/Поглед.инфо/ След обострянето през уикенда ситуацията в Косово се нормализира. Но все още има изключително големи шансове всеки момент да се пролее кръв, да започне клане и Белград да бъде принуден да започне собствена специална военна операция в Северно Косово. Въпреки това, засега сърбите се опитват да преговарят с НАТО. Какво иска Сърбия?

Във вторник в сръбската столица долетя важна птица със сложна видова класификация - американският адмирал Стюарт Мънш. Доскоро беше голям шеф на Пентагона, сега е командир на военноморските сили на САЩ в Европа и Африка и началник на Съвместното командване на НАТО в Неапол, което обхваща цяла Южна Европа, а преди реорганизацията отговаряше и за за Балканите, включително за регионалната косовска марка на алианса – КФОР.

  • Ако някой иска да подпомогне каузата на "Поглед.инфо" и Движение "Ляв Поглед", спокойно може да ни пише на pogledreporter@abv.bg . Анонимността му е гарантирана!!!

Тоест, изглежда, че е официално лице, но не е съвсем ясно кого представлява: дали НАТО като организация, или нейното южно командване, или ръководството на Съединените щати. Но ще е напълно ясно какво ще говори със сръбския президент Александър Вучич - за следващата ескалация в Косово. Там те се случват редовно, но сегашната беше по-близо до кръвопролитие от всяка друг през последните десет години.

Но основният въпрос дори не е това, а дали евентуалното кръвопролитие ще доведе до сръбска СВО, при което балканският (много далечен) аналог на Минските споразумения за съдбата на Донбас - Брюкселските споразумения неизбежно ще бъдат погребани.

Има основание да се смята, че Вучич не желае подобно развитие на събитията. Общо взето малко хора искат това, с изключение (и то не е сигурно) на част от албанското ръководство на Косово. Те мечтаят за установяване на пълен политически и полицейски контрол върху трите общини в Северно Косово, населени почти изключително със сърби: Звечан, Зубин Поток и Лепосавич, както и над половината от град Косовска Митровица с приблизително равен етнически състав. Всички заедно - това е Ибърски Колашин или Северно Косово.

Влизането там на албанските сили за сигурност е забранено от споменатите Брюкселски споразумения, които бяха сключени преди близо 10 години - през януари 2013 г., и сега те са на последни издихания. На първо място, защото албанците, както навремето украинците, отказват някаква федерализация на Косово по посочените по-горе общини. На сърбите им омръзна да чакат, техните представители напуснаха властите в знак на протест, тоест законово в Ибърски Колашин цари анархия. Прищина се опитва да се възползва от това, за да легализира своите "колаборационисти" там.

Това е съпроводено с набези на албанските специални сили, шумно възмущение на сърбите, арести, издигане на барикади, блокиране на пътища, маневри на войските на КФОР. В един момент започна да изглежда, че ескалацията на конфликта вече не зависи от никого, а върви от само себе си. Ако не се направи нещо, щеше да се пролее кръв.

Сръбският премиер Анна Бърнабич, която често е подозирана, че е прекалено прозападна, обяснява случващото се по следния начин: “Сърбите издигнаха барикади, защото искат съблюдение на основните човешки права и нищо повече. ЕС и САЩ чуват косовските сърби едва когато започнат да издигат барикади" Подобни изявления са насочени не само извън, но и вътре в страната: опитват се да успокоят хората, като подчертават, че когато властите общуват със Запада, националните интереси на сърбите все пак остават приоритет, така че никой да не подозира предателство.

Миналия уикенд Белград проведе митинг под лозунги за подкрепа на косовските сърби и братско единство с руснаците („ние сме 250 милиона с руснаците“, често се шегуват местните). На самата административна граница на Косово акцията прерасна в опит за пробив на полицейския кордон. Тоест сръбските полицаи задържаха сърбите, които искаха да помогнат на косовските сърби – и всичко това в рамките на една държава, един народ, едно културно и икономическо пространство.

С други думи, при друго положение, полицията и двете части на сръбския народ ще се слеят в екстаза на иредентизма: ако Сърбия започне своята специална операция, нейната победа ще изглежда и като установяване на пълен контрол над Ибърски Колашин. От другата страна на река Ибър живеят под два милиона албанци, които общуват с Албания. И сръбската армия, дори и най-силната в бивша Югославия, няма да се справи с тях срещу тях. Поне сама.

