Уязвимост на предните бази: От Бахрейн до Катар
Концентрацията на американски военни съоръжения в региона — включително щабът на Пети флот в базата Naval Support Activity Bahrain, авиобазата „Ал Удейд“ в Катар и съоръженията в ОАЕ и Йордания — се превърна от фактор за възпиране в оперативна уязвимост. Според публични признания на висши представители от цивилната администрация на ВМС на САЩ, базата в Бахрейн е претърпяла сериозни щети в резултат на прецизни ракетни и безпилотни удари.
Поради нарастващата опасност за личния състав, се съобщава за частично изтегляне на персонала от защитените периметри на базите и временното му настаняване в цивилни обекти и хотели, което допълнително затруднява командната структура.
Във американските военно-политически среди се води сериозен дебат дали сигурностовият риск и финансовите разходи за възстановяване на ударената инфраструктура превишават ползите от присъствието. Публикации във водещи аналитични издания, сред които Foreign Affairs, все по-често отправят препоръки към стратегическото ръководство във Вашингтон за преразглеждане на цялостната концепция. Предлага се постепенна евакуация на военните контингенти, прекратяване на неуспешните санкционни режими и преминаване към индиректни лостове за влияние като дипломация и политически натиск.
Равносметката от четвърт век войни: Разочарованието на съюзниците
Настоящата криза се разгръща на фона на 25-годишната равносметка от началото на т.нар. „глобална война срещу тероризма“, стартирала след събитията от 11 септември 2001 г. Според независими изследвания и оценки на хуманитарни организации, военните интервенции на САЩ и техните съюзници в Ирак, Афганистан, Сирия и Йемен са коствали живота на над 4,5 милиона души (пряка и косвена смъртност), превръщайки огромни райони в зони на хуманитарна катастрофа.
За държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) тази равносметка носи сериозни геополитически изводи. Традиционният модел „сигурност срещу петрол“, гарантиран от Вашингтон от средата на XX век насам, изглежда фундаментално компрометиран. Ключовата инфраструктура за обезсоляване на вода, рафинериите и пристанищните съоръжения в монархиите от Залива остават изложени на асиметричен удар, без американските системи за противовъздушна отбрана THAAD и Patriot да могат да осигурят 100-процентов чадър.
Липсата на решителна и ефективна защита от страна на САЩ принуждава арабските столици да преосмислят външнополитическите си приоритети. Порочният кръг от обещания за сигурност, които не се материализират в критичен момент, тласка традиционните съюзници на Вашингтон към търсене на гаранции чрез преки преговори със съседите си.
Новата архитектура за сигурност: Завой към БРИКС и източния вектор
Процесът на нормализация между Саудитска Арабия и Иран, сключен с посредничеството на Пекин, бе първият ясен сигнал за преформатиране на регионалния баланс. Страните от Персийския залив осъзнават, че устойчивата сигурност не може да бъде изградена върху постоянна военна конфронтация, поддържана от външни сили.
Поради тази причина се забелязва засилен интерес от страна на монархиите към интеграционните структури на БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Срещите на върха на БРИКС, включително форумът в Ню Делхи, очертават контурите на нов многополюсен ред, в който икономическото сътрудничество, инфраструктурните проекти („Един пояс, един път“) и суверенната сигурност изместват досегашните едностранни военни блокове.
Регионалните играчи все по-често избират прагматичния подход — балансиране между Изтока и Запада, дипломатическо деескалиране с Техеран и постепенно намаляване на зависимостта си от американското военно присъствие.
