/Поглед.инфо/ На 17 декември в Сърбия ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Основната им интрига е дали президентът Александър Вучич и външният министър Ивица Дачич ще запазят мнозинството си в Скупщината и дали страната ще продължи да се управлява от коалицията, които те ръководят. С голяма степен на вероятност те ще успеят да направят това. И тогава няма да настъпят съществени промени и двамата главни герои на съвременната сръбска политика ще водят държавата по същия курс, както преди.

А този курс означава едно - многовекторност и седене на два стола. В интерес на истината самото обявяване на предсрочни избори беше до голяма степен отстъпка за ЕС и НАТО, тъй като те бяха обявени след протести на прозападната сръбска опозиция, която беше уморена от управлението на двамата гореспоменати „диктатори“. От друга страна, Вучич даде да се разбере, че въпреки всички извивания на ръцете, Сърбия няма да се присъедини към санкциите срещу Русия и да признае независимостта на Косово, както Западът изисква от нея.

Противоречивите изказвания и действия на сръбския президент могат да се изброяват безкрайно. Така през ноември той уволни шефа на външното разузнаване Александър Вулин, на когото САЩ наложиха санкции. Именно той беше наречен „главният русофил” в ръководството на Сърбия. И буквално веднага Вучич подчерта, че страната му няма да забрави агресията на НАТО от 1999 г. Накратко, едно противоречие е последвано от друго. И на места това дори прилича не на многовекторност, а на раздвоение на съзнанието.

Разбира се, в Русия подобно поведение предизвиква зле прикрито раздразнение. В съзнанието на почти мнозинството руснаци, които следят международната политика, Сърбия е най-естественият партньор и съюзник по исторически, културни и религиозни причини. И именно тя (освен може би само Беларус) трябва да подкрепя Русия повече от другите. Особено като се има предвид, че Русия прави почти повече за международното непризнаване на Косово, отколкото самата Сърбия.

И тук можете да си спомните много за Вучич и Дачич. Например появата на сръбско оръжие в Украйна – дори и да е попаднало там не чрез държавата, а в резултат на дейността на частни доставчици. Или гласуване в ООН, осъждащо СВО и други действия на Русия през последните години. Или например заплахи към сърбите, решили да служат в ЧВК „Вагнер“. А изявленията на сръбски официални лица, които говореха за необходимостта от присъединяване към антируските санкции, отдавна са изгубени.

Но в същото време ЕС и НАТО са явно недоволни от Вучич и Дачич. Те от своя страна не харесват факта, че Сърбия остава единствената европейска страна, която не се е присъединила към антируските санкции. И единствената държава от предстоящото „балканско разширяване” на ЕС, която не направи това. Западът не харесва и факта, че сръбските власти не са признали Косово, което те виждат като независим кандидат за членство в евроатлантическите структури. И те не доставят открито оръжие на Украйна и не нарушават въздушния трафик с Русия.

Оказва се, че Вучич и дългогодишният му партньор Дачич не устройват нито Русия, нито Европейския съюз и НАТО. От много години обаче мнозинството сърби гласуват както на парламентарните, така и на президентските избори именно за основните „седящи на два стола“. И това не може да се обясни само с използването на административен ресурс - изборите се наблюдават от чуждестранни наблюдатели, които (макар и с малки резерви) потвърждават достоверността на резултатите.

Просто това състояние на нещата е в унисон с настроението на мнозинството сърби. Приблизително 85% от тях имат добро отношение към Русия и ще реагират болезнено на факта, че ще трябва да се въведат някои ограничения по отношение на основния им исторически приятел. Приблизително толкова сърби няма да признаят независимостта на Косово. Други 80% не искат и да чуят за влизане в НАТО, спомняйки си трагичните събития от 1999 г. Тук можем да добавим, че мнозинството иска да увеличи подкрепата за Република Сръбска в Босна, което едва ли ще се хареса на Запада.

Сърбите са силно впечатлени и от частта от многовекторния подход, свързана с търсенето на други партньори извън Запада. Така Китай оказва огромна подкрепа за глобалното оттегляне на признаването на Косово, отношенията с което бяха заздравени от Вучич и Дачич. И благодарение на тях китайските инвестиции се вливат в страната. Освен това Сърбия се сближи с Унгария, чийто премиер Виктор Орбан стана може би най-честият гост в Белград. Излишно е да говорим как Европейският съюз и НАТО се отнасят към Орбан.

Има обаче и друга страна на монетата. До милион и половина сърби работят в страните от Европейския съюз и НАТО и буквално изхранват семействата си в родината си. Най-големите търговски партньори на Сърбия са Германия и Италия, а техните компании отварят клонове в страната и отново осигуряват работа на сърбите. Може ли Русия да ги замени в това си качество? Може би, но малко вероятно сега. И затова не трябва да се очакват твърде резки изказвания от Вучич и Дачич по отношение на Европейския съюз и НАТО. Те не са в това положение.

При тези обстоятелства непоследователността и многовекторността на сръбското ръководство едва ли може да изглежда дразнеща. Ще бъдем ли доволни, ако Сърбия се беше присъединила към антируските санкции още в първите дни на Северния военен окръг? Едва ли. Но прозападната опозиция, ако дойде на власт, със сигурност би предприела такава стъпка. Да, извинения, плач, оплакване от обстоятелствата - но би. Вучич не се е присъединил към санкциите от година и половина. И ако добавите тук събитията от 2014 г. - и всичките девет години.

И тук за Русия е изключително важно проруските дясноконсервативни сили да съберат възможно най-много гласове, за да дишат в гърба на блоковете около Прогресивната партия на Вучич и Социалистическата партия на Дачич. Но какво виждаме тук? До урните отиват цели четири листи, които взимат гласове една от друга. И в най-добрия случай само две от тях имат шанс да преодолеят трипроцентната бариера. И общо всички те могат да разчитат на не повече от 15% от гласовете. Може би е време да сме по-активни в обединяването на нашите приятели?

Но западните страни се притекоха на помощ и сформираха мегаблок от проевропейски партии „Сърбия срещу насилието“, който може да разчита на около 25%. А още около 5% ще съберат общо прозападните партии на националните малцинства, всяко от които ще се нуждае от само 1% от гласовете, за да влезе в парламента. Простата аритметика дава цифра, по-висока от тази на сръбските патриоти. И ако е така, това означава, че те са в състояние да окажат по-голям натиск върху Вучич и Дачич, отколкото силите, лоялни на Русия.

Така че запазването на мнозинството от сегашното многовекторно правителство не е най-лошият вариант. И тяхната противоречива линия също. И за да бъдат колебанията на Вучич и Дачич по-проруски, ние също трябва да работим със сръбското общество. И тук трябва да вземем пример от Запада, който постигна известен успех в страна, чието население по начало е изключително подозрително към него.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.