Протестиращите сърби се надяват, че няма да се наложи. Оттук и огромният брой русофилски призиви, но къде е Русия и къде е Косово. Между Руската федерация и Сърбия няма общи граници - най-проруският народ в Европа са заобиколен от страни от НАТО и вече нямат излаз на море.

И все пак за косовските сърби очакването на руската армия е почти “карго култ”, подхранван от историческия поход на Юнус-Бек Евкуров до Слатина, където сега се намира най-голямата американска военна база в Европа. Но руските войски се преместиха там от Босна, където изпълняваха мироопазващи функции. Сега тази мисия е съкратена, за което предпочитат да не си спомнят в Ибърски Колашин.

Президентът Вучич обаче не можа да забрави за това. Той се зарича, че "няма да има капитулация" в Косово, но е малко вероятно той наистина да рискува и да изпрати сили за сигурност региона. Това заплашва Сърбия и с война с албанците, и с конфликт с НАТО, и с международна изолация в условията, когато е самотен проруски анклав.

А съвсем наскоро ЕС се споразумя за поредната програма за икономическа помощ за Сърбия - трета поред след края на боевете в Косово и планирана за няколко години напред. Със сигурност вече е взето предвид в сръбския бюджет - твърде скромен за голям политически размах.

Вучич изпрати искане до НАТО да изпрати хиляди сръбски специални части в Косово, за да защитават местното население. Ясно е, че НАТО е категорично против, но бавят официалния отказ. Подобно на президента на Сърбия, западните лидери се надяват, че всичко ще се реши някак си, както се е решавало няколко пъти преди и затова протакат време, защото след техния ход Вучич ще бъде принуден да направи своето.

Стабилизирането е възможно, ако албанците се съгласят да отстъпят няколко крачки назад (една вече е направена - отложиха изборите в "осиротелите" селски общини за април). Но някои в Прищина явно надушиха плячката - окупацията на Ибърски Колашин, а в случай на пълномащабен конфликт и "интифада" в онези земи на Сърбия, които са съседни на Косово и са населени с албанци.

Настоящите лидери на албанците далеч не са главорезите, каквито бяха Хашим Тачи и Рамуш Харадинай, но те също трябва да се съобразяват с радикалите. Те са сигурни, че Прищина "тъпче на място", позволявайки на сърбите и Сърбия "твърде много", освен това са възмутени от присъдата от 26 години затвор, която косовският клон на покойния МТБЮ (тоест Трибуналът в Хага) наложи на бившия полеви командир Салих Мустафа (има тънкост в това, че той убива и измъчва предимно нелоялни албанци, а не сърби).

Що се отнася до способността на Вучич да контролира ситуацията от сръбска страна, това е противоречив въпрос. Според една версия той е принуден само да реагира на случващото се и ще трябва да избира между войната и срама, ако албанците преминат в настъпление. По същество (но, разбира се, не и по форма) това съвпада с официалната позиция на Белград.

Според друга версия Вучич отдавна е намерил общ език с косовските сърби и играе по-сложна игра. Включително се възползва от противоречията между САЩ и ЕС. Европейците намират за тревожно и дори направо опасно, че Прищина е по-ориентирана към Вашингтон, отколкото към Брюксел.

В случая случващото се в Косово е и изпитание за САЩ да запазят влияние – сред албанците, в Белград, в ЕС, в Европа като цяло. В тяхната дълга традиция американците се опитват да ръководят процеса, ако той не може да бъде отменен или спрян, така че репутацията страда по-малко. Вчера успокоиха албанците, но ако не се успокоят, могат да им подготвят операция за прочистване на Ибър Колашин от сърбите.

Косово е доста голям проблем, в който хегемонът рискува да се препъне, показвайки както на врагове, така и на съюзници, че хегемонът вече не е същият. За Белград обаче рисковете все още са непропорционално по-високи, отколкото за Вашингтон.

Ако „конспиративната“ версия е вярна, тя не изключва напълно първата: в зоните на етнополитически конфликти запазването на контрола е илюзия, ако е премината точката, от която няма връщане назад.

В Косово все още не премината. Но това може да се случи всеки момент, въпреки че има много повече аргументи срещу сръбската СВО, отколкото аргументи за нея.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com