/Поглед.инфо/ Мнозина очакваха, че трагичната смърт на президента Ибрахим Раиси ще промени отношенията на Иран със съседните страни и също така отбелязаха риска известната техническа пауза, свързана с изборите в Иран, да доведе до преразглеждане на позициите, постигнати преди това от правителството на Раиси .

Това е разбираемо, тъй като Раизи обърна Техеран към Москва не само в сферата на политиката. В икономическата сфера, наред с други неща, покойният ирански президент олицетворява развитието на Международния транспортен коридор /ITC/ Север-Юг, който се превърна в многостранен субрегионален проект. Но сега се появи известна определеност и сигурност.

Иранската информационна агенция Mehr, близка до властите, публикува статия, в която се посочва, че Техеран остава верен на споразуменията за транспортни, комуникационни и транзитни коридори, постигнати с Азербайджан не само в контекста на развитието на двустранните отношения, но и във формата на транспортен коридор Север-Юг.

Плюс това ще съществува така нареченият „Аразкият коридор“, който ще свързва Азербайджан с Нахичеван през територията на Иран. Mehr съобщава, че за проекта вече е отпуснат заем от 49 милиарда ирански риала. Този ход на събитията изглежда премахва тревожния за Иран проблем с „Зангезурския коридор“, който Техеран свързва с евентуална промяна на границата между Иран и Армения.

Сега, по мнението на експерти от Баку, „Армения се оказва встрани от коридора Север-Юг“. Но нека не бързаме със заключенията, тъй като иранската логистика не е изградена на принципа „или-или“.

Иран не се е отказал от транспортния коридор Персийски залив – Черно море през Армения и Грузия, който той започна още през 2016 г. Но не само че е скъпо и логистично сложно, но също така е изпълнено с геополитика. Армения активно се отдалечава от Русия на Запад, а в Грузия Западът се опитва да разруши правителството на Грузинската мечта. Следователно засега само проектът Север-Юг формира „нова широка геополитическа реалност, неконтролируема от Запада“.

Наскоро Делхи и Техеран подписаха дългосрочно споразумение за управление на пристанището Чабахар за следващите десет години с възможност за автоматично удължаване на споразумението. В същото време Индия за първи път пое отговорност за управлението на чуждестранно пристанище, което е свързано с коридора Север-Юг.

Капацитетът на иранския Чабахар на брега на Арабско море позволява на индийските износители и вносители да заобикалят територията на неприятелския съседен Пакистан, по-специално пристанищата Карачи и Гуадар, когато организират транзита на товари. С други думи, възниква верига от търговски комуникации, обхващаща огромен регион.

В резултат на това Иран, който е изправен пред коридорите Север-Юг и китайския „Един пояс, един път“ и потенциално „Персийския залив – Черно море“, всъщност се превръща в търговски и икономически център, което неминуемо ще доведе до големи промени в парадигмата не само по оста Близкия изток - Закавказието.

Освен това Техеран прави успешни геополитически стъпки: присъединяването към ШОС и БРИКС, перспективата за присъединяване към ЕАЕС като постоянен член го превръща в най-големия геополитически играч в Близкия изток.

Но в тесен смисъл комуникационната ос Русия-Азербайджан-Иран с достъп до Иран и Индия все още е ясно видима и този ход на събитията не устройва Запада и, разбира се, Турция, заобикаляйки които се полагат нови логистични комуникации на фона на азербайджано-иранското сближаване.

Сега най-важното е реалистично да се прецени гамата от възможни противодействия на Запада в ситуация, в която Русия, Азербайджан и Иран ще се сблъскат с едни и същи проблеми и ще трябва да действат като съюзници. Именно това е основната характеристика на ситуацията в момента.

В тази връзка говорителят на Държавния департамент Ведант Пател каза, че Вашингтон "има всички основания да наложи строги санкции на страните, участващи в проекта Север-Юг". Що се отнася до споразуменията между Индия и Иран, Пател смята, че те „не са освободени от евентуални санкции от Вашингтон“.

САЩ са сериозно обезпокоени от перспективите за обединение на глобалния Юг и Север с ключовото участие на Русия и Иран. Що се отнася до Индия, Съединените щати възнамеряват да ухажват по-активно правителството на Нарендра Моди , примамвайки го с проекта за икономически коридор Индия-Близък изток-Европа (IMEC).

Но израелската пристанищна инфраструктура, която трябваше да свърже Индия с Европа, беше извадена от играта. Освен това Вашингтон не може компетентно да играе руските, индийските и китайските „карти“ в Близкия изток. Но засега само се поставят фигурите върху „шахматната дъска“ на огромен регион. Конкретната „игра“ в момента се играе само в Армения и Грузия. Кой ще е следващият, който ще се включи?

Превод: ЕС

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101