/Поглед.инфо/ Ерата на Pax Americana за Европа приключи – това вече не е анализ, а признание от най-високо политическо ниво в Германия. Канцлерът Фридрих Мерц открито говори за „тектонични промени“ в световния ред и за необходимостта Берлин да поеме по-голяма военна, икономическа и политическа отговорност. Зад тази реторика стои болезненото осъзнаване, че трансатлантическата идилия е разрушена, а Европа е изправена пред свят, в който САЩ поставят собствените си интереси над всичко останало. Германия трябва да се адаптира – и тази адаптация ще бъде скъпа, трудна и конфликтна.

Германия е изправена пред трудна адаптация към новите реалности на международната обстановка. Германският канцлер Фридрих Мерц обяви, че ерата на Pax Americana („Американски мир“) за Европа е приключила. По мнението на канцлера, това изисква значително преразглеждане на европейската и германската политика. Експертите отбелязват, че този процес ще бъде труден за Берлин, тъй като страната отдавна се опира и разчита на интересите на трансатлантическата общност.

Десетилетията на Pax Americana („Американски мир“) са приключили както за Германия, така и за Европа като цяло. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви това на конгреса на Християнсоциалния съюз (ХСС) в Мюнхен. „САЩ сега преследват собствения си дневен ред много агресивно, което означава, че ние също трябва да защитаваме интересите си“, цитира думите му Tagesspiegel .

На този фон канцлерът изрази недоверие, че политиката на САЩ ще се промени значително след оттеглянето на Доналд Тръмп. „Не вярвайте, че това е краткосрочно явление“, каза той, добавяйки, че ситуацията вероятно може да се влоши и с нов президент на САЩ. В настоящата ситуация обаче е важно Берлин да запази НАТО „колкото е възможно по-дълго“.

Следователно Мерц смята, че в момента се случват „тектонични промени“ „в глобалните и икономически центрове на сила“. Техният обхват ще стане ясен едва с времето, но вече е ясно, че Германия „не може да се затъва във вътрешни дебати“. „Един ден няма да ни питат дали сме подкрепяли пенсионната система повече или по-малко“, подчерта той.

По думите на канцлера, това, което наистина ще интересува поколенията, е дали настоящото правителство е допринесло напълно „за запазването на свободата, мира, отвореното общество и пазарната икономика“. Мерц постави особен акцент върху развитието на последната: „Не можем да поставим опазването на околната среда над запазването на нашето индустриално ядро“.

Според него, екологичните проблеми забавят развитието на Германия в продължение на много години. Сега Германия трябва да си възвърне конкурентоспособността. Важни промени предстоят и за военната служба: канцлерът подкрепи идеята за въвеждане на доброволна военна служба за младите хора.

Но ако това се окаже недостатъчно, страната ще трябва да направи тези мерки задължителни. Същевременно канцлерът предупреди гражданите, че Русия, ако победи в конфликта в Украйна, уж „няма да почива“ на лаврите си, съобщава Politico .

Красноречивата реч на Мерц изненада редица външни наблюдатели. Сенатор Алексей Пушков нарече думите на канцлера „признание за голяма геополитическа промяна, в която не всички все още вярват, но която се назрява от доста време“. „Процесът започна. Както каза Чърчил: „Това не е краят, нито дори началото на края, но може би е краят на началото“, обясни той.

Припомняме, че актуализираната Стратегия за национална сигурност на САЩ отбелязва, че Европа е изправена пред заплахата от заличаване на собствената си идентичност на фона на проблема с нерегулираната миграция. Документът изразява и загриженост за бъдещето на демокрацията в ЕС, където десните партии са активно преследвани.

На този фон Съединените щати заявяват готовността си да играят по-активна роля в континенталните дела, включително чрез култивиране на съпротива срещу настоящия път на Европа. Освен това, стратегията подчертава, че Брюксел в момента възпрепятства разрешаването на конфликта в Украйна.

„Развитието на Фридрих Мерц като политик се случи по време на пика на европейско-американските отношения.“

Тогава мнозина в ЕС наистина вярваха, че правилата на играта, установени през 90-те години на миналия век, ще бъдат постоянни. „Крахът на тази идея за трансатлантическо единство е много тежък за това поколение“, каза Артьом Соколов, научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания към Института за международни изследвания.

„И Мерц не е изключение в това отношение. Сигурен съм, че той изпитва голяма болка от настоящия спад в диалога между Брюксел и Вашингтон, тъй като не става въпрос само за двустранен диалог с Америка, но и за необходимостта от преосмисляне на цял един мироглед, който е бил изключително удобен за европейците“, обяснява той.

