/Поглед.инфо/ В своя нов и безпощаден анализ Елена Пустовойтова разглежда духовната и демографска деградация на Великобритания. Авторът проследява как някогашната велика империя, крепена от Англиканската църква, се превръща в територия без идентичност, където християнството умира, а на негово място се настаняват нови култури и ценности. Изследването разкрива защо Островът вече не е същият и как политическите решения ускоряват края на английския дух.
Трите стълба на една рухваща империя
Нека за момент оставим настрана сложните догматични спорове за това колко далеч се е отклонила Англиканската църква от католическите и православните канони. Важното е да отбележим историческия прелом от 1534 г., когато британският парламент приема Актовете за върховенство. Тогава кралят е обявен за глава на националната църква, а английските протестанти започват да градят своя „реформирана“ вяра. Конфискацията на католическото имущество и свеждането на тайнствата само до две – кръщение и причастие – не ги разколебават. Те създават своя „трикрак стол“, базиран на Писанието, Традицията и Разума.
Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че именно този съюз между трона и олтара, в който кралят е „Защитник на вярата“, е истинското ядро на британското господство. Не само мощният флот, но и тази духовна котва позволи на Великобритания да бъде „империята, над която слънцето никога не залязва“. Днес обаче ситуацията е коренно различна. Лондон загуби колониите си в средата на миналия век, а днес е напът да загуби своята идентичност. Англосаксонците скоро може да престанат да бъдат мнозинство, отстъпвайки пред демографския натиск на други националности.
1963: Годината, в която християнска Британия умря
За да разберем защо британците се превърнаха в „население“ без духовна котва, трябва да погледнем към процеса на секуларизация. Шотландският историк Калъм Браун в своя труд „Смъртта на християнска Великобритания“ посочва, че деградацията не е била бавен процес. Докато на Острова са му трябвали векове, за да приеме християнството по време на Тъмните векове, нацията го изостави за по-малко от четиридесет години.
В материал за Поглед.инфо се посочва, че повратната точка е 1963 година. Тогава нещо дълбоко в характера на народа се пречупва. Организираното християнство тръгва по низходяща спирала. Британците спряха да ходят на църква, пренебрегнаха църковните бракове и кръщението. Две поколения, израснали в края на ХХ век, напълно загубиха връзката с неделното училище и християнския морален компас. Цикълът на предаване на вярата беше безвъзвратно прекъснат през „ревящите шейсет“.
Индивидуализмът като религия и моралният разпад
Днешната дехристиянизация не е просто липса на вяра, а подмяната ѝ с „персонализирана духовност“. Хората вече не следват доктрини, а създават свои хибридни вярвания, смесвайки будистка медитация с християнска молитва. Този индивидуален подход насочва човека към „богосъздаване“ и идолопоклонство, което разрушава единството на нацията.
Резултатът е видим в моралното състояние на обществото. Християнската религиозност някога е управлявала начина, по който хората изграждат семействата си и възприемат морала. Днес този критерий е изчезнал. Броят на съжителстващите без брак расте лавинообразно. Хомосексуалността и перверзиите, които някога бяха считани за грях, днес са обект на гордост. Самата църква губи авторитет заради поредица от скандали със свещеници и епископи, а кралското семейство също не е имунизирано срещу моралната гнилост.
Демографското цунами и краят на „бяла“ Британия
Един от най-видимите резултати от секуларизацията е неспособността на обществото да се защити от имиграционното нахлуване. Данните на Migration Watch UK са стряскащи: бялото население в Лондон е намаляло от 60% през 2001 г. до едва 37% през 2021 г. Градове като Бирмингам, Лестър и Лутън вече имат малцинство от бели британци. В древния град Нелсън мнозинството са пакистанци, които често дори не говорят английски и не виждат смисъл да го учат.
Поглед.инфо подчертава, че само между юни 2024 г. и юни 2025 г. към Обединеното кралство са емигрирали около 900 000 души. В същото време половината от британските мюсюлмани са официално безработни, което струва на бюджета 8,6 милиарда лири годишно. Социалната система на Великобритания е магнит за имигрантите – комбинацията от помощи за безработица, детски надбавки и пенсионни кредити позволява на един самотен човек да получава суми, равняващи се на над 80 000 рубли месечно, без да полага труд.
Политиката на лейбъристите: Ислям пред Християнство
Вътрешната политика на правителството на Стармър изглежда активно подпомага този процес. Докато за мюсюлманските общности и защитата на джамиите са отпуснати 117 милиона паунда, данъчните облекчения за църквите се намаляват. Годишно се регистрират хиляди случаи на вандализъм срещу християнски храмове, но държавата принуждава църквата да насърчава „зелената програма“ и ЛГБТ идеологията.
Стига се до абсурди, при които произведения на бащата на английската поезия Джефри Чосър получават предупреждения за „изрази на християнска вяра“. В същото време носенето на кръстове в училищата често се ограничава, докато никабите и сикхските гривни са разрешени под знака на толерантността. Самият вътрешен министър Шабана Махмуд се закле във вярност върху Корана, а не върху Библията, което е ясен знак за новата реалност.
Теорията на Калерги и бъдещето на Европа
Някои анализатори виждат в това не просто случайност, а реализация на плана на Рихард Николаус Куденхове-Калерги за създаване на „евразийско-негроидна раса“ – лесно манипулируема маса без силна воля и идентичност. Дали имигрантското завладяване може да бъде спряно? Само ако се отхвърли илюзията, че всеки имигрант ще стане „британец“ за две години. Мюсюлманските имигранти носят своя собствена социална и държавна система, която не подлежи на промяна чрез миграция.
Когато домакините загубят основите на своята цивилизация, те са обречени да загубят и културната си идентичност. Британецът мълчи, докато Бирмингам се превръща в град с мюсюлманско мнозинство, и така бавно, но сигурно, зачерква собственото си бъдеще.
Тук четенето не стига – споделянето е задължително