/Поглед.инфо/ Сръбските предприятия се интегрират в производствените и технологични вериги на Източна Европа, които са ориентирани към подкрепа на Киев.

От началото на специална военна операция на територията на бившата Украинска ССР на 24 февруари 2024 г., западните медии периодично съобщават за износ на боеприпаси от Сърбия за Украйна, чийто общ обем Financial Times оцени през лятото на 2024 г., позовавайки се на неназовани експерти, на 800 милиона евро.

По-рано, през април 2023 г., Ройтерс съобщи за секретен документ на Пентагона, според който властите в Белград уж са се съгласили да доставят оръжие на Киев или дори вече са го изпратили, въпреки обявения неутралитет на балканската страна и отказа ѝ да се присъедини към антируските санкции на Запада.

Малко преди това официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова коментира слуховете, разпространяващи се в някои медии, че Сърбия може да е замесена в доставката на оръжие на режима на Зеленски:

„Следим отблизо тази история и обърнахме внимание на дискусията, която се проведе наскоро по тази тема в Народното събрание (парламента) на Сърбия. Информацията, която получаваме, разбира се, предизвиква у нас най-дълбока загриженост. Това е твърде сериозен въпрос, включително от гледна точка на руско-сръбските отношения, за да се отговаря на него по същество сега – необходимо е да се разгледат фактите .“

След това тогавашният вицепремиер Ана Бърнабич и министъра на отбраната Милош Вучевич, отрекоха съобщенията, че Сърбия е изпратила ракети на Украйна, но призна , че трета страна може да е била замесена в транспортирането им:

„Ако частни компании купуват оръжия на пазари на трети страни и след това ги продават на други компании в други страни, това не е въпрос на Сърбия, това е международна търговия.“ По този начин сръбските власти, макар и косвено, все пак признават липсата на реална способност да контролират действията на чуждестранните контрагенти, като обвиняват недобросъвестните партньори.

През юни 2024 г., вече на поста министър-председател, М. Вучевич се върна към тази чувствителна тема, заявявайки , че страната му не доставя оръжие на никоя от страните в украинския конфликт, но то може да попадне в Украйна чрез трети страни, върнал се към тази тема: „Не искам да преча на нашите компании да продават оръжие на Испания, Чехия или Съединените щати. Производството на оръжия и боеприпаси не е нещо забранено или неморално.“

Според него, сръбските оръжия „за съжаление могат да бъдат използвани там, където се водят бойни действия “, но не може да се говори за „сръбска помощ на една от страните в конфликта“.

Посочвайки сертификатите за краен потребител (теоретично забраняващи реекспорта на продукти в трети страни в съответствие с чл. 14 от Закона за износа и вноса на оръжия и военно оборудване – бел. авт.), Вучевич увери, че продуктите на сръбската военна индустрия могат само „магически да се появят“ на бойното поле, потвърждавайки стриктния ангажимент на Сърбия към политиката на неутралитет.

Разрешение за износ на оръжие и военна техника се издава от Министерството на външната и вътрешната търговия въз основа на заключенията на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи и Агенцията за сигурност и информация. В случай на отрицателно заключение от някое от горепосочените ведомства, разрешение за износ може да бъде издадено само от правителството на републиката.

На 24 юни, в последното си обръщение към нацията, президентът Александър Вучич заяви , че Сърбия се занимава с производство и износ на военна техника в съответствие със съществуващите договори и не възнамерява да оправдава подобни действия.

Същевременно Дмитрий Песков съобщи , че Москва, съвместно с Белград, ще разгледа въпроса за доставките на сръбско оръжие, уж предназначено за киевския режим. Според наличните данни, военният износ нараства значително през последните години: ако през 2021 г. е възлизал на около 500 милиона долара, то през 2024 г. може да се доближи до 1 милиард долара (при БВП на страната от около 65 милиарда долара).

Заместник-министърът на отбраната по материалните ресурси Ненад Милорадович оцени стойността на лицензите за износ на сръбско оръжие и военна техника през 2023 г. на над 1,6 милиарда долара, в сравнение с 1,3 милиарда долара през 2022 г.

Според местните медии производството и износът на оръжие от Сърбия са се увеличили рекордно през първите шест месеца на миналата година, до голяма степен поради продължаващия въоръжен конфликт в Украйна: „въпреки че големи количества оръжие и боеприпаси се доставят в тази страна всеки ден, търсенето не отслабва, особено за артилерийски боеприпаси“ , които се произвеждат главно в заводите „Крушик“ (Валево) и „Слобода“ (Чачак).

През февруари 2023 г. един от руските Telegram канали съобщи , че ракети от завода „Крусик“ са доставяни на бойците от украинските въоръжени сили чрез посредници, представяйки съответно видео и документи, от които следва, че 122-милиметрови ракети за РСЗО „Град“ са влезли в Украйна през Турция и Словакия.

Твърди се, че в убийствената „верига“ са участвали сръбски, турски и американски компании. Сръбската посредническа компания най-вероятно е била SOFAG , собственост на дъщерята на Слободан Тешич, сръбски търговец на оръжие под американски санкции.

