Албански терористи, загинали в сблъсък с югославската полиция, са представени като жертви на клане, което ръководителят на мисията за проверка на ОССЕ в Косово, американецът Уилям Уокър на пресконференция за чуждестранни и албански журналисти веднага обяви за „престъпление срещу човечеството”, извършено от сръбските полицейски сили.
Нито дума не е казана как Рачак от село с 3500 жители се превръща в местния щаб на сепаратистката Армия за освобождение на Косово. Никой не си спомня, камо ли казва, че единадесет месеца по-рано, в средата на февруари 1998 г., албански терористи за един ден напълно "изчистват" селото от сърби и други "чужденци". По време на операцията в селото, заобиколено от окопи и огневи точки, с изключение на бойци и "съмишленици", не остава друго население. А контролната мисия на ОССЕ напълно игнорира етническото прочистване и убийствата на сърби, както и създаването на укрепен район от албанските сепаратисти в селото. Точно както не вижда под носа си функционирането на концлагера Ликовац.
Между другото, наблюдателите на мисията от самото начало проследяват операцията на югославската полиция от съседни височини и се домъкват в Рачак на следващия ден заедно с командването на АОК, където „регистрират случая на геноцид“.
Косовската война като цяло е ярък пример за политиката на "двойни стандарти". Съединените щати и страните от ЕС не забелязват терористичните атаки и престъпления от АОК, като постоянно обвиняват официален Белград. И колкото по-ефективно се води борбата срещу албанските терористи, толкова по-силно звучат заплахите срещу сърбите за военната намеса.
В резултат на това НАТО я извършва, след като югославската армия побеждава и гони в планините албанските бандитски формирования, след като отново обвинява сърбите в етническо прочистване. Три месеца бомбардировки принуждават Югославия да изтегли силите си от територията на Косово и да я прехвърли под контрола на "мироопазващите" сили на НАТО - КФОР.
Появата на тези защитници на хуманизма в Косово води до вълна от убийства и унищожаване на сръбски религиозни и културни обекти. В рамките на шест месеца над 200 000 сърби и черногорци напускат региона. Убити са 936 души (от които 835 сърби и черногорци) Отвлечени 867 души (включително 824 сърби и черногорци). Унищожени са над 50 000 неалбански домове. Разрушени са над 120 православни църкви, редица от които са от средновековието и са част от световното културно наследство.
Албанските терористи, насърчени от доброжелателността и всестранната подкрепа на миротворците, започват да изграждат независимо албанско Косово. Сърбите, останали в провинцията, са отблъснати в няколко гета на север, а с „неразбралите“ се заемат през март 2004 г., когато при липсата на каквато и да е намеса от военните и граждански международни мисии в провинцията е организиран мащабен погром срещу сърбите.
Трябва да признаем, че САЩ, с ръцете на НАТО, просто откъсват Косово от сърбите за албанците. Затова Байдън също „поздравява“ Сърбия за деня на държавността, като посочва необходимостта от признаване на независимостта на Косово.
Първо Вашингтон бомбардира суверенна, призната от ООН държава със снаряди от обеднен уран, след което откъсва региона и изгражда база “Бондстийл”, втората по големина американска военна база в Европа. Сега иска признаването на независимостта на Косово като ключово изискване за присъединяване към Европейския съюз, въпреки, че не е член. Безнаказаността поражда безнаказаност.
Превод: В. Сергеев
