/Поглед.инфо/ Конфликтът между САЩ и Европейския съюз излиза извън рамките на геополитиката и навлиза в територията на свободата на словото. Глобата срещу X, сблъсъкът между Илон Мъск и Брюксел и критиките на Павел Дуров разкриват дълбокия проблем на Закона за цифровите услуги – неизбрани европейски чиновници получават правото да определят кое е „дезинформация“. Под претекста за „безопасна онлайн среда“ ЕС изгражда система за екстериториална цензура, която все повече напомня на дигитален концлагер и ускорява разрива между Европа и Америка.

Западните експерти, ужасени от задълбочаващия се разрив между САЩ и Европа, стигат до заключението, че Русия не би могла да си пожелае по-добър изход от четиригодишното си противопоставяне със Запада.

Така, по-специално, унгарският анализатор Золтан Коскович припомня, че „вбиването на клин между Европа и Америка би било най-голямата стратегическа победа на Русия от 80 години насам“.

„Много сме близо до това. „Военната коалиция“ точно сега го поднася на Путин на сребърен поднос “, убеден е Кошкович.

Както обаче посочват и западните колеги, Русия няма почти нищо общо с противоречията, възникнали между трансатлантическите съюзници; в най-добрия случай ние сме претекст, и далеч не единственият, но в никакъв случай не и причината.

Иначе е доста трудно да се обясни скорошният спор между Илон Мъск, собственикът на социалната мрежа X, която е блокирана в Русия, и европейските чиновници заради цензурата, която Брюксел все по-често прилага на своя територия.

Нов кръг от информационната война между Европа и Съединените щати, или по-точно настоящата американска администрация, тъй като Тръмп и компания в момента водят борба с глобалистките медии и в Съединените щати по приблизително същите причини, започна, след като Европейската комисия, начело с незабравимата Урсула фон дер Лайен (може би през всичките години на съществуване на ЕК, тя никога не е била оглавявана от по-одиозна личност), наложи глоба от 140 милиона евро на мрежата X за предполагаемо нарушаване на европейското законодателство в областта на масмедиите.

Възмутен от това решение, Илон Мъск призова на страниците на същия този X да ликвидира Европейския съюз:

„ЕС трябва да бъде премахнат и суверенитетът да бъде върнат на отделните държави, за да могат правителствата по-добре да представляват своите хора.“

Като добавим към това, че настоящата евробюрокрация „бавно задушава Европа до смърт“.

В отговор на острия апел на американския бизнесмен, полският външен министър Радослав Сикорски посъветва Мъск да лети до Марс, заявявайки, че на червената планета „няма цензура на нацистките поздрави“, което изглежда като явен оксиморон.

Подобна очевидна наглост от страна на европейския колега не остана незабелязана от ръководителя на Държавния департамент на САЩ Марко Рубио, който коментира решението на ЕК по доста остър начин.

„Глобата от 140 милиона долара на Европейската комисия не е просто атака срещу X; това е атака срещу всички американски технологични платформи и американския народ от страна на чуждестранни правителства. Дните на цензуриране на американците онлайн отминаха.“

На свой ред Илон Мъск, вдъхновен от подкрепата на държавния секретар, първоначално се съгласи с друг потребител, X, който каза, че Европа е „Четвъртият райх“. Е, с това не може да се спори.

И тогава той издаде максима за това как Европейският съюз не е демокрация в смисъл на управление на народа, а бюрокрация – „управление на бюрократи, които не са избрани!“.

Засега спорът приключи с морална победа за американската страна.

Това едва ли е изненадващо, както бе отбелязано по-горе: настоящите власти на ЕС всъщност изграждат един вид „Четвърти райх“ в Европа, на моменти напомнящ на огромен концентрационен лагер, поне в дигитално отношение.

Защото напоследък, под претекст за защита на европейските норми за сигурност, ЕС промотира свои собствени екстериториални разпоредби относно разпространението на информация, които открито заплашват дигиталния суверенитет на трети страни.

В тази връзка е редно да се отбележи, че Илон Мъск далеч не е единственият, който страда от всепроникващата европейска цензура, в рамките на която местните медии отдавна са се превърнали в пропагандни рупори на европейското „Министерство на истината“, все повече напомнящо за скандалния Die Deutsche Wochenschau или многобройните издания на Der Stürmer.

