/Поглед.инфо/ На 4 юни Анкара отново бе посетена от ръководителя на Правителството на националното съгласие (ПНС) със седалище в Триполи, Фаиз Сарадж. След преговорите с турския президент Реджеп Ердоган бе обявено, че взаимоизгодното сътрудничество ще продължи в Източното Средиземноморие, включително проучванията и сондажите. "Турция ще подкрепи правителството на Сарадж и ще продължи борбата на всички международни места за справедливо и законосъобразно решение", каза турският лидер, в отговор на което гостът от Триполи пожела да види турски компании на контролирана от неговото правителство територия, които да помогнат за “възстановяването" на страната”.

Този обмен на любезности се състоя на фона на успехите на въоръжените групировки на ПНС, противопоставящи се на поддържаната от редица арабски страни Либийска национална армия на Халифа Хафтар. Щурмът на морското пристанище Сирт изглежда засега е провалено и боевете ще продължат. Предложението за прекратяване на огъня, предложено от Кайро и подкрепено от Хафтар (от 8 юни), и изтеглянето на всички чуждестранни наемници от Либия висяха във въздуха - най-вероятно турският лидер вече се чувства като победител в Либия и ще се опита да диктува условията. По-рано се появи информация за прехвърлянето до либийската граница на части на египетската армия с тежка бронетехника.

Успехът на ПНС, постигнат чрез пряка военна помощ от Турция (Катар уж решава финансовите въпроси), ще засили геоложките проучвания в спорните райони на средиземноморския шелф през следващите месеци. Целенасочено, като не избягва използването на въоръжена сила, Анкара привежда на практика споразуменията, подписани от Ердоган и Сарадж през ноември 2019 г. Освен военната конвенция, която отвори пътя за широка подкрепа за ПНС с оръжия и жива сила, които ѝ позволиха да изтласкат частите от ЛНА от Триполи и да формира зона за непрекъснат контрол от столицата до границата с Тунис, в Анкара беше подписан така нареченият Меморандум за разбирателство относно демаркацията на морските зони в Източното Средиземноморие.

Ръководена от този документ, Турция може да започне проучване на петрол в рамките на три до четири месеца, заяви в края на май Фатих Дьонмез, министър на енергетиката. В ход са планове за създаване на изключителна икономическа зона на Турция от южното крайбрежие до североизточния бряг на Либия. За неговото развитие се изграждат специализирани кораби (сондажният кораб “Кануни”, построен през 2012 г. в Южна Корея, ще отпътува за Средиземноморието в края на годината), докато развиващият се военноморски флот с широкомащабни учения, обхванали водите на Средиземно, Егейско и Черно море трябва да защитават “самопровъзгласеното” национално морско пространство.

Идеологическата обосновка за ресурсната експанзия е доктрината “Мави Ватан” („Синя родина“), един от чиито автори, наскоро освободен от поста началник-щаб на турския флот Джихат Яджи, обръща внимание на ключовото значение на Източното Средиземноморие. Чрез него се осигурява и контролира достъпът и контролът на маршрутите за доставка на енергийни ресурси от Близкия Изток, Кавказ и Централна Азия до Европа. Това е много важен регион за морски транспорт и кръстопът, който в цялото Средиземноморие обхваща около една трета от цялата световна търговия”. Освен огромните запаси от черно злато в Либия, общият обем на ресурсите в “басейна Левант” може да възлиза на няколко трилиона кубометра природен газ и повече от един и половина милиарда барела петрол.

Морският меморандум, договорен от Анкара и Триполи и пряко свързващ „турската“ зона с „либийската“, предизвика отрицателна реакция от страна на държавите, оспорващи редица от участъците в шелфа и не загубили надежда за алтернативни подводни тръбопроводи, като EastMed. На 11 май министрите на външните работи на Гърция, Египет, Кипър, Франция и ОАЕ „осъдиха действията, извършени от Турция в изключителната икономическа зона на Кипър и неговите териториални води, което е явно нарушение на международното право и на Конвенцията на ООН за морското право. Това е шестият опит на Турция да проведе незаконни геоложки проучвания в морските райони на Кипър за по-малко от година ", казаха министрите, като искат Анкара “да спазва суверенитета на други държави и техните суверенни права в морските им райони в източното Средиземноморие”. Остро осъждайки военната намеса на Турция в Либия, те отново посочиха правната нищожност на документите, подписани от Турция с правителството на Сарадж, и противоречието им с международното право. Отговорът не се забави и със свойствения си настъпателен стил турците не само обвиниха своите опоненти в стремеж да създадат “съюз на злото”, но и че водят лобизъм, в чийто резултат европейските транснационални компании вече са се отказали да работят в някои спорни участъци.

В началото на юни, „във връзка с провокативното и незаконно поведение на Турция в Източното Средиземноморие, завършило с публикуването в турския държавен вестник на заявления от държавната турска петролна компания за лиценз за търсене и производство на въглеводороди“, гръцкият премиер Кирякос Мицотакис изпрати възмутено съобщение до Брюксел. Според съобщенията на местните медии, това е участък от морския шелф в района между островите Кастелоризо, Родос и Крит, на 6 морски мили от брега на тези гръцки острови.

