/Поглед.инфо/ Сърбите ще купуват руски газ за 270 долара, тоест на най-ниската цена в Европа, като изключим белорусите. Това е основният резултат от срещата между Владимир Путин и Александър Вучич. Президентът на Сърбия буквално сияеше от щастие - в разгара на енергийната криза той разчиташе на по-скромна отстъпка. А на какво разчита Русия, като направи такъв подарък на Белград?

„Всяка среща с президента на Руската федерация Владимир Путин е от изключителна важност за нашата страна“, обявиха профилите на сръбския президент Александър Вучич в социалните мрежи при пристигането на политика в Москва. Но той със сигурност ще запомни особено добре тази среща, тъй като резултатите от нея направиха своеобразна сензация в Сърбия.

Обсъждахме различни неща – пандемията, кризата в Косово и голямата политика като цяло. По всички въпроси страните имат взаимно разбирателство, казаха се много думи за сътрудничество и съюз, съставен е друг поредният договор за превъоръжаване на сръбската армия - Белград ще закупи от нас тактически противотанкови ракетни комплекси "Корнет". Просто казано, всичко си остава същото – всички знаят кой е основният приятел на Русия на Балканите, но един въпрос засенчва всичко и прави новия президентски разговор толкова специален.

Москва направи щедър подарък на Белград - доставките на газ за Сърбия на цена от 270 долара за хиляда кубически метра ще бъдат удължени с шест месеца. Това е "невероятна цена", според Вучич. А директорът на "Сърбиягаз", според показанията на президента, е "скочил от щастие".

Нека изясним контекста. Десетгодишният договор за доставки на газ за Сърбия на същата цена изтича в края на декември. В момента има криза на газовия пазар - цената за хиляда кубически метра пробива хиляда долара. Преговорите между Белград и Газпром започнаха през октомври при 790 долара. Вучич разчиташе на цена от поне 500, но призна, че Сърбия дори няма такива пари, което е вярно – говорим за бедна страна, чийто президент буквално трябва да кърпи бюджета.

Затова цената на синьото гориво през новия отоплителен сезон беше изключително чувствителен проблем за Вучич и сърбите. Белград открито се надяваше на братска руска отстъпка, но не очакваха толкова значителна, една четвърт от пазарната цена.

„Благодаря ви отново за вниманието и за вашата работа, за вашата помощ за развитието на Сърбия. Желая ви всичко най-добро, най-добро и на вашия народ!" - благодари трогнатият сръбски гост. В по-нататъшни интервюта за националните медии степента на неговата благодарност само се увеличава:

„Това ще ни спаси. Ще имаме газ и ток... Шапка долу за Путин. Благодаря ви много! .. Русия и Путин доказаха приятелството си със Сърбия."

Приятелството си е приятелство, но остават два въпроса - защо Сърбия получи такъв подарък и не е ли прекалено скъп при сегашните пазарни условия.

В пазарни условия - може би, но в политически условия определено не е твърде скъпо. Напротив, сега ситуацията на Балканите ни изглежда страхотна.

По-евтино от сърбите, ние продаваме газ само на Беларус - на цена от около 140 долара. Имаме повече връзки и съюзнически задължения с Беларус, отколкото със Сърбия - както действителни, така и законово закрепени, но все пак е трудно да се определи с кой от тези съюзници е по-лесно да работим, кой от тях - в рамките на своите възможности - е по-съобразителен, кой се държи по-прилично.

Няма особена интрига: ние даваме отстъпка за газа на Сърбия в знак на благодарност за съюза. За това, че сме с нея, според Вучич, „приятели“ и „стратегически партньори“.

За да се разглежда една или друга европейска държава като такава, Русия се нуждае от малко. Да насърчават износа на нашите стоки – от енергия до ваксини. Да не участват в русофобската истерия на колективния Запад, било то реторика на общественици или практически опити да се впишат в очевидно антируските инициативи като „санкционните войни“. Да не посягат за ревизия на резултатите от Втората световна война, дори ако наистина искат. За говорят учтиво.

Сърбия прави всичко това, ние нямаме оплаквания срещу нея и има разбиране: политическият елит на тази страна, включително президентът Вучич, сега издържа колосалния натиск от Европейския съюз и Съединените щати щати. Те изискват да не се купува газ от руснаците, да не се сключват военни договори с Москва, да се налагат санкции срещу Руската федерация и нейните официални лица, да се изгонват „руски агенти“ от Белград – и надолу в списъка.

Курсът за унищожаване на остатъците от руското влияние на Балканския полуостров беше възприет от страните от НАТО още през 2014 г. и оттогава атлантистите, трябва да се признае, успяват.

Единствените в региона, които все още не са приели новите правила на играта, са сърбите (както сърбите, всъщност в Сърбия, така и сърбите в Босна и Херцеговина - нашият "форпост" на Балканите). Сърбите все още издържат - и това важи еднакво както за управляващите елити, така и за обикновените граждани.

Брюксел и Вашингтон отделят огромни средства, за да променят тази ситуация. Те се харчат за хуманитарни програми, за прозападни неправителствени организации, за антируска пропаганда в сръбските медии. Засега - не работи, но трябва да се помни, че водата точи камъка, а наскоро САЩ изпратиха в региона нов екип от опитни и опасни хора, които трябва да ускорят процесите на "изцеждане" на Русия на Балканите.

В сравнение с ресурсите, които атлантистите харчат, за да подкопават руско-сръбските връзки, еднократната отстъпка за газ не изглежда толкова щедър подарък - според изчисленията на Вучич Белград е успял да спести пари за изграждането на един стадион. Нашият подарък обаче беше поднесен в най-подходящия момент - когато сърбите бяха сериозно загрижени за съдбата на отоплителния сезон и почти половината от материалите в водещите им медии бяха посветени по един или друг начин на газа.

Колкото и пари да харчи ЕС за Сърбия, те са размазани по различни кътчета и неразбираеми за хората. И руският брат се притече на помощ в най-трудния час, когато самият ЕС призна, че не може да направи нищо. Ако до скоро имаше дебати в сръбската политика на кого да се разчита, днес Русия спечели цялото сръбско обществено мнение само с един ход.

Наред с други неща, отстъпката, обещана на Белград, е подкрепа за Вучич лично като президент и доказателство, че Москва е доволна от курса, който следва, и се противопоставя на опитите да бъде изхвърлен от този курс.

През април Вучич се изправя пред президентски избори и те няма да са лесни - опозицията е разпокъсана, но все пак доста многобройна и ядосана на президента по много причини (Вучич се противопоставя на най-различни сили - от национално-патриотични до западни професионални либерали). В същия ден, когато Владимир Путин обеща на сръбския си колега евтин газ, той публично му пожела късмет на изборите - и сега е трудно да не се свърже едното с другото.

Изборите са време на голямо политическо изкушение. Периодът на отстъпка с 270 газ ще изтече точно в края на пролетта - и ще трябва да се подпише нов договор, този път дългосрочен. Вучич е наясно с това, той сам го спомена, Кремъл му даде да се разбере, че и в този случай Сърбия може да разчита на добра цена.

Освен ако, разбира се, през това време на големи изкушения и рязко засилване на американската активност на Балканите не се случи нещо изключително. Нещо, което може да подкопае разбирателството между Москва и Белград, което твърде много се опитват да подкопаят.

Превод: В. Сергеев