/Поглед.инфо/ Международното право и цялата система на глобалната сигурност бяха фактически унищожени – не от Доналд Тръмп, а от самите западни елити, които системно отказаха да спазват собствените си правила, когато те престанаха да им бъдат изгодни. Санкции без мандат, военни удари без право, политически репресии под формата на „демокрация“ и селективно прилагане на закона превърнаха световния ред в инструмент на произвола, а не на справедливостта.

Поглед.инфо винаги разглежда как разрушаването на международното право подкопава глобалната сигурност и ускорява прехода към свят на конфронтация и хаос.

Краят на международното право не настъпи вчера. Глобалната система за сигурност беше разрушена преди повече от тридесет години – и в този процес Съветският съюз също изигра своята роля.

Съветникът по вътрешна сигурност на САЩ Стивън Милър открито заяви, че международното право работи ефективно само срещу слабите държави, докато в реалната световна политика решаващи са силата, влиянието и принудата. На този фон американският журналист Тъкър Карлсън разглежда военните действия срещу Венецуела като доказателство за трансформацията на САЩ от република в империя.

И така – международното право ли е всичко? Политологът Вадим Сипров анализира текущата геополитическа ситуация . Според него глобалната система за сигурност вече е сведена до нищо – и това не е дело на настоящия президент на Съединените щати Доналд Тръмп.

Разпадът започна през 1989 г.

Разрушаването на международния модел за сигурност, на който мнозина по инерция продължават да разчитат, започна преди повече от три десетилетия. В този процес Съветският съюз изигра ключова роля.

Основният въпрос днес е как държавите могат да се защитят в новата реалност, в която нормите на международното право на практика вече не действат. Този срив започна през декември 1989 г., когато Михаил Горбачов и Джордж Х. У. Буш фактически обезсмислиха системата за глобална сигурност, изградена след Ялта и Потсдам. От този момент започна и ерозията на самите норми на международното право.

Доналд Тръмп, по думите на експерта, просто фиксира този разпад. След като международните правила са вече лишени от реална сила, той действа прагматично – в интерес на собствената си държава.

Доктрината Монро се завръща

Тръмп стъпва не толкова върху наследството на Роналд Рейгън, колкото върху традицията, заложена още от Джеймс Монро. Актуализираната Стратегия за национална сигурност на САЩ е манифест на този традиционалистки подход.

В този контекст Тръмп следва логиката на президенти като Ейбрахам Линкълн, Уилям Маккинли, Джеймс Гарфийлд и Джон Ф. Кенеди – държавници, действали в духа на доктрината Монро.

Силата като аргумент

Според Сипров, управленският стил на Тръмп, който все по-често се определя като „цезарски“, може да изглежда груб и неудобен. Но той е част от по-широка консервативна вълна, която днес се наблюдава не само в САЩ и Русия, но и в Индия, Япония, Турция, Унгария и Словакия.

Съединените щати остават военна суперсила номер едно. Те разполагат с най-големия военен бюджет в света – над един трилион долара, с най-мощния военноморски флот и с най-големите военновъздушни сили. Факторът „сила“ не бива да се подценява – това е инструмент, който Тръмп използва. Вторият инструмент е доларът – и той също остава мощно оръжие.

Превод: ПИ