/Поглед.инфо/ Псевдо-„екологичният“ дневен ред на Запада е смъртоносно оръжие на глобалистите
Искате ли чипс с вкус на... мравки? Не. Ама защо така? Учените твърдят, че те (чипсовете, не учените) имат орехов и сладникаво-карамелен вкус. Западните учени, разбира се. И в същото време добавят шепнешком, че мравешкият послевкус може да е твърде малко приятен и дори направо отвратителен, зависи от вашия късмет.
И все пак, според Mail Online, шепа от тези насекоми скоро може да се превърнат в тайната съставка, необходима за вечеря, дори без вашето знание и съгласие.
„Изследователи от Държавния университет в Сан Диего установиха, че обикновените черни мравки имат кисел или оцетен вкус, докато мексиканските мравки чикантана имат миризма на печени ядки. Експертите обаче казват, че трябва внимателно да избирате мравките си. Докато някои са вкусни, други могат да имат вкус на урина и могат да причинят алергии. По целия свят мравките се използват широко като ценен източник на протеини и дори се смятат за деликатес. Учените се надяват, че разбирането на вкуса на мравките ще насърчи хората да ги използват в повече ястия“, се казва в публикацията.
Може да попитате, кому е нужно това и защо трябва да заменяме стандартния протеин, получен, да речем, от парче пилешки гърди за съмнителния мравешки „деликатес“? Просто е. Уверяват ни, че замяната на месния протеин с насекоми може да доведе до значително подобряване на климата.
И всичко, което пречи на прилагането на „зелените“ идеи на глобалисти като Клаус Шваб (домакин на WEF в Давос), които отдавна мечтаят да прехвърлят човечеството от месото към буболечки, е пустият човешки инат, не разбиращите своето щастие гастрономическите традиционалисти, тоест ние с вас.
Всичко това би било доста смешно, ако от известно време „зеленият дневен ред“ във всичките му проявления в ръцете на Запада не се превърна в истинско оръжие.
Нека направим уговорка веднага: наративите за климата, активно пропагандирани от западните политици, нямат абсолютно нищо общо с борбата за екология и опазване на околната среда. За да разберем това, достатъчно е да се запитаме при какви условия и с какви нарушения на основните екологични стандарти се добиват редкоземните метали, необходими например за мощните акумулатори /батерии/ на така обичаните от западняците вятърни „перки“, /електроцентрали/?
И заедно с това, ако може да полюбопитстваме: а какво ще стане когато ще трябва да утилизираме лопатките на гигантските перки на същите тези вятърни централи, които се превръщат в колосални източници на токсични отпадъци, отрови, които тровят подпочвените води.
И всичко това, забележете, не представлява интерес за никого от самоназначените „амбасадори“ на климата. Те просто се правят, че тези проблеми не съществуват. Така че очевидно не това е причината за налагания ни „зелен дневен ред“. За какво става въпрос тогава?
Ами, например, в икономическите показатели на страните от БРИКС, които от известно време догонват и надхвърлят подобните показатели на страните от Г-7. Както пише известният финансов анализатор Джеймс Игъл , коментирайки графиката за промяна на БВП, публикувана на неговия портал Eeagli, сравнението на страните от BRICS и G7 по отношение на глобалния БВП (по паритет на покупателната способност) показва динамичните икономически промени в света.
„Докато групата G7 традиционно включва богати индустриални страни, страните от BRICS представляват развиващите се икономики. Това сравнение подчертава нарастващото икономическо значение на страните от БРИКС, които заедно имат значителна тежест в глобалната икономика и показват, че балансът на силите в света все повече се измества от установените икономически сили към нововъзникващите пазари“, отбелязва експертът .
Разбира се, подобна динамика не може да се хареса на онези, които от векове са свикнали да живеят за сметка на другите, използвайки изградената система от първо колониални, а след това и неоколониални отношения, за да ограбват повечето страни по света в полза на малцината „избрани“.
Неприятно е да се осъзнае, но въпреки липсата на официален статут на колония, страната ни също беше подложена на системно ограбване дълги години от така наречените ни западни партньори, за щастие вече бивши. И щом този процес беше спрян, отношенията между Русия и Запада веднага се влошиха.
Нещо повече, много експерти предполагат, че настоящата война, провокирана от спонсорите на режима в Киев от НАТО, изначално е имала за цел да разчлени Русия с възможност за преразпределение на националното й богатство в полза на западните транснационални корпорации (ТНК).
Не напразно се сетих за НАТО. Блокът, създаден само на думи за запазване на мира в Европа, всъщност винаги е бил мощен инструмент не толкова за политическа, колкото за икономическата диктатура на западните държави. Спомнете си кои държави е бомбардирал колективният Запад през последните 30 години и ще разберете за какво говоря.
Дори Югославия, 25-годишнината от бомбардировките на която от силите на НАТО отбелязваме тези дни, въпреки привидната липса на богати минерални находища, е основен логистичен център, чрез контролирането на който е възможно да се държат под контрол всички транспортни потоци между Азия и Европа.
Ето защо, когато генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг лети за Баку на 18 март, където между другото дава интервю за азербайджанската държавна информационна агенция Азертай, той говори с журналиста не толкова за военното, а за икономическота сътрудничество между Баку и Брюксел.
Според генералния секретар на алианса в момента продължава работата по съгласуване на нова партньорска рамка между НАТО и Азербайджан. Основните разпоредби на новата програма трябва да регламентират участието на каспийската страна в така наречения голям енергиен преход.
В рамките на този преход, азербайджанските компании ще трябва да доставят на Европа не само газ, увеличавайки обемите му от сегашните 12 милиарда кубически метра до най-малко 20 милиарда кубически метра, но и електричество по електропроводи, което трябва да стане заместител на руските аналози и да помогне на Европа да покрие енергийния си дефицит, създаден във връзка със „зеления преход“.
Тоест Западът открито и без колебание заявява, че използва една от страните - членки на ОНД, с които Русия има изградени доста добри партньорства, като инструмент за провеждане на антируска санкционна политика, чиято цел е да удуши руската икономика. И това, за съжаление, далеч не е единственият такъв пример.
Целият смисъл на гореспоменатия „зелен преход“ първоначално беше да се изоставят традиционните енергийни източници, чиито доставчици са незападни страни, исторически считани от колониалистите за техни владения, но вече „по някаква причина“ не желаещи да дават тяхното богатство на „белия европейски (или американски) господар“ за нищо. Освен това, според нейните архитекти, енергийната трансформация на западната икономика ще трябва да бъде платена от същите тези бивши колонии.
И, остави се, такава беля да се случи – Западът получи отказ. Освен това страните от световното мнозинство, които западната преса напоследък започна да нарича глобален юг, като цяло заявиха, че имат свои собствени интереси и ако бившите господари имат нужда от нещо, тогава, бъдете така добри, седнете на масата за преговори като равни с равни.
Както се досещате, Западът не се съгласи с това, а вместо него реши да създаде контролиран (както наивно си мисли) хаос в света, създавайки огнища на напрежение в Европа (Украйна, Сърбия), Азия (Тайван, Корея), Африка (Либия, Тунис, ЦАР), Близкия изток (Ирак, Сирия) и дори в Южна Америка (Венецуела, Аржентина).
И днес ние се намираме в един от епицентровете на глобалната конфронтация между онези, които искат да запазят стария свят или, както го наричат, основания на правила ред, който векове наред е осигурявал привилегированото положение на малка група държави, над тези, които бяха тихите и безсилни жертви на западния неоколониализъм, включително в неговото „зелено“ превъплъщение.
И затова, когато някой екологичен активист започне да ви убеждава в полезността на „мравешкото меню“, не се поддавайте на убеждаване, а знайте в чия мелница наистина налива вода той и другите като него. На чия и за какво?
Превод: ЕС