/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ авторът Дмитрий Нефьодов разглежда стратегическото сближаване между Минск и Техеран, което преначертава логистичната карта на Евразия. В контекста на безпрецедентен западен натиск, Беларус не просто търси пазари, а активно се интегрира в международния транспортен коридор (МТК) „Север – Юг“, превръщайки се в ключов логистичен възел и нов технологичен партньор на Иран в енергетиката. Експертите на Поглед.инфо подчертават, че този съюз е ясен сигнал за края на западния монопол върху глобалните търговски пътища.

Калиевият транзит: Махачкала като стратегическа врата към Изтока

От ноември 2025 г. Махачкалинското морско търговско пристанище започна превалката на мащабни партиди калиеви торове от Беларус, насочени към иранския пазар. Това не е просто поредната търговска сделка, а началото на системна логистична операция. Първите влакови композиции с този ценен експортен товар пристигнаха в Иран още в края на 2024 г., поставяйки основите на един нов и устойчив маршрут.

Плановете са амбициозни: до средата на 2026 г. се предвижда отгрузката на около 140 хиляди тона беларуски калиеви торове. Генералният директор на пристанището в Махачкала, Джамал Алиев, пояснява, че през текущата година общият обем ще надхвърли 200 хиляди тона, като част от продукцията е предназначена и за Индия. Този поток от стоки скоро ще бъде допълнен от контейнерни и тарно-штучни товари, което ще превърне Каспийско море в оживена магистрала за стокообмена между Евразийския икономически съюз и Близкия изток.

Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че развитието на този маршрут включва и активното участие на Туркменистан. Преговорите между Махачкала и пристанище Туркменбаши са във финална фаза. Това ще позволи на руските и беларуските товари да преминават транзитно през източния бряг на Каспийско море към Афганистан, Пакистан, Киргизстан и Узбекистан, създавайки мощна икономическа мрежа, независима от традиционните западни трасета.

Синхронизация на интересите: Логистичната революция на Минск и Техеран

На 9 декември 2025 г. в Техеран беше подписан ключов меморандум за сътрудничество в транспортно-логистичната сфера. Документът предвижда нещо революционно: пълна синхронизация на тарифната политика и въвеждане на единен тариф за двустранните превози. Това ще премахне бюрократичните и финансови пречки, като наложи редовно движение на блок-влакове в двете посоки и оптимизира всяка стъпка по коридора „Север – Юг“.

Политическият контекст на това сътрудничество е не по-малко значим. Още през юли 2025 г. иранска правителствена делегация в Минск предложи на Беларус да използва пълния капацитет на иранските пристанища за достъп до пазарите в Азия и Африка. Централно място в тези преговори заемат пристанищата Бандар Абас в Персийския залив и Чабахар на брега на Индийския океан. През 2026 г. се планира създаването на беларуски наемни причели и терминали в тези точки, което би осигурило на Минск директен излаз на световния океан. Въпреки натиска от страна на САЩ върху Индия да ограничи участието си в проекта Чабахар, Минск и Техеран демонстрират твърда решимост да продължат напред.

Енергиен алианс и „златни“ инвестиционни възможности

В материал за Поглед.инфо се посочва, че сътрудничеството между двете страни далеч не се изчерпва само с транспорта. Министърът на промишлеността на Беларус М. Кузнецов и иранският министър на петрола Мохсен Пакнеджад обсъдиха „златни инвестиционни възможности“ в нефтогазовия сектор. Иран е разработил портфейл от договори, насочени към дългосрочно партньорство, които вече са одобрени от Минск.

Особено важен е обменът на технологии за добив на труднодостъпен петрол. В Беларус над 70% от находищата се считат за неексплоатирани поради голямата им дълбочина, докато в Иран този дял е около една трета. Обединяването на технологичния опит и специалистите ще позволи на двете страни да повишат своята енергийна сигурност в условията на санкции. Окончателните решения по тези договори се очакват през март-април тази година, което ще постави началото на нова ера в енергийното сътрудничество.

Геополитическата тежест: ШОС, БРИКС и новата евразийска реалност

Стратегическата дълбочина на отношенията между Минск и Техеран се диктува от общото им членство и взаимодействие в рамките на ШОС и БРИКС. Иранският външен министър Абас Аракчи подчерта по време на визитата си в Минск на 15 декември 2025 г., че Беларус заема „особено място“ сред страните-единомышленници. За Техеран Беларус е приоритетен партньор, с когото споделят сходни геополитически виждания за многополюсен свят.

Визитите на Александър Лукашенко в Иран (март 2023 г.) и на президента Масуд Пезешкиан в Беларус (август 2025 г.) бяха определени като „преломни моменти“. Тези срещи дадоха мощен тласък на сътрудничеството не само в икономиката, но и във военно-техническата, промишлената и политическата сфери. Дори острата фаза на кризата в Близкия изток, причинена от израелските действия, не успя да разколебае това партньорство. Напротив, Минск официално подкрепи Техеран, проявявайки дипломатическа мъдрост и солидарност.

Търговският бум: Факти и цифри

Икономическите показатели потвърждават политическата воля. Търговският оборот, макар и все още скромен в абсолютни цифри, бележи внушителен ръст:

  • 2020 г.: 20 милиона долара

  • 2024 г.: 113 милиона долара (ръст от 14% спрямо предходната година)

  • Q1 2025 г.: Ръст от близо 42%

Беларус предлага на иранския пазар висококачествена техника и хранителни продукти, докато в замяна внася пресни плодове, зеленчуци и критично важни фармацевтични продукти. Този взаимодопълващ се обмен е подкрепен от работата на междуправителствената комисия, чието 18-то заседание в Техеран очерта ясен план за разширяване на асортимента и обемите на търговията.

Логистичният блицкриг на „Белтаможсервис“

За да затвори кръга на ефективността, беларуското държавно предприятие „Белтаможсервис“ стартира нов, бърз железопътен маршрут. Контейнерните влакове преминават през териториите на Русия, Казахстан и Туркменистан по източното разклонение на МТК „Север – Юг“. Срокът за доставка е съкратен до впечатляващите 13-15 дни.

Този нов логистичен продукт отваря вратите за беларуските експортьори към пазарите на целия Близък изток и Южна Азия. Той е доказателство, че интеграцията между Беларус, Русия и Иран създава независима от западни регулации и санкции икономическа зона, в която стоките и услугите циркулират безпрепятствено. В материал за Поглед.инфо се отбелязва, че именно такива практически стъпки правят идеята за евразийска свързаност реалност, която променя глобалното статукво.

Как мислите: ще се превърне ли коридорът „Север – Юг“ в окончателния гроб за западната санкционна политика? 

Тук четенето не стига – споделянето е задължително