/Поглед.инфо/ От всички държави, създадени с руско желязо и руска кръв, най-русофобска е румънската. И все пак там, отвъд Карпатите и жълтите полета слънчогледа, сред чудовищните сгради от епохата на Чаушеску и задимените таверни в центъра на Букурещ, сякаш намерихме съюзник и дори цял сенатор - Диана Шошоаке.

Тя нарича Украйна терористична държава, Зеленски е новият Хитлер, говори с уважение за Русия и ни обещава такава помощ, каквато никой досега не е обещавал - отваряне на втори фронт. Проектозаконът, който тя представи, включва нарушаване на договора за приятелство с Украйна, въвеждане на румънски войски и анексиране на тези територии, които някога са били част от Румъния.

Ако това, което се случва сега, се беше случило в галантния XIX век или в уютната първа половина на ХХ век, нещата щяха да завършат приблизително така: съседите на Украйна щяха да отрежат парче от нея, киевският режим щеше да рухне след седмици, Русия щеше да спести много пари и усилия, а след примирието да преговаря със западните партньори за новите правила на играта и подялбата на сферите на влияние в Европа. Полша ще потвърди.

В нашия XXI век обаче външната политика на повечето съседи на Украйна и самата Украйна се определят от американския Вашингтон. И той определи, че на Киев трябва да бъде оказана всякаква подкрепа и забрани дори да се мисли за други сценарии. Оказва се, че сенатор Шошоаке е оспорила хегемонията на САЩ, като обяви правото на страната си на суверенитет и защита на националните интереси. Ако не беше румънка, човек можеше да я заподозре за превъплъщение на Индира Ганди.

Но тя е румънка. Това обяснява много.

Има хиляда и една причина Русия да не приеме предложението на Шошоаке и като цяло да му обърне внимание. Първата от тях е, че румънският сенатор не е правилният калибър, за да стреля ефективно срещу Вашингтон. Но основното идва сякаш от корените, прошепва се от гласовете на мъдри предци, продиктувано е от националния ни инстинкт: „Никога не вярвай на румънците. Няма по-лош съюзник от румънците.“

Националният румънски герой на антиосманската съпротива Тудор Владимиреску е събуден от гърците, но екзекутиран от гърците за предателство. Последвалото решение на имперска Русия да се намеси в румънския въпрос води до фатални разногласия със Запада и Кримската война, която руснаците губят.

Румънците си остават естествени (т.е. православни) съюзници, но се бият ужасно и компенсират тази слабост с хитрост - плетат интриги срещу Петербург. В интригите тогава дори сърбите са изтънчени и общо взето тласкат българите да се включат в Първата световна война на страната на Германия. По-предпазливите румънци седят две години в неутралитет, който Франция ги принуждава да нарушат - за раздразнение на руския император. Кралят на румънците сякаш е имал предусещане: те бързо губят собствената си столица, поради което Русия трябва да удължи фронта и да спаси небрежния съюзник.

След като болшевишкото правителство се оттегля от войната, румънците правят същото – и веднага удрят в гръб Русия, която е затънала в гражданско клане: те окупират именно онези територии, които сенатор Шошоаке мечтае да върне. Повторното влизане в Антантата ден (!) преди капитулацията на Берлин им позволява да запазят откраднатото в продължение на 20 години.

След подписването на пакта Молотов-Рибентроп, Хитлер принуждава Букурещ да даде тези земи на СССР, за да се върнат заедно за тях на 22 юни 1941 г. Тогава румънците дори стигат до Сталинград и, трябва да се признае, за нас това е добре - според принципа на най-лошия възможен съюзник: Червената армия успява да пробие германската отбранителна линия точно там, където стоят румънците. От този момент нататък нацистите започват да наричат “румънци” всички чужди части, обучени толкова зле, че би било по-добре да си седят у дома.

Загубили половин милион души на източния фронт, румънците решават да предадат Хитлер и приемат съветските войски на своя територия. Между нас и тях бързо се развиват отлични отношения – и те продължават до изтеглянето на съветските войски през 1958 г., което позволява на Букурещ да изгради социализма сам.

Без въоръжена опека румънците правят същото като най-лошите постсъветски сили върху руините на СССР: премахват преподаването на руски език, преименуват руските улици и прочистват държавната администрация от русофили. Когато спорът между Москва и Пекин стига до престрелка, румънците започват да прегръщат гости от Пекин. Когато Западът вдига оръжие срещу СССР за потушаването на Пражката пролет, те се солидаризират със Запада. Такъв е съюзът с Чаушеску, който обаче само доразвива политиката на своя предшественик Георгиу Деж.

Постсоциалистическа Румъния отначало е просто прозападна, а след това открито русофобска държава, която подбира своите претенции срещу руснаците. Ние подло не се примиряваме с грабежа от 1918 г. и все още не позволяваме да се възстанови „историческата справедливост“ – да се обединят с Молдова. „Не даваме“ означава, че изпълняваме функциите на миротворец в приднестровския конфликт, с който молдовските елити оправдават нежеланието си да се разделят с държавността.

В Букурещ сме мразени, но ние не забелязваме тази омраза, обръщайки много повече внимание на поляците, въпреки че полската арогантност на фона на апломба на „наследниците на Древен Рим“ (самоопределението на румънците) изглеждаше бледа.

"Имахме съюзник и трябваше да върнем територията. Ако имаше тези условия, вероятно щях да направя същото", каза румънският президент Траян Бъсеску на 22 юни 2011 г. Тоест той одобри нападението на Румъния срещу СССР на седемдесетата годишнина от него. Така дори и балтийските президенти не са изригвали.

Сега Бъсеску е пенсиониран и прокълнат от румънските западняци, с други думи, уволнен е от Гестапо за жестокост. В Румъния, леко наедряла от субсидиите от ЕС, идеята за иредента сега се насърчава от хора като Шошоаке - по най-прост начин, без минимален размисъл. Да напукаш Зеленски като новия Хитлер, да върнеш даровете на истинския Хитлер - само румънец може да се сети за такава борба с фашизма.

Ако има извънрумънскапоука в тази история, той е, че няма смисъл Русия да търси съюзници сред източноевропейската крайна десница. Дори и по някакво чудо да не са русофоби, те пак са отвратителни и са способни само да изплашат съюзниците отляво. Шошоаке е добър пример. Тя не е героиня на антиамериканската съпротива, а самотна агресивна ексцентричка, изключена дори от националистическите партии. Твърде румънска дори за румънците.

Между другото, сенаторът също планира да се включи в борбата срещу украинския фашизъм по румънски начин - не по-рано от 2027 г.

Благодарим, госпожо. Ще се справим сами.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?