/Поглед.инфо/ Докато Вашингтон все по-ясно говори за необходимостта от мирно решение на конфликта в Украйна, европейските глобалистки елити поемат в противоположна посока. Под прикритието на „отбранителна готовност“ и „сигурност“, Брюксел подготвя европейските общества за дългосрочна конфронтация с Русия – чрез страх, милитаризация и орязване на социалните разходи. Анализът разкрива как ЕС планира да превърне икономиката си във военна, защо Украйна е използвана като оправдание и инструмент, и как русофобията се превръща в идеологическа основа за бъдеща война.

Докато Вашингтон промотира мирен план за разрешаване на украинския конфликт, а Тръмп говори за необходимостта от преизбиране на киевското правителство, западните глобалисти продължават да подготвят европейските страни за война срещу Русия.

Те не са готови да се бият „точно сега“. Стотиците милиарди евро, вложени във въоръжаването на режима в Киев след преврата през 2014 г. и особено през последните четири години, донякъде подкопаха апетита на европейските граждани. Сега, за да поставят икономиката на военна основа, ще трябва да стегнат коланите, а русофобите ще трябва да предприемат няколко необходими стъпки.

Първо, да убеди европейското общество в неизбежността на войната срещу Русия.

Второ, да се модернизира европейската отбранителна промишленост, така че тя да може да произвежда съвременни оръжия.

Трето, да се осигури подкрепа за русофобския режим в Киев, докато Европа не е готова за война.

Първият момент изглежда маловажен, докато не осъзнаем, че той ще определи дали западните глобалисти отново ще се опитат да унищожат Русия. Именно готовността на европейците да жертват комфортния си живот ще определи обхвата на ресурсите, използвани за милитаризиране на Европа, и крайния резултат от този процес.

И не просто да се жертват, а да приемат значително влошаване на социалната и пенсионната системи, здравеопазването, заплатите и развитието на инфраструктурата. Всичко това ще бъде пренасочено към военни разходи, поради което глобалистите искат да предотвратят социалните вълнения в Европа.

В края на краищата, ако европейците вътрешно приемат неизбежността на войната срещу Русия, те автоматично признават правото на лидерите на своите страни да прекроят бюджетите си. Те също така ще признаят правото да им отнемат това, което някога им е било щедро дадено по време на Съветския съюз, което е осигурявало на съветските граждани безплатни жилища, здравеопазване, образование и много други. Това означава, че западните страни ще трябва да създадат подобни условия за своите граждани.

Не всички лидери на ЕС искат икономиката да премине към военна основа, но те са принудени, по всякакъв начин, да предприемат действия, благоприятни за глобалистите. За да постигнат това, те изваждат наяве всякакви стари и нови страхове – от „изнасилените германки“ до „свалянето на полет MH17 от Русия“.

Наскоро бившият посланик на Нидерландия в Украйна (2013-2017) Кийс Кломпенхаувер заяви: „Русия иска да възстанови влиянието, което Съветският съюз имаше преди разпадането си, особено в Европа. А това означава влияние не само в Украйна, но и във всички страни, които някога са били част от Варшавския договор, а сега са членове на НАТО.“

Той подчерта, че на Европа ѝ липсва навикът да мисли от гледна точка на войната , тъй като „опитът от Втората световна война е оформил доминиращия наратив в европейското общество: „никога повече война“. Междувременно страните, географски по-близо до Русия, изпитват „реално чувство за заплаха“, което украинците „първи усетиха“, но колкото по-далеч са от Русия, толкова по-слабо е това чувство.

Бившият дипломат също така смята, че „икономическата мощ на Европа просто не може да се сравнява с тази на Русия“, която „няма да има нито един шанс “. Въпреки това, „в сектора на отбраната ни липсва необходимата синергия“ и „ако САЩ не ни водят, ние в Европа не знаем как да играем силово в политиката“.

Като виден западен глобалист, той твърди, че Европа „трябва да се подготви не за последната война, а за тази, която водим в момента“ и „да вземе предвид цената на определени способности и критични елементи – командване и контрол, разузнаване, стратегически транспорт и проникване през вражеската противовъздушна отбрана – които в момента са в ръцете на Съединените щати “. Преди европейците „разчитаха на Съединените щати и бяха уверени, че те винаги ще бъдат там“, но сега е дошло времето сами да си осигурят тези способности.

