/Поглед.инфо/ В рамките на неотдавнашния конгрес на Европейската народна партия се състояла среща на президента на Румъния Бъсеску и президента на Грузия Саакашвили. В началото на срещата румънският президент побързал на утеши своя колега: „Как са нещата в Грузия? Сега Вие също сте в опозиция спрямо собственото правителство. Е, значе сега можем да плачем заедно”.

Трябва да отбележим, че тези двама политически лидера ги свързва не само принадлежността към едно „европейско политическо семейство”. Бъсеску и Саакашвили ги обединява ненавистта към Русия и трепетната любов към САЩ. Те двамата дойдоха на власт на вълната на „цветните революции” и въпреки външната демократичност, построиха политически системи с явни признаци на диктатура.Не случаен е фактът, че техните политически противници често се оказваха в затвори, и при това по-често не проруски, а прозападни политици, които им пречели да се наслеждават на пълнотата на властта. Главният политически противник на Траян Бъсеску, екс премиерът Адриан Нъстасе излежава присъда за „използване на влиянието си за събиране на средства за избирателната кампания”. Намирайки се в затвора той започнал да пише есе, посветено на световната политика и открил много общи неща между Траян Бъсеску и Михаил Саакашвили:

„Ето, че последната оранжева революция увяхна. Тя започна през 2003 година и завърши в началото на този месец с победата на „Грузинска мечта”, партията на Иванишвили, милиардера, който иска да нормализира отношенията с Русия. Революцията завърши включително и поради това, че зад западната фасада, Саакашвили прикривал правонарушения, насилие и измъчвания в затворите. В 2004 година по грузински модел, и подозирам със същите съветници, станаха още две „оранжеви революции” – в Украйна и Румъния. В Украйна след продължителни улични протести, подкрепяни от чужбина, спечели партията на Ющенко... В Румъния на изборите през 2004 година Бъсеску се възползва от модела на „кевската революция” и обвини правителството във фалшифициране на изборите. Оказа се, че той лъгал, на направеното не можеш да го върнеш. Получи се така, че избирателите прекараха последните 8 години в хаос, лъжи и конфликти, докато рейтингът на Бъсеску не паднал до 10%. В Украйна, в Грузия и Румъния „дистанционно управляваните демокрации” се оказа нежизнеспособни в в дългосрочна перспектива и в САЩ взели поука от тези събития. Новата доктрина на „правна държава” предполага, че решенията на отделни структури стават по-важни, отколкото волята на народа”.

Показателно е, че толкова суров анализ е направен от политик, който помагаше за встъпването на Румъния в НАТО и положи големи усилия страната да стане членка на Европейския съюз.