/Поглед.инфо/ Сръбският вицепремиер Зорана Михайлович обвини Русия, че злоупотребява с приятелските отношения със Сърбия. По-рано президентът на тази страна Александър Вучич отказа да обещае, че Белград няма да налага никакви санкции срещу Москва. Известно е, че Западът оказва голям натиск върху сърбите. За предателство ли става въпрос?

Руските балканисти хвърлят око на сръбския вицепремиер Зорана Михайлович не защото е ефектна блондинка. Тази дама замества министър-председателя на страната повече от десет години и в нейната сфера на отговорност са енергийните въпроси, които са актуални за нея (поради образованието ѝ) и за Русия (поради ясни причини). Но основното е, че тя е представител на онази част от сръбския елит, която е ориентирана към Запада. Те трябва да бъдат наблюдавани.

Човекът на Европейския съюз в сръбското правителство е Михайлович. Винаги е била такава - дори когато премина от либералната партия в управляващата Сръбска прогресивна, демонстрирайки там завидна стабилност в кариерата. Това обаче не трябва да се приема като работа на агент за влияние на заплата, това обяснение не е единственото, а има и по-очевидни кандидати за подобна роля в сръбското правителство, до премиера Анна Бърнабич.

Може би животът на Михайлович просто се е случил така. Още от студентските си години се занимава с взаимодействието на Сърбия с ЕС, знае английски, френски и италиански (но не знае руски например). От там макар и нежно, но последователнонамеква, че приятелството с Русия вреди на каузата на европейската интеграция на Сърбия.

Трудно се спори след февруари 2022 г., че е или едното, или другото. Но преди дни намеците на Михайлович прекрачиха границите, след което руското МВнР публикува известен упрек - коректен и дори добродушен, но все пак нетипичен за руско-сръбските отношения.

„Оценките и изявленията на руски официални лица не дават повод и право на никого да ни упреква в инсинуации, опити за „злоупотреба“ с традиционно приятелски, честни отношения със Сърбия, които неизменно се градят на равнопоставеност, уважение и взаимно разбирателство“, казаха по-специално, на площад Смоленская.

Факт е, че този път предпазливата Михайлович „малко прекали с консумацията на графит“ – тя представи ситуацията така, сякаш Москва злоупотребява с неутралитета на Сърбия, представяйки го за подкрепа на нейните действия в Украйна, „въпреки че това изобщо не е така“.

Ако възразите по същество на Михайлович, тогава неутралитетът в тази ситуация в Русия наистина може да се счита за подкрепа, тъй като към неутралитет Москва призовава международната общност. Нейното послание е “не се намесвайте”. Нямаме нужда от помощ, това си е наш проблем, с който ще се справим сами и поради ред причини не бихме искали друг да се свърже с това. Отношенията между руснаци и украинци са като семейни кавги. Така че нека живеем, както сме живели, на базата на подписаните договори и на принципите на свободния пазар. Ако сте за - това е подкрепа за Русия.

Но нека не се правим, че не разбираме: като член на управляващата партия Михайлович не може да каже такива неща директно, но това води до това, че за Белград е по-изгодно да се поддаде на западния натиск и да налага санкции срещу Русия, след като реши да стане член на Европейския съюз.

Всъщност това искане беше отправено към Белград открито и директно на ниво както европейски служители, така и канцлера на Германия, водещата страна на обединението: Сърбия трябва да „синхронизира външната си политика с ЕС“. С други думи, да се присъединят към санкциите срещу Русия. Това е принципен въпрос.

Трябва също да разберете, че и Михайлович, и Бърнабич са в системата на сръбската власт по волята на един човек – президента Александър Вучич. Което, между другото, важи и за Александър Вулин, виден представител на „руската партия“, която се бори „с европейците“ под килима и малко в пресата (между другото, в дните на този скандал, Вулин посети Русия и беше приет от външния министър Сергей Лавров).

Тази ситуация е пример за всепризнатия талант на Вучич да седи на два стола едновременно, което наистина дразни в Русия, ако не властите, то много политолози - специалисти по балканите. Но сега ръководството на ЕС е много по-раздразнено - и изисква ултиматум: решете с кого сте.