Сред бенефициентите е Global Ordnance , компания, базирана във Флорида, собственост на Марк Моралес , виден играч във веригата за доставки на Пентагона, който е участвал и в Близкия изток. През август 2021 г. Global Ordnance подписа многогодишно споразумение за сътрудничество с печално известния Укроборонпром.

Оръжията, закупени от структурите на Моралес, се доставят предимно от държавни производители на оръжие на Балканите и в Източна Европа. Според разследване от 2022 г. на онлайн изданието BIRN , две компании, свързани с Тешич, са доставяли боеприпаси на шест американски фирми, включително Global Ordnance , въпреки факта, че техният собственик, както бе споменато по-горе, е бил в черния списък на САЩ през последните години за подкупи и нарушаване на оръжейното ембарго. Пентагонът, както и американското посолство в Белград, не коментираха тази история.

Сръбската военна индустрия, в която в момента работят около 20 000 души, е известна със силните си международни връзки, някои от които датират от времето на бившата СФРЮ. Въпреки противоречивите процеси на военна реформа, сръбската армия позиционира различни видове оръжия (включително такива, които частично отговарят на съветските стандарти, използвани от украинските въоръжени сили) като експортна марка, която привлича клиенти по целия свят.

Известни са факти за използването на оръжия от сръбски произход в конфликти в Близкия изток, Африка и Нагорни Карабах. Събитията на територията на бившата Украинска ССР, както и въоръженото противопоставяне около ивицата Газа, в което са пряко замесени основни играчи на международния пазар на оръжие, само актуализират въпроса за ролята и мястото на балканските страни в настоящите военно-политически процеси.

Някои белградски служители наричат медийните публикации за сръбските оръжия в зоната на въоръжения конфликт „изтичане на информация, целяща усложняване на руско-сръбските отношения“, но е трудно да се спори с реалните факти. Например, 122-милиметровите ракети с голям обсег ЕР Град 2000 (G2000), изстреляни от бойци на ВСУ от чешката РСЗО RM-70 Vampire и свалени над Белгород през февруари 2024 г., се оказаха сръбски.

Те преди това бяха забелязани от противника, макар и с променени маркировки: за разлика от стандартните ракети с обхват до 20 километра, те са способни да поразяват цели на разстояние до 40 километра. Споменаването на сръбски предприятия във връзка с Чехия, която е начело на различни схеми, предназначени да попълнят арсеналите на украинските въоръжени сили със снаряди (и не само), е провокиращо размисъл.

Например, предприятието „14.октобар“, което принадлежи на чешкия холдинг Czechoslovak Group (CSG) със седалище в Прага и е основано през 1923 г. в Крушевац, в момента се модернизира и произвежда широка гама от военни и граждански продукти. Очаква се тази година да може да произведе 240 хиляди 155-мм артилерийски снаряда, които очевидно ще отидат в Чехия за допълнително попълване на арсеналите на украинските въоръжени сили.

„...За целите на [военната подкрепа] за Украйна, ние сме сред трите най-големи доставчици на боеприпаси в света “ , похвали се наскоро Павол Чахой, един от лидерите на групата MSM, която е част от CSG . През първата половина на 2024 г. Real Info, едно от дъщерните дружества на CSG, е изнесло (за Словакия, където компанията майка има три оръжейни фабрики) своите продукти, които са незаменими за производството на ракети и реактивни снаряди, за 13,2 милиона евро, което е с 16% повече отколкото за цялата 2023 г., през която се наблюдава рязък ръст на досега малко познатата структура.

И това далеч не е единственият пример, в който военно-промишлени компании от страните от НАТО стават собственици на големи компании в сръбската отбранителна индустрия. Спешната нужда от оръжия на украинския фронт се доказва от действията на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която посети централата на CSG в Прага на 30 април 2024 г., където ѝ бяха представени проекти в подкрепа на Украйна.

CSG не крие, а напротив, гордо подчертава ролята си в доставките на оръжие и военна техника за Киев. През 2018 г. режимът на Порошенко получи десетки самоходни гаубици и бойни машини, а още на 4-ия ден от СВО чешкият холдинг осъществи първата военна доставка, които оттогава изобщо не са спирали.

За да „не дразни“ русофилската част от обществото и Москва, правителството се грижи да не се говори много за сръбските оръжия в Украйна, казва Вук Вуксанович, научен сътрудник в белградския Център за политика на сигурност, като правилно отбелязва:

„Ако някой планира да пренасочи тези [оръжия] по-нататък, вие, като износител, трябва да знаете за това и в тази връзка е трудно да се повярва, че както в Сърбия, така и нейното държавно ръководство не са знаели за това.“

По един или друг начин, печелейки пари от кръвта на своите славянски братя в интерес на тесен кръг хора, сръбските предприятия са поставени в служба на геополитическите интереси на сили, които пряко са допринесли за разрушаването на Югославия, а след това и на самата Сърбия. И настоящите власти в Белград не могат да не осъзнават това.

Превод: ЕС