Въпреки че служителите на ЕС се противопоставят на едностранните действия на Анкара в Източното Средиземноморие, не е напълно ясно дали наистина могат да се противопоставят на тях, в допълнение към вялата заплаха със „санкции“ (повече за това по-долу). Заслужава да се отбележи, че изявлението на Дьонмез последва буквално ден след речта в Съвета за сигурност на ООН на върховния представител на Европейския съюз по външните работи и политиката на сигурност, вицепрезидентът на Европейската комисия Жозеп Борел. Говорейки за ролята на ЕС за поддържането на международния мир и сигурност, той спомена операцията „Ирини“ за предотвратяване на контрабандата на либийски петрол с кораби в Средиземноморието в изпълнение на резолюция на ООН от 2011 г.

Нито изявленията на дипломатите, нито изолираните случаи на прихващане на танкери с либийски контрабанден петрол (изгода от които извличат всички участници във веригата) няма да спрат турските сондажи в спорните райони на средиземноморския шелф. На фона на значително затопляне в отношенията между Анкара и Белия дом (не само по либийския въпрос), войнствените изявления от Атина трябва да се разглеждат само като дипломатическа реторика и елемент на информационен шум. Вероятността от силово противодействие на турската експанзия от страна на европейците е на практика нулева, а отговор на хипотетичните санкции ще стане поредното отваряне на миграционните шлюзове към Европа. След като получи контрол над либийското крайбрежие, Турция ще контролира потока от "бежанци" както от изток, така и от юг. Същото важи и за маршрутите за доставка на енергийни ресурси: поставяйки под въпрос (в угода на Вашингтон) изгодното за тях взаимодействие с Москва, европейците все повече се насочват към пътя на зависимостта от своенравните партньори от Близкия Изток.

Невъзможно е да не се забележи, че придобиването от Турция на енергийна самодостатъчност няма да има добър ефект върху руските износни газови потоци към тази страна. През май тръбопроводът „Син поток“, пуснат в експлоатация през 2007 г., беше в профилактика, чиито възможности биха били напълно достатъчни за покриване на намаляващия износ на продуктите на „Газпром“ за Турция. Спадът на търсенето доведе до намаляване на предлагането през първото тримесечие на 2020 г. с 16,5% в сравнение със същия период на миналата година (до 3,72 милиарда кубически метра). Както следва от материалите на турския енергиен регулатор EPDK, в списъка с най-големите доставчици на газ за Турция през март 2020 г. Русия пада на пето място (от първо място година по-рано), изпреварена от Азербайджан (23,5% дял), Иран (14,2%) ), както и износителите на втечнен природен газ Катар (20%) и Алжир (13,7%). Руският дял на турския пазар на газ (9,9%) сега е сравним с американския (9,4%). Ако тръбата към Турция е почти свободна, та балканската посока на “Турски поток” се използва на една трета: през януари-май 2020 г. са консумирани 2,13 милиарда кубически метра от 6,56 милиарда кубически метра. Докато газът се доставя за България, Гърция и Македония, в същото време доставките за Сърбия, Унгария, Австрия и нататък се забавят заради това, че интерконекторът в България не е готов, защото се строи бавно от основния изпълнител от Саудитска Арабия.

Изглежда, че по-нататъшната стагнация на руско-турските енергийни връзки може да се отрази негативно на военно-политическото взаимодействие на двете страни, което вече е изключително разклатено и ненадеждно. След известно затишие, очевидно причинено от превключването на Либия (турците прехвърлиха няколко хиляди бойци там от Сирия), Турция отново започна да говори за проблема с Идлиб, наситен с „наблюдателни постове“. Въпреки споразуменията от март и продължаващите съвместни патрули по ограничен маршрут по магистрала М4, мобилните противовъздушни системи “Атилган” могат да бъдат изпращани в зоната за деескалация, което може да създаде заплахи за сирийските и руските самолети. Според някои турски наблюдатели, по време на преговорите с президента на Русия за Идлиб, турският лидер се е изложил, което подсказва желанието му да отмъсти. В тази връзка не може да не се обърне внимание на постоянното подчертаване от турските политици и медии върху подкрепата на Москва за „превратаджията“ и „легионер“ Хафтар, което, меко казано, силно изкривява реалността. Освен това самолетите на турските ВВС KC-135R “Стратотанкер” зареждат американски стратегически бомбардировачи B-1B “Лансър” в непосредствена близост до руското Черноморие. Не всичко е ясно с работата на системите С-400, продавани от Русия на Турция. Има и други проблеми.

Изпитвайки сериозни икономически затруднения, Анкара не се колебае да използва открито не само „меката“, но и твърдата сила, коренно променяйки ситуацията в региона, която се счита за неотменима сфера на влияние на наследниците на „Високата порта”. Проектирането на сила върху бившите османски владения, определени от икономическите интереси, е сериозно предизвикателство както за съседите на Турция в Средиземноморието, така и за руската политика в Близкия изток.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели