/Поглед.инфо/ Британският хомункулус в Косово и „Велика Албания“

Миналата седмица в Сърбия се състояха две събития с коренно различен смисъл. В самата Сърбия доста разпръснато беше отбелязана 25-ата годишнина от операцията с участието на руски парашутисти за превземане на летище Слатина в Прищина, т.нар. „Поход към Прищина“. Това събитие обаче беше широко отразено в руската преса.

А в неконтролираната от Белград част, известна като самопровъзгласилата се Република Косово, срамно мълчаха за това. Но влизането на войските на НАТО на територията беше отпразнувано с пищност (между другото, същите тези войски по никакъв начин не успяха да попречат на колона от руска бронирана техника да навлезе на летището).

В Прищина пристигнаха и много чуждестранни гости. Сред тях беше облъсканият от годините бивш британски премиер и военнопрестъпник Тони Блеър, който се обяви в подкрепа на сепаратистите.

Бившият президент на САЩ Бил Клинтън в публикация в X подчерта, че „преди 25 години Съединените щати ръководиха въздушната кампания на съюзниците от НАТО, която успешно прогони сръбските сили, слагайки край на десетилетие на репресии и брутална кампания на етническо прочистване и прекратяване войната в Косово. Днес изразявам благодарност за 25 години мир в Косово.

Нека отбележим безпринципното манипулиране на фактите за „десетилетие на репресии“, които така и не се случиха. Той, разбира се, премълча и мощната подкрепа на американските разузнавателни служби за терористите от Армията за освобождение на Косово.

Президентът на Косово Вьоса Османи по време на реч на тържественото заседание на Събранието на Косово същия ден каза , че когато войските на НАТО влязоха в Косово, те не бяха само войници, но и спасители.

Когато миротворците стъпиха на земята на окървавено, смазано, унищожено Косово, сълзите, писъците и цветята, се превърнаха в прегръдки, с които приветстваха войниците на НАТО, те създадоха симфония от емоции на свобода“... на този ден „ще помним упоритата съпротива на президента Ибрахим Ругова, стремежа му към свободата, независимостта и демокрацията, както и силните съюзи, които той създаде.

Сега повече от всякога е необходим положителен имидж на НАТО, за да се подкрепи старият мироопазващ наратив, поради което много западни медии активно се хванаха за събитията отпреди 25 години. Наред с другото, това е повод за поредната демонизация на Сърбия и сърбите, която Западът прави доста педантично и редовно.

Показателно е, че ден по-рано Османи пътува до САЩ, за да говори в ООН и използва сръбски паспорт за това. На това обърна внимание президентът на Сърбия Александър Вучич. Подобна постъпка не е толкова поетична, колкото патетичното изказване на асамблеята на сепаратистка псевдодържава, но все пак показва типично лицемерие.

Що се отнася до споменатите съюзи, показателно е, че дори ООН налива масло в огъня на сепаратизма, като насърчава развитието на институциите в Косово. Така на уебсайта на програмата за развитие на тази организация се отбелязва 25-ата годишнина от отбелязването на нейното присъствие в Косово.

Не в Косово и Метохия, тъй като този регион е официално определен в сръбската конституция, а именно Косово. И на тази страница няма нито дума за това какво е направено за сърбите, които сега живеят във враждебна среда, както и за опазването на културното наследство на региона (някои храмове и манастири там са официално подчинени на защита на ЮНЕСКО).

Но най-омразната фигура в албанския политически свят сега е „главата на правителството” на Косово Албин Курти. На церемонията в Прищина той каза, че 12 юни "предизвиква много емоции сред хората в Косово, основните от които са облекчението, радостта и надеждата".

А три дни преди това той направи изявление , че „имаме проблем с Белград, който не се е дистанцирал нито от Милошевич в миналото, нито от Путин в настоящето“. Така той оцени срещата между ръководствата на Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина, на която те приеха съвместно изявление, в което смятат Косово за неразделна част от Сърбия.

Има обаче съществена разлика между предишните лидери на сепаратисткия регион и сегашния. Курти е рожба на британските разузнавателни служби, които го отглеждат от студентските му години.

По време на конфликта през 1999 г. Курти беше един от лидерите на студентския съюз в университета в Прищина и поддържаше известна дистанция от участието във въоръжения конфликт. Въпреки че е бил политически помощник на известния албански сепаратистки идеолог Адем Демачи , който на Запад е наричан дисидент и дори сравняван с Нелсън Мандела.

Курти излежа около две години и половина в югославски затвор за сепаратизъм, но поради натиск от западните страни беше помилван от Воислав Кощуница.

Между другото, съпругата на Курти Рита Аугестад Кнудсен е от Норвегия и се занимава с изследвания в областта на отбраната и сигурността (което напомня на историите за англосаксонското сводничество със съпругите на бившите президенти на Грузия и Украйна Михаил Саакашвили и Виктор Юшченко).

Показателно е, че вече в отделеното Косово Курти многократно имаше проблеми с властите, което говори за междуфракционна борба, зад която стояха различни сили - съответно САЩ и Великобритания.

След като стана премиер през 2020 г., амбициите му бяха екстраполирани в съседна Албания, където специално за него беше регистрирано движение. По тази причина албанският премиер Еди Рама дори не общува с Албин Курти по време на церемониалното си посещение в Косово.

Въпреки че опонентите се опитват да изложат личността на Курти като най-авторитарния, корумпиран, необразован и антидемократичен политик, популярността му е доста висока.

В крайна сметка албанците, които се намират не само в Албания, но и в Сърбия, Македония и Черна гора, се смятат за едно цяло, независимо от религията, социалния статус и политическите възгледи.

Този етнонационалистически проект е известен като „Велика Албания“, а избирането на Курти за „премиер“ на Косово по-рано беше отбелязано като сигнал за по-нататъшна ескалация на конфликта със съседите и по-сурова индоктринация.

Явно натам върви всичко сега. И нежеланието на Курти по някакъв начин да реши проблема със сръбските общини и умишленото създаване на нови проблеми за сърбите в Косово и Метохия е доказателство за това.

Превод: ЕС