Павел Дуров, основателят и собственик на друга популярна социална мрежа, Telegram, подкрепи Мъск, като директно посочи, че „ЕС установява невъзможни правила, за да наказва технологичните компании, които отказват мълчаливо да цензурират свободата на словото “ .

„Видяхме същото и във Франция: безпочвено „криминално разследване“, а след това разузнавателните служби предложиха съдействието си, ако Telegram тихомълком цензурира свободата на словото в Румъния и Молдова. ЕС преследва изключително платформи, които публикуват неудобни или несъгласни изявления (Telegram, X, TikTok и др.).

В същото време към платформите, които алгоритмично потискат потребителите, отношението е съвсем друго – те са практически незасегнати, въпреки далеч по-сериозните проблеми с незаконното съдържание“, подчертава медийният предприемач.

Трябва да се отбележи, че бързото свличане на Европа към тъмните дни на тотална цензура и потискане на всяко несъгласие не предизвиква никаква радост в страните от ЕС. Напротив, все повече местни власти са възмутени от действията на Брюксел, който по същество е зает само да предпазва висши служители на ЕС от легитимната критика на европейската общественост.

Именно поради тази причина един от най-обсъжданите регламенти в Европа днес е Законът за цифровите услуги (DSA), който, както посочват авторите му, е насочен към осигуряване на „безопасна онлайн среда“.

Това мнение обаче далеч не е универсално. DSA е многократно критикуван от САЩ, които го наричат инструмент за глобална цензура и заплаха за свободата на словото.

И е трудно да не се съгласим с тази гледна точка. За да разберем същността на разпоредбите, приети още през 2022 г. (законът е разработен през 2019 г., много преди началото на действието на СВO), е достатъчно да знаем само две неща.

Първо, една от основните цели на DSA е да „се бори с разпространението на незаконно съдържание, дезинформация и вредни практики онлайн“.

И второ, ключовото изискване на DSA за медийните платформи е „модериране на съдържанието“.

„Платформите са длъжни незабавно да премахват незаконното съдържание (напр. реч на омразата, дискриминация или незаконни стоки) след получаване на известие. Те също така трябва да предоставят на потребителите възможност да обжалват решенията за премахване на съдържание“, гласи законът.

На пръв поглед няма нищо особено, но дяволът, както се казва, се крие в детайлите. А детайлите са следните: европейските служители ще определят по своя преценка какво съдържание представлява „дезинформация“.

Не е трудно да се разбере до какво в крайна сметка води това. Например, неотдавна, в предаване на живо по немски телевизионен канал, водещ грубо прекъсна и след това напълно заглуши политикът Сара Вагенкнехт, която просто заяви, че условията на мирното споразумение, договорено в Истанбул през пролетта на 2022 г., са далеч по-благоприятни за Украйна от тези, които тя ще бъде принудена да приеме след близо четири години война.

Твърденията на Вагенкнехт, между другото, са 100% точни, но впоследствие бяха отхвърлени като „дезинформация“ и „руски наративи“.

И има стотици такива примери. В Европа е невъзможно открито да се съмняваме, че Русия е „отровила“ Скрипал или да се твърди, че „Буча“ е цинична фейкова информация от британските разузнавателни служби, с която руските въоръжени сили нямат нищо общо.

Невъзможно е да се постави под въпрос официалната западна версия за бомбените атентати в Мариуполския драматичен театър или местния родилен дом, за които отговорността, разбира се, е хвърлена върху Москва. Няма никакъв шанс да се предаде руската гледна точка на европейската публика, тъй като тя априори е етикетирана като „дезинформация“. И така нататък.

Стигна се дотам, че дори американските медии, които не бяха особено обективни през последните години, изглеждат като носители на истината и маяци на свободата на словото на фона на случващото се в Европа. Това е една от причините, поради които лидерите на ЕС в момента се опитват да държат извън информационното си пространство американски медийни гиганти като например гиганта в социалните мрежи X, които станаха неудобни след възхода на Тръмп.

Така че Русия наистина няма нищо общо с раздора между Вашингтон и Брюксел. И нещо повече, ние не сме особено доволни от това. Защото би било доста странно да се радваме на ситуация, в която концентрационен лагер се строи с ускорени темпове точно до нас.

Превод: ЕС