„Мога да напиша книга, по-дебела от „Капиталът“ на Маркс за натиска върху Сърбия през последните шест месеца“, казва президентът Вучич.А малко по-рано, коментирайки за пореден път исканията на Брюксел, той отказа да даде дума, че Белград няма да налага санкции срещу Русия. Вучич го каза по друг начин:„Обещавам на народа, че ще защитим политиката си, доколкото можем. И това мое "доколкото можем" е по-твърдо от клетвите на всички останали в тази държава на политическата сцена, които се кълнат в книги, кръв и прочее”.

В този смисъл на Вучич може да се вярва. Въпросната политика е формулирана от сръбските власти като „присъединяване към ЕС при запазване на приятелски отношения с Русия“ - в тази формулировка това устройва огромното мнозинство от избирателите (въпреки факта, че от началото на специалната операция „ акциите“ на Русия в сръбското общество „нараснаха“, докато европейските, напротив, „паднаха“).

Следователно Вучич ще продължи да седи на два стола, докато има достатъчно сили - и нито ден по-малко. Крехката сръбска икономика еднакво се нуждае от газ на "братска" цена и инвестиции от ЕС.

Сега Вучич (по-нервен от обикновено) протака, казвайки на европейските служители, че народът просто няма да го разбере. После ще измисли нещо друго, например референдум за външната политика. Но не може да се усуква до край. И Вучич уж случайно намекна как вижда този край.

Сърбия ще съобрази политиката си с исканията на европейските чиновници , когато ѝ бъде казано, че „остават шест месеца до присъединяването на страната към ЕС“. Тоест на Белград е даден ясен срок и Белград е готов да приведе курса си в съответствие с този на Европейския съюз в този срок.

Познавайки Вучич, той ще наложи санкции срещу Руската федерация в „деня Х“. Но все пак ще ги въведе - и сега европейците са предупредени за това.Казвайки това, Вучич беше пълен с демонстративна ирония: разбирате, че това няма да се случи.

Очевидно защо няма да се случи. За да влезе в ЕС, Белград ще трябва да се договори и с албанските власти в Косово, а това вече изглежда невъзможно.Не защото Белград никога няма да признае независимостта на Косово. Трябва силно да изкривите душата си, заявявайки, че това е немислимо. С компромиси от страна на албанците (например с изоставянето на Ибърски Колашин - северната част на региона, все още населена със сърби), това може да се случи. Но косовските албанци няма да направят никакви деликатни компромиси - това е техният стил, нрав, тактика и униформена чест. И в случай на изоставяне на региона без сериозна "компенсация", всеки ръководител на Сърбия рискува да получи не само клеймото на национален предател, но и куршум - в страната има достатъчно радикали.

Друго нещо е, че много събития през 2022 г. доказаха на света, че границите на възможното в международната политика са се разширили значително. Възможно е също така Западът наистина да реши да затвори сръбския въпрос, да хване косоварите за врата и да ги принуди да изпълнят всички сръбски искания, с изключение на отказа от независимост - след което Белград и Прищина ще бъдат едновременно призовани в ЕС, и ще падне завеса между Сърбия и Русия (подобна на тази, която се наричаше "желязна", но все пак със значителен брой дупки).

Засега това не се очаква, не са създадени условия за предателство. В самия край на август Вучич каза, че сега сръбските власти "изобщо не мислят за промяна на нашата политика", която "се показа като умна".

Може да се разбере също, че президентът на Сърбия, изпратил сигнал до Брюксел, не е дочакал отговор. Всякакви сигнали са друга силна черта на Вучич. Този човек отговаряше за военната пропаганда по времето на Слободан Милошевич, за него речта е въпрос на фина настройка, където уж произволните думи и интонации имат смисъл, а едно случайно твърдение може да се превърне в част от голяма интрига.

Ако се окаже, че Михайлович е говорила за „злоупотребата с приятелството“ по предложение на Вучич, който иска да опипа общественото мнение, мнозина в Белград няма да се изненадат.

Засега общественото мнение в Сърбия е на страната на Русия, докато ЕС не е готов за радикални ходове на Балканите. Но това може да се промени в зависимост от хода на специалната военна операция и ситуацията на фронта.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели