Много усилия бяха положени от грантоядите в самата Армения, за да въвлекат Русия във войната в Карабах на страната на арменците: „Войната отново дойде у нас: Русия ни предаде“ във вестник „Арменски доклад“ на 27 септември.
От страна на прозападното русофобско правителство на Армения и лично от страна на Н. Пашинян имаше призиви Русия да застане на страната на Армения. Турбопатриотите им отекваха, повтаряйки, че Армения е предадена и "Русия трябва ...". Няма нужда да давате примери, те бяха в изобилие.
За либералите в командата в края на септември прозвучаха тезите на избягалия олигарх М. Ходорковски:
„Конфликтът между Армения и Азербайджан: Турция се бори, Кремъл призовава за „живот заедно“, протурските бойци от Сирия се концентрират върху границата. А между другото Русия има споразумение за гарантиране на сигурността на Армения ...”.
В. Шендерович веднага отбеляза:
„Азербайджан с подкрепата на Турция атакува Армения“ и призова „Русия на Путин“ да положи усилия за „спиране на тази агресия“. "Ако не, това ще бъде още един срам за страната ни."
От страна на неспециалиста може да изглежда, че тези маргинали отдавна не са модерни. В русофобските среди обаче те са една от най-централните фигури, „бащите на руската демокрация“. Затова техните мнения се вземат предвид като инструкции за действие. Поставена беше задачата: чрез обществено мнение да се окаже натиск върху ръководството на страната и да се принуди да се бори с Азербайджан. Трябва ли да ви напомням, че Русия не е имала никакви правни основания за това и тя сама щеше да се превърне в агресор, действащ извън правното поле?
И така, това беше чук, добре, или наковалня, ако искате. Къде е другата страна?
Например, тук е статията „Карабах без съкращения“ от Рушан Хусейнов и Алекпер Мамедов от 19 октомври 2020 г. в печатната версия на “Новая газета”. Подчертавам основното.
Тоест, има признаци на пропаганда на насилие и оправданието на войната като средство за решаване на дългогодишните национални и териториални въпроси в Нагорни Карабах. И това въпреки факта, че има международни споразумения за мирно решение на конфликта.
Като цяло трябва да се отбележи, че “Новая газета” прекали. Или се паникьосва от коронавируса, или очерня историята, а сега изобщо премина на международно ниво с одобрението си на войната.
Нека фиксираме полезния опит в цялата история:
Първо, трябва да внимавате, ако някой иска да въвлече Русия във войната, а някои толкова много искат, че са готови да попаднат под члена на НК за оправдаване на войната. Или онези, които наскоро заклеймяваха Русия като „окупатор“, а след това изведнъж се пропиха от „обидени съюзнически чувства“ относно факта, че някой е предал някого.
На второ място, цялата буря от „благородни чувства“ от която и да е страна няма да замести капка от собствения ни трезвен анализ.
Трето, трябва да помислите както за дългосрочната ретроспектива, така и за дългосрочната перспектива: т.е. защо, на какво основание - и какво ще се случи по-нататък?
Отново и двете крайности - либерали и турбопатриоти - често работят в тандем, като чук и наковалня. А попадането между тях, както учи народната мъдрост, не е приятно.
Превод: В. Сергеев
