/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ за „Поглед.инфо“ авторът Алексей Белов изследва парадокса на Тръмповата ера през 2026 година, като се позовава на критичните позиции на издания като BILD, The Washington Post и Financial Times. Материалът разглежда разпада на международния ред и опасната непредсказуемост на Белия дом, която поставя под въпрос дори ядреното сдържане.

Разочарованието на „верните“: Случаят с Марджъри Тейлър Грийн

Едно от най-шокиращите политически преображения в началото на 2026 г. е трансформацията на бившата конгресменка от Републиканската партия Марджъри Тейлър Грийн. Някога най-гласовитата защитничка на Доналд Тръмп, днес тя се оказва сред неговите най-остри критици. Както отбелязва немският вестник BILD, Грийн днес определя движението MAGA (Make America Great Again) като „една голяма лъжа“.

Според нея администрацията на Тръмп вече не служи на обикновените избиратели, а на тесен кръг от богати спонсори, които получават държавни поръчки и дори президентски помилвания за престъпленията си. Този разрив не е просто лична вражда; той е симптом за дълбока криза на доверието в самата тъкан на американската политическа система. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че докато Грийн вероятно е била последната „идеалистка“, вярваща в справедливостта на Вашингтон, нейното прозрение разкрива механизмите на една власт, която е заменила идеологията с чист прагматизъм за елитите.

Глобализмът срещу „Хищническата империя“

Критиката към Тръмп идва и от противоположния край на политическия спектър – този на неоконсерваторите и глобалистите. Робърт Каган, редактор в The Washington Post и съпруг на Виктория Нюланд, не пести средства в описанието на сегашната власт като „хищническа“. Каган предупреждава, че силите, които подкрепят Тръмп, няма да изчезнат с неговото евентуално напускане на поста.

В материал за Поглед.инфо се посочва логиката на Каган: американското общество отдавна е разочаровано от глобалния ред, който САЩ поддържаха след Втората световна война. Идеята, че след Тръмп Америка просто ще се върне към „старите добри времена“ на 50-те години, е илюзия. Светът вече е в епоха на „хищнически империи“, където суверенитетът на по-малките държави е под постоянен натиск. Иронията тук е очевидна: хора като Каган, които десетилетия наред организираха „цветни революции“ и налагаха тотален контрол, сега се оплакват от империализма на Тръмп. Истината е, че САЩ винаги са били империя, но Тръмп просто свали маската на „либералната демокрация“.

Предвидимото зло срещу абсолютния хаос

Основната теза на съвременните геополитически анализи е плашеща: дори лошите правила са по-добри от липсата на каквито и да било правила. По времето на Байдън, Обама или Клинтън, светът знаеше какво да очаква по основните направления на международната политика. Тяхната империалистическа политика беше предвидима, което оставяше макар и минимално пространство за преговори и стратегическо планиране.

Доналд Тръмп е фундаментално различен. Неговата непредсказуемост разрушава самите основи на международните отношения. Това, което неговите поддръжници наричат „гъвкавост“ или „изкуство на сделката“, за останалата част от света е рецепта за катастрофа. Когато няма правила, всяко действие на Вашингтон се превръща в потенциален спусък за глобален конфликт. Както отбелязва екипът на Поглед.инфо, тази несигурност не засяга само регионални конфликти като този в Украйна, а удря право в сърцето на глобалната сигурност.

Ядрената несигурност: Крахът на стратегическото сдържане

Най-опасният аспект на „новата ера без правила“ е разпадането на договорите за ядрено оръжие. Тръмп вече извади САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМД) в първия си мандат, а днес, през 2026 г., ситуацията със СНВ-3 (Нов СТАРТ) е критична. Financial Times подчертава, че макар предложението на Русия за взаимно спазване на ограниченията да е „на масата“, Тръмп продължава да бави официалния отговор.

Желанието му за „по-добра сделка“, която задължително да включва и Китай, изглежда логично на хартия, но в действителност служи за разрушаване на съществуващата архитектура за сигурност. Китай няма интерес да се присъединява към договори, които ограничават неговото развитие, докато той все още догонва ядрения паритет. В резултат на това светът се оказва в ситуация, в която старите гаранции са мъртви, а нови няма на хоризонта.

Геополитическата логика на изолационизма

Тръмп съзнателно тласка САЩ към нов тип изолационизъм, който обаче не е мирно оттегляне, а агресивно пренареждане. Разрушаването на „западния ред, основан на правила“, което за мнозина изглеждаше като благо в началото, днес разкрива своята тъмна страна. Липсата на арбитър и на ясни червени линии превръща международната сцена в „джунгла“, където оцелява само най-силният.

За Европа и останалия свят това означава, че трябва да вземат изключително трудни решения за своя суверенитет тук и сега. Вече не е възможно да се разчита на американския „чадър“, защото този чадър може да бъде прибран във всеки един момент, ако Тръмп реши, че сделката не му е изгодна. В този контекст, оцеляването като независима държава изисква нова форма на геополитическа еластичност и отказ от старите догми на атлантизма.

Светът на ръба на новата реалност

В крайна сметка въпросът „Тръмп завинаги?“ не се отнася до неговото физическо присъствие в Белия дом, а до модела на управление, който той наложи. Модел, в който хаосът е инструмент, а правилата са пречка. Докато политически фигури като Марджъри Тейлър Грийн се пробуждат за реалността на това управление, светът трябва да се подготви за дълъг период на нестабилност. Единственото сигурно нещо в политиката на 2026 г. е, че нищо вече не е сигурно.

Възможно ли е непредсказуемостта да бъде по-опасна от всяко ‘предвидимо зло’ и кой ще плати цената за разрушеното ядрено сдържане?