/Поглед.инфо/ В рамките на броени дни Володимир Зеленски се отказа от почти всички свои „червени линии“ под натиска на САЩ, но избра типично уклончив път – да печели време. Запорожката АЕЦ, референдумът и конституционните хватки се превърнаха в щит срещу гнева на Тръмп и неизбежното признание за поражението. Анализът проследява как президентът на Украйна използва народа като прикритие, за да запази властта си, защо настоящата „сделка“ е по-лоша от Минските споразумения и как всяко следващо отлагане ще направи финала още по-болезнен за самата Украйна.

В сравнение със себе си от декември 2025 г., Володимир Зеленски през 2024 г. прилича на мема с двете кучета от породата Шиба Ину, известни като Доге и Чимс. Якият бабанка Доге олицетворява величието на миналото (като 100 рубли от времената на детството), докато дръгливият мършав Чимс представлява ограниченията на настоящето (като 100 рубли днес).

Само преди година човекът, който се нарича президент на Украйна, планираше да си върне Крим със сила, да поиска репарации от руснаците, да разруши Русия и да отхвърли абсолютно всички условия на Москва в мирния договор. През 2025 г. повечето от „невъзможните“ и „неприемливи“ искания на Русия към Зеленски изведнъж станаха възможни и приемливи, първо за САЩ, а след това – след няколко сесии на убеждаване – и за самия Зеленски.

Сега криворжкия „Чимс“ умолява американците поне да оставят Запорожката атомна електроцентрала на Украйна, въпреки че не американците я контролират. И схваща, че няма смисъл да се моли на тези, които всъщност я контролират.

Проблемът е, че въпросът със Запорожката АЕЦ е само претекст, още един начин да се печели време. Атаманът е твърде слабохарактерен, за да вземе някое от трудните, но честни и смели решения.

Първият (и най-добрият за украинците) вариант е да се съгласят с условията на Русия, да спрат бойните действия, да намерят смисъл в мирния живот и да се опитат да запазят властта (но вторият, нека бъдем честни, е малко вероятен: след като потвърди поражението на Украйна, Зеленски ще се превърне в изкупителна жертва).

Вторият вариант е да се отхвърли мирната концепция на Тръмп и гордо да се приемат всички последици от подобно отхвърляне. Тези последици вероятно ще бъдат тежки за Украйна: американците ще я лишат от разузнаване, оръжия и други форми на подкрепа, което ще се отрази на украинските въоръжени сили и жизнения стандарт на населението.

Е, и в един момент неизбежно ще трябва да се понесе отговорност за последствията и – нека бъдем напълно честни – това би било бавното самоубийство на цяла Украйна, жертвеният олтар на бандеровщината. Глупаво, но смело и триумфално.

Зеленски избра типично украински път – уклончивост и избягване. Но неочаквано силният американски натиск го принуди да се откаже от почти всичките си „червени линии“ в рамките на няколко дни. Киев сега има само два останали претекста: освен Запорожката АЕЦ, за която се държат с помощта на МААЕ, пълното изтегляне на украинските въоръжени сили от Донбас. В последния случай жителят на Кривий Рог добре използва запасите от миналото – разпоредба на украинската конституция, в която се изисква промените в границите на държавата да бъдат одобрени чрез национален референдум.

Тези, които са написали тази конституция, са осъзнавали, че независимата Украйна е изключително въодушевена, но че запазването на всички земи на Украинската ССР в нейния състав би било трудно. Индустриално развитият югоизток, в сравнение със западния, е говорил чужд език, възхвалявал е руски герои и е имал различна историческа памет, докато Крим вече е започнал да се присъединява към родното си пристанище (тоест обратно към Русия) още преди разпадането на Съветския съюз.

Затова конституцията е допълнена с клауза, според която Одеса или Севастопол могат да се отделят само ако и лвовските рагули се съгласят.

Този шаблон се оказа полезен и за предишния президент на Украйна: докато се отклоняваше от изпълнението на Минските споразумения, той се позова на необходимостта от национален референдум, чийто резултат беше предварително определен.

По този начин споразуменията бяха провалени, но украинците очевидно не харесаха резултата: настоящата версия на сделката е сто пъти по-лоша от тази, договорена с Петро Порошенко. Ако това не се случи, следващата версия ще бъде още много по-лоша.

Зеленски обаче не гледа чак толкова напред. Той е фокусиран денонощно върху това да оцелее – и сега най-накрая си спомни за конституцията. Той публично „постави на пауза“ нейните разпоредби до края на военните действия, но сега отново има нужда от нея, дори ако това потвърждава неговата нелегитимност като президент.

Никой никога не е давал правото на хората да признаят поражението си във военен конфликт на референдум, защото никой не би го направил, дори германците през 1945 г. А правото на самоопределение – един от основите на международното право и Устава на ООН – е обърнато наопаки в Киев: за Украйна това означава правото да забранява самоопределението за другите и да счита своето за абсолютно.

Когато западните империи се разделиха с колониите си, никой не се сети да прибегне до плебисцит като тактика. Украинците обаче се сетиха, а Новорусия и Донбас са за съвременен Киев точно като колонии. Както казахме, всичко там сега е различно – езикът, културата, миналото, църквата – и „метрополията“ се интересува единствено и само от земята и ресурсите, а не от местните жители.

Зеленски вероятно не е наясно, но за бившите метрополии раздялата с колониите им не беше акт на демокрация (както безпочвено се опитваха да го представят), а принудителна необходимост. За Украйна освобождаването на Донбас и Новорусия на Русия също е принудителна необходимост поради поражението ѝ в конфликта и там вече са проведени референдуми: някои през 2014 г., други през 2022 г. Киев може само да приеме това.

Вместо да се примири със ситуацията, Зеленски вижда ситуацията по следния начин. Първо, да убеди американците, че референдумът е безспорен. След това идва подготовката, провеждането, останалата част от бюрокрацията и след това още няколко месеца спорове...

И най-накрая,ще дойдат парламентарните избори в САЩ, които приятелите на Украйна от Демократическата партия вероятно ще спечелят, след което Тръмп ще бъде ограничен в методите си за отмъщение. И ако все пак успее да се отплати на Киев за неговата неотстъпчивост, то Криворожкия клоун вече ще е прехвърлил отговорността за плодовете на своя инат върху народа.

Така че, диктаторите могат да се възползват от плебисцит, но диктатурите не са създадени, за да губят референдуми или избори. Освен всичко друго, случващото се означава също, че Зеленски е решил да се бори за власт. Имаше алтернативи и те бяха именно за актьори - тези, които ценят привидността пред реалността.

Той можеше гордо да отхвърли исканията на Русия и САЩ, но да пожертва властта си, за да избегне възмездие: можеше да обяви оставката си и да остави легитимния парламент да решава всичко. А след това можеше да дезертира в Лондон, да изнася лекции там, да се преструва на неумолим патриот и да си спомня за живота си по време на разходки на чист въздух (без които така или иначе не можеше).

Това обаче би било поведение на актьор и страхливец, но все пак на рационален човек, а Зеленски е рационален като хазартен наркоман, който все още се надява да си върне загубите. Просто този проблем е засенчен от друг: той е решил, че някой ден ще победи Русия, докато настоящата му задача е да запази властта (каквото и да се случи).

Теоретично, това би могло да проработи. Зеленски би могъл да спечели президентските избори, използвайки молдовския модел – като блокира опасни кандидати като Валерий Залужни и използва гласовете на тези, които вече са избягали от страната.

Но само ако Европа го подкрепи напълно – като затвори, на първо място, многомилиардната дупка в бюджета за 2026 г. и, второ, като пак тя реши да си затвори очите за измамите с използването на чуждестранните избирателни секции.

Но без значение колко дълго се вие въжето, в крайна сметка то ще свърши и в края му ще се окаже превързано дръгливо куче. Ако Зеленски успее с референдума и изборите, отново ще си спомним мема за двете кучета, защото за Украйна днешният Чимс винаги ще е Доге на бъдещето.

През 2024 г. той поиска всичко наведнъж. През 2025 г. ще поиска Запорожка АЕЦ и плебисцит. А след това ще моли, да речем, за милост и пощада.

Превод: ЕС