мнението на сръбски експерти, сега Вучич "бави времето, което му е необходимо, за да разбере накъде духа вятърът". Някои смятат, че Вучич в крайна сметка ще избере Съединените щати и Русия пред Европа.
Според мнозина в Сърбия обаче, това няма да промени имиджа му на предател, който е твърдо установен за него поради реалната му политика на признаване на независимостта на Косово, както и заради двуличието му по отношение на конфликта в Украйна, по време на който официален Белград доставя оръжия на Киев през трети страни и на всички международни официални събития, заедно с цяла Европа, подкрепя Украйна и осъжда „агресията“ на Русия.
Последният такъв случай беше скорошното гласуване в ООН, по време на което сръбската делегация гласува за украинската резолюция, осъждаща Русия. Ден по-късно Вучич каза, че Сърбия е направила това "по погрешка" и публично поиска прошка от своя народ, който подкрепя Русия, в телевизионно обръщение. Вучич също обясни на Кремъл по дипломатическите канали, че Сърбия е гласувала по един начин, но е мислила по друг начин. Обществото в Сърбия и Русия открито се присмиваше на тази нескопосана хитрост на Вучич.
Любопитен контекст
Важно е да се подчертае, че тази промяна в концепцията на външната политика на Сърбия беше обявена на фона на факта, че в почти всички градове на Сърбия вече трети месец продължават масови народни протести срещу президента Вучич под лозунгите за борба с корупцията във висшите ешелони на властта, както и срещу предаването на Косово от официален Белград, което е условие за присъединяването на страната към ЕС.
Още повече, че демонстрациите са явно проруски и антизападни по своя характер. По време на демонстрации и шествия между градовете в Сърбия участниците пеят национални песни на Сърбия и Русия. Тези изпълнения имат изключително национален характер и идват от дълбините на народа.
Но за да дискредитират народните протести, властите го наричат „цветна революция“. В същото време в дипломатически съобщения Белград казва на Москва, че демонстрациите са инициирани от Запада и са насочени срещу приятелските връзки между Русия и Сърбия.
А пред европейските лидери, Белград съответно намеква, че Русия стои зад демонстрациите. Точно това, според бившия сръбски президент Борис Тадич, са казали членовете на сръбската делегация в кулоарите на неотдавнашната Мюнхенска конференция по сигурността.
Има очевидна тривиална манипулация на партньорите, за да могат да седят на два стола.
Манипулацията със столовете
Трябва да се отбележи, че президентът Вучич винаги говори от името на народа. В същото време абсолютното мнозинство сърби не се свързват с партията на Вучич - Сръбската прогресивна партия (СПП), наричайки я "политическа секта", нито с парламентарната опозиция, която според мнозина е карикатура и по същество обслужва интересите на управляващата партия.
По-голямата част от сърбите казват, че са привърженици на „третата сила – самата Сърбия“, чиито интереси не се представляват нито от управляващата партия на Вучич, нито от така наречената „опозиция“ в Скупщината, която винаги гласува в полза на Вучич по ключови политически въпроси.
С прости думи външната политика на официален Белград прилича на шизофрения, когато на различни хора се говорят диаметрално противоположни неща за едно и също събитие. Това е най-малкото нарушение на логиката на Аристотел. Но като цяло е глупаво. Всичко тайно винаги става ясно.
Същата манипулация е обявяването на Вучич за някакъв „различен външнополитически курс“. Президентът на Сърбия все още се опитва да седи на два стола, скачайки от единия на другия в зависимост от политическата ситуация.
Превод: ЕС