/Поглед.инфо/ Преднината от 10% на Виктор Понта пред Клаус Йоханис от първия тур на президентските избори в Румъния на пръв поглед предопределя крайния победител.
Независимо от многобройните случаи на корупция сред левицата, листата от осъдени и следствени нейни висши представители и склонността на лидера й към "непрецизни" изявления, носещи му постоянни обвинения в лъжа и измама, премиерът Понта трудно би загубил на балотажа в неделя. Все пак, раздробеният и потънал в условности десен сектор мобилизира последната седмица поддръжници и симпатизанти, за да "не допусне повторение на познатата ситуация, в която левицата концентрира прекалено много власт". Организирани бяха протестни митинги в Букурещ и някои от големите градове на страната, за да се стимулира избирателната активност сред населението – малко над 53% на първия тур. Отпадналият независим кандидат Моника Маковей, в миналото с решителна роля за налагане на антикорупционните програми, направи недвусмислено изказване, че гласуването в неделя е избор "на живот и смърт". Според нея нищо добро не очаква Румъния, ако Понта спечели.
Надеждите на десницата са да получи повече гласове от чужбина. Тези гласове няма да се съберат лесно, защото правителството "предвидливо" отказа да разкрие нови избирателни секции в Западна Европа и САЩ. Дори уверенията на немските власти, че са готови да съдействат по начина, по който са процедирали с турските гласоподаватели не бе в състояние да промени позицията на изпълнителната власт. Разбира се тази линия на поведение предизвика шумно възмущение сред поддръжниците на Йоханис. Немската подкрепа не се ограничи до тук. Лично Ангела Меркел изпрати писмо с пожелания за успех на десния кандидат, което многократно бе цитирано в румънските медии. В отговор Понта публикува аналогично послание от италианския си колега Матео Ренци.
Постепенно надпреварата набра скорост и премина границите на добрия тон. В телевизионните дебати между двамата кандидати, между техни близки сътрудници и недотам независими политически наблюдатели и анализатори често през последната седмица се наблюдаваха преки тежки обвинения и подвеждащи твърдения, повишен тон и неспазване на елементарни правила за водене на разговор, което караше водещите журналисти да се намесват, за да поддържат привидно цивилизованите отношения между опонентите.
Мнозина от политолозите определиха тази част от надпреварата като най-невъздържаната и остра политическа схватка в Румъния през последните 25 години. Провокациите като че ли бетонираха статуквото, защото публиката вече е уморена от политиканстване.
Според едно сполучливо журналистическо определение на румънците им е досадно да наблюдават ниско качество кандидати – не ниско качество хора, а политици. Доверието е в дефицит, а общото впечатление не създава позитивни очаквания в това отношение. От щаба на Йоханис опитаха да не се поддават на провокативни твърдения за преки връзки с близки хора на отиващия си президент. Уличени или обвинени в корупция активисти на десницата дори декларираха, че напускат партиите си, за да не дават формален повод за опортюнистични прояви на ответната страна. Йоханис заложи на нестандартна идея и във втория телевизионен дебат призова Понта да се свика извънредно парламента, за да се предотврати амнистията по политически принцип. Това всъщност е основната разделителна линия между противниците.
Десните се опасяват, че трудно създадените и още ненапълно утвърдени институции за борба с корупцията ще бъдат провокирани и разбити при концентрацията на власт в една политическа сила.
За нас това звучи малко отдалечено, тъй като подобно нещо все още ни изглежда пожелателно, ако не и непостижимо. На север от Дунав вече не е прието публично обвинен в прегрешения да се прави, че не е чул или да твърди, че отдавна е дал обяснения по съответния въпрос. Все пак, трудният път към съвременните демократични ценности носи рискове и румънското общество е изправено пред един от тях. Как да си обясни ефективния парадокс, при който висок процент гласоподаватели подкрепят действащия премиер, когото в същото време и в ляво и в дясно определят като опортюнист? Отговорът вероятно не се крие в едно изречение. От една страна са обвиненията за преки връзки с добилия уникално ниско одобрение отиващ си след десет години на поста президент Траян Бъсеску – по-малко от 10% към момента, а от друга - липсата на доверие в кандидата на десницата сред селското и нискообразовано население, поддаващо се на националпопулистки внушения. Клаус Йоханис е етнически германец, женен, без деца, протестант. Независимо, че семейството му от поколения живее в Румъния, роден е и израснал в страната, и има три успешни мандата като кмет на Сибиу, биографията му не е приемлива за хора, които се доверяват на непотвърдени, елементарни твърдения. Различното плаши тези слоеве от населението и те предпочитат лесния избор.
Във външнополитически план двамата кандидати не се различават. Поне на думи. Категорично се обявяват за продължение на проевропейския път на развитие на страната. Според някои наблюдатели, дори да спечели, Понта трудно би наложил авторитарно управление, защото разчита на постоянната подкрепа на ЕС, а там не са склонни да стимулират "повторение на случая Орбан".
Като типичен опортюнист, ако бъде "убеден аргументирано", той няма да упорства и ще изостави намеренията си, както вече неведнъж го е правил. Всъщност, тези надежди връщат страната на "опашката" от чакащи външни сили да оправят домашните проблеми. Нещо, което не е непознато и у нас.
---------------
Анализ на Георги Атанасов, политически и икономически експерт.
Букурещ / Румъния