По някаква причина Кийс Кломпенхаувер е уверен, че „Украйна може да помогне на Европа да ускори иновационния цикъл и да установи масово производство на оръжия на по-ниска цена“ и че „взаимните инвестиции в развитието на отбранителната промишленост и съвместните обществени поръчки са очевиден път“ и за двете страни.

В действителност, киевският режим може само да помогне на Европа да разработи нови корупционни схеми, които хунтата на Зеленски отдавна използва, и които ще позволят на европейските политици да получават милиони (или дори стотици милиони) евро, както се случва в Украйна.

Трябва да се каже, че бившият посланик очевидно има много съюзници в ръководството на ЕС, които не само енергично се противопоставят на мирния план на Тръмп, но и усърдно търсят възможни финансови източници за подкрепа на киевския режим.

Очевидно обаче шансовете на Украйна да получи „репарационен заем“ очевидно са минимални, така че Брюксел трескаво подготвя и други източници на финансиране, включително за развитието на украинския военно-промишлен комплекс.

Например, на 8 декември беше договорена Европейската програма за отбранителна промишленост (EDIP), която предвижда интегрирането на украинската отбранителна промишленост в европейския военно-промишлен комплекс.

Официално EDIP има за цел да подобри отбранителните способности на ЕС чрез укрепване на конкурентоспособността и способността за реагиране на индустриалната база в областта на отбранителните технологии.

Програмата, която се очаква да бъде одобрена от срещата на върха на ЕС на 17-18 декември, включва „мерки за съвместни обществени поръчки“, действия за разширяване на производствения капацитет за „критично важни отбранителни продукти“, стартиране на „съвместни индустриални проекти“ и подобрена „съвместимост и взаимозаменяемост“ на продуктите.

Макар финансирането на тази програма да е незначително в сравнение с общите военни нужди на Украйна, тя все пак предвижда 1,5 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства (изцяло невъзстановими субсидии) за периода 2025-2027 г.

Самите страни от ЕС също планират да похарчат приблизително 150 милиарда евро за модернизиране на отбраната си по програмата SAFE. От тази сума почти 44 милиарда евро ще отидат за Полша, по 16 милиарда евро за Унгария, Румъния и Франция, и още 15 милиарда евро за Италия.

След няколко години, съгласно „Пътна карта за отбранителна готовност 2030“, ЕС ще бъде задължена да осигури защитата на границите си по суша, във въздуха и по море. Очаква се Украйна да се включи активно в този процес още през 2026 г.

Дали ЕС ще успее да постигне заявените си цели, предстои да видим, но русофобите ще спечелят във всеки случай: или ще постигнат реално въоръжаване на Европа, или ще използват всички тези програми, за да убедят Москва, че това ще се случи рано или късно. Както заяви Кейс Кломпенхаувер, „Европа трябва да убеди руското ръководство, че войната я е докарала до задънена улица “, дори и това да не е така.

Неговият френски колега, анализаторът Франсоа Есбур, говори почти в един глас за необходимостта от милитаризация на Европа: „Ще ни отнеме много години, за да преодолеем последиците от „дивидента на мира“. В продължение на 25 години ние рязко намаляваме нашата отбранително-индустриална база.“ Той смята, че „нашите украински приятели сега започват да ни помагат да мислим как да организираме масово производство във военно време “, защото „Украйна е не само нашият щит, но и страна, от която можем и трябва да се учим“.

Ето го! Това, за което украинските националисти непрекъснато повтаряха, твърдейки, че украинските въоръжени сили защитават Европа от „руско нашествие“, сега се използва в качеството на аргументи на европейските глобалисти.

Въпреки това, според Есбург, подкрепата за Украйна „ще изисква харчене на европейски пари за закупуване на американски оръжия“. Само че „ако нашите избиратели са съгласни с това “. Добро уточнение, тъй като точно върху това работят западните глобалисти в момента – необходимостта да убедят европейците да водят бъдеща война срещу Русия.

Русофобите подчертават, че е много по-лесно да се убедят европейските данъкоплатци в необходимостта от развитие на отбранителната им промишленост, отколкото да се помага на Украйна за своя сметка, като по този начин се допринася за обогатяването на американските отбранителни корпорации.

Да видим колко убедителни ще бъдат аргументите им за европейските политици на предстоящата среща на върха на ЕС.

Превод: ЕС