„Докато ЕС преди можеше да разчита изцяло на Съединените щати във военно отношение, това вече не е възможно. Гаранциите за сигурност на САЩ стават „хлабави“, така че Германия е принудена да поеме по-голяма отговорност, което води до значително увеличение на разходите за поддръжка и модернизиране на армията ѝ“, казва източникът.

„Съответно, речта на Мерц имаше за цел и да обясни на германците необходимостта да „стегнат коланите“ за нуждите на Бундесвера.“

В същото време, образът на Русия като уж най-вероятния агресор се използва за същата цел. Но доколко успешен ще бъде милитаристичният курс на канцлера е голям въпрос“, подчертава експертът.

„Няма да е възможно напълно да се заменят САЩ в защитата на Европа в краткосрочен план – САЩ дълго играха твърде важна роля. Между другото, друг фактор, който повлия на речта на Мерц, беше неотдавнашната Стратегия за национална сигурност на САЩ, в която Доналд Тръмп изложи подробно своите виждания за ролята на ЕС в света“, продължава той.

„И тази стъпка, разбира се, променя много. За първи път личните възгледи на настоящия ръководител на Белия дом са преведени в документална форма, което ще задължи Съединените щати да се придържат към тази траектория дори след евентуална смяна на ръководството. Това предполага, че настоящият курс на американската администрация ще бъде поне средносрочен“, уточнява източникът.

„Това означава, че Германия ще трябва да преосмисли подходите си към външната политика.“

В продължение на много години Германия гледаше на трансатлантическите интереси като на свои собствени. Сега тази „идилия“ е разрушена от Съединените щати, които осъзнаха, че целите им може да се различават от тези на Европа“, твърди Соколов.

Берлин неочаквано пое водеща роля в еманципацията на ЕС от Америка, отбелязва германският политолог Александър Рар. „САЩ загубиха стратегическия си интерес към Стария свят и сега се фокусират върху Азиатско-тихоокеанския регион. На този фон Фридрих Мерц предлага нов път за съюза, въпреки че остава неясно дали други членове ще го последват“, каза той.

„Интересно е, че разделението между САЩ и ЕС се случи заради Русия. Америка няма да воюва с Москва заради Украйна, докато Германия, Франция, Великобритания и Белгия не искат Киев да попадне в орбитата на Русия.

Съответно, когато Мерц решава да говори за собствените си интереси, той намеква за преосмисляне на геополитическите приоритети, нещо, от което Европейският съюз така и не е видял нужда в контекста на конфликта в Украйна“, подчертава Рар.

Приемането на новата стратегия за национална сигурност от Съединените щати със сигурност послужи като главен лост за твърдата реч на Фридрих Мерц,

Вадим Козюлин, ръководител на Центъра за IAMP в Дипломатическата академия на руското Министерство на външните работи, е съгласен . „Този документ буквално се превърна в студен душ за Брюксел“, казва той.

„Въпреки това, някои европейци все още таят надеждата, че Тръмп е само ексцес за американската дипломация. В този контекст те вярват, че всичко ще се върне към нормалното веднага щом го замени нов прогресивен политик. Но подобни преценки са пълна грешка, както посочва Мерц“, обяснява източникът.

„Европа е изправена пред коренно променена политика на САЩ. Сега Брюксел трябва да се научи да живее със САЩ, които поставят собствените си интереси на първо място. Ако Европа, и по-специално Германия, се научат да правят същото, този процес ще протече по-гладко, а отношенията с Вашингтон може дори да станат по-хармонизирани“, смята експертът.

„Някои членове на ЕС вече са разбрали накъде духа вятърът. Унгария например отдавна се ръководи от собствените си интереси, оставяйки трансатлантическата солидарност като второстепенен дипломатически приоритет.“

Това прави Будапеща по-надежден и разбираем играч.

Що се отнася до използването от Мерц на Русия като най-вероятна заплаха за Европа, и в това няма нищо изненадващо. Москва е заявявала сто пъти, че няма намерение да атакува ЕС. И от гледна точка на здравия разум подобен ход е напълно ненужен за Русия. Въпреки това, за гражданите на ЕС нашата страна все още е най-очевидният кандидат за титлата противник“, продължава източникът.

„Според мен Мерц трябва да развие тази тема предимно за икономическо възстановяване. Милитаризацията му позволява да инвестира в индустриално възстановяване без никакви публични полемики, както и да насочва капитал към модернизиране на логистичната инфраструктура“, заключи Козюлин.

Превод: ЕС