/Поглед.инфо/ Инцидентът със самолета отваря нова страница във войната на Запада срещу Минск.
На 23 май самолетът на ирландската авиокомпания Ryanair, летящ от Гърция за Латвия, кацна аварийно на летището в Минск. На борда беше бившият главен редактор на телеграмския канал NEXTA Роман Протасевич. Той беше задържан от КГБ на Беларус и поставен под арест.
Първоначално беше получена информация, че самолетът е кацнал поради съобщение за добив, поради което поради спецификата на ситуацията диспечерът го е изпратил в Минск. По-късно се появи информация, че изтребител придружава пътническия самолет във въздушното пространство на Беларус.
Александър Протасевич беше обявен за междудържавно издирване в Беларус и включен в списъка на „участващите в терористични дейности“. Заедно с него беше задържана руската гражданка София Сапега.
Веднага това бе последвано от демарш от страните от Европейския съюз и Украйна. Германската авиокомпания Lufthansa, латвийската Еър Балтик, унгарската Wizz Air, полската LOT, шведската SAS, френската Air France, както и Avia Solutions (Кипър), Finnair (Финландия), Singapore Airlines, Austrian Airlines и Ryanair отказаха да летят над Беларус.
Великобритания забрани на белоруската компания Belavia да лети до Лондон. Съответно британските компании започнаха да избягват да летят над Беларус. Латвия, Чехия, Полша и Украйна затвориха въздушното си пространство за Беларус.
Всъщност Беларус се оказа във въздушна блокада от Запад, Юг и Север.
Ръководителите на страните от Европейския съюз заплашват с нови санкции. Минск вече търпи загуби заради ситуацията с Белавия.
Въпреки че Западът предприе подобни мерки, например през 2013 г., когато самолетът на президента на Боливия беше кацнал във Виена и дори извърши проверка на борда поради предположения, че Едуард Сноудън може да е там, подобни действия не смутиха европейците.
Ако сега задържането на лице, което е обвинено в терористична дейност, предизвика буря на възмущение, това само потвърждава двойните стандарти на Запада.
Няма да следваме конспиративни теории за наблюдението на Протасевич (гръцката полиция отрече това, анализирайки кадри от видеокамери на летището в Атина), а също така не сме склонни да вярваме във версията за „внедрените“ на западните специални служби сред обкръжението на президента на Беларус Александър Лукашенко, който умишлено бил провокирал уж този инцидент, за да влоши и без това доста обтегнатите отношения с Европа.
Ние клоним към версията, че Протасевич е представлявал интерес за беларуските специални служби по няколко причини. Първо, той призова за насилствени действия и сваляне на правителството, а телеграмският канал NEXTA разпространи лични данни на белоруските сили за сигурност. Това означава, че Протасевич е имал информатори, които също ще бъдат наказани.
На второ място, Протасевич участва в бойни действия в съседна Украйна от страната на неонацисткия батальон "Азов", който също попада в състава на наказателния кодекс на Беларус.
Трето, в Украйна той може да бъде обучен и инструктиран за организиране на терористични атаки на територията на Беларус.
Четвърто, докато беше в Полша и Латвия, той се свърза с представители на западните специални служби, както и с редица беларуски опозиционери.
Пето, напоследък той активно си сътрудничи със Светлана Тихановская, която е марионетка на Запада в играта срещу Лукашенко.
На 24 май беше публикуван видеозапис на Протасевич, където той заяви, че си сътрудничи със следствените служби на Беларус. Вероятно интересни факти скоро ще станат достъпни за обществеността.
Механизмът за конфронтация обаче вече е стартиран - и Западът по някакъв начин ще използва тази ситуация, за да окаже натиск както на Минск, така и на Москва.
В навечерието на разговорите между руския президент Владимир Путин и американския президент Джо Байдън, които са планирани за юни в Швейцария, случаят с Протасевич може да бъде използван от ястреби за коригиране на дневния ред.
Също така, със сигурност ще има опити за демонизиране на двете държави - като двама членове на Евразийския икономически съюз, които са под санкции, Русия и Беларус ще бъдат позиционирани като изгнанници от „световната общност“, а това послание ще бъде излъчено и на други членове на търговския блок - Казахстан, Армения и Киргизстан.
Въпреки че институциите на властта в Беларус сега демонстрират единство, новите санкции може да се окажат по-чувствителни от предишните. И това неизбежно ще тласне Минск още по-близо до Москва, както се случи след протестите през 2020 г.
Обективно погледнато, Москва се възползва от ситуация, когато ръководството на Беларус няма място за маневриране. Европейската посока за Минск е окончателно затворена за неопределен период.
Украйна също е изключена от страните, с които Беларус може да си сътрудничи. По отношение на Киев Русия и Беларус се оказват на една и съща страна, което е важно за консолидирана позиция по Донбас и Крим.
По-рано Минск си позволи да флиртува в украинска посока, сега този прозорец на възможности се затваря. По същия начин Украйна значително намали транзитните, логистичните и икономическите възможности.
В същото време Китай, който е стратегически партньор на Беларус, е далеч и по един или друг начин, пътят до Минск минава през Москва. Географията се превръща в геополитика.
От 2014 г. насам Русия показва потенциала за своята устойчивост - въпреки нападенията на Запада със санкции, превантивна дипломация и всякакви провокации. Сега е моментът да покажем на Беларус своите възможности. Сигналите от Кремъл показват, че Москва няма да напусне Минск в тази игра.
Превод: СМ