/Поглед.инфо/ Има три пътя, които позволяват да се стигне до бъдеще, в което Иран няма да има ядрени оръжия: да се доверите на думите на Техеран, отново да проведете официални преговори или да общувате на езика на военните удари, казва наблюдателят на Forbes Майкъл Крепон. Всеки от тези пътища има своите недостатъци, но САЩ ще трябва да направят избор, за да предотвратят нежелателното попълнение в клуба на ядрените сили.

Разпространението на ядрени оръжия става постепенно - „по една страна всеки път“, но всяко ново попълнение в този клуб обикновено води до следващото, пише в статията си колумнистът на Forbes Майкъл Крепон. Ако Иран получи желаната бомба или дори се приближи достатъчно до целта си, би било по-добре да се държат под око Саудитска Арабия, Турция, Египет и ОАЕ.

В допълнение към нежеланието да се види укрепването на Иран в региона, всички тези държави, които сега заемат изчакващо отношение, имат и нещо друго общо - историята на отношенията със САЩ в областта на сигурността. „Ако САЩ зле се справят с иранската дилема и ако партньорите продължават да губят вяра в Америка, все повече от тях ще изберат да вървят по свой самостоятелен път“, предупреждава авторът.

Администрациите на президентите Буш, Обама, Тръмп и сега Байдън настояват, че никога няма да позволят на Иран да придобие собствено ядрено оръжие. За Съединените щати не може да има други възможности. От своя страна Техеран изглежда не е в състояние да разработва и произвежда оръжия за възможно най-кратко време. Това означава, че бомбата най-вероятно няма да я бъде.

Но какво ще трябва да се направи, за да се попречи на Иран да постигне целта си? Много зависи от това как Вашингтон и Техеран ще изиграят картите си, каза Крепон.

Изчакването икономическият натиск да доведе до смяна на режима в Иран никога не даде резултат. Следователно остават три основни пътя към бъдещето, в което Техеран няма ядрени оръжия: ирански самоконтрол, дипломация и военни удари.

Първият път може да изглежда невероятен за онези, които не се доверяват на намеренията на Техеран, но въпреки това той не бива да бъде отхвърлян, настоява Крепон. При липса на официално споразумение иранските лидери биха могли да забавят програмата си или дори да отменят някои от нейните елементи в замяна на отслабването на санкционния режим.

И за това Техеран трябва да осъзнае, че притежаването на ядрено оръжие всъщност ще се отрази негативно на националната сигурност на страната. Логиката е следната: ако Иран се сдобие с такива оръжия, неговите съперници ще искат да го последват, освен това ще нараства заплахата от военни удари и безкрайни икономически санкции. Както подчертава авторът, същата логика се отнася и за официалното споразумение, но мълчаливите споразумения няма да бъдат толкова трудни за постигане.

За тези, които се съмняват в Иран, Крепон препоръчва да се припомни как през 2003 г. американската разузнавателна общност съобщава, че Техеран е прекъснал работата по ядрените бойни глави, след като САЩ свалиха режима на Саддам Хюсеин в Ирак.

През 2015 г. по времето на администрацията на Барак Обама, като част от ядрена сделка, в замяна на облекчаване на санкциите, Иран се съгласи на обширни инспекции, които биха спрели потенциалното производство на ядрено оръжие за 15 или повече години. "Обикновено страните, които вече са решили да се сдобият с ядрени оръжия, не чакат 15 или повече години, за да ги получат", коментира анализаторът.

Както припомня авторът на статията, Техеран спазва условията на ядрената сделка, докато през 2018 г. самата администрация на Доналд Тръмп не се оттегли от споразумението. След това Иран увеличи нивото на обогатяване на уран и ограничи достъпа на чуждестранни инспектори до съоръжения, свързани с програмата. Техеран настоява, че всички тези стъпки могат да бъдат отменени или поне обсъдени, но никой не може да каже със сигурност какво да очаква от него, особено в навечерието на президентските избори това лято.

При такива обстоятелства шансовете за мълчаливо споразумение между Иран и САЩ не са много големи, отбелязва Крепон. Америка и други преговарящи по ядрената сделка нямат основание да вярват, че Техеран ще бъде в състояние да прояви сдържаност, а Техеран няма причина да вярва, че Вашингтон наистина ще пристъпи към облекчаване на санкциите.

Вторият път, този на официалната дипломация, се опира на проблемите на първоначалната ядрена сделка. Критиците посочиха, че споразумението на Обама не поставя ограничения върху ракетната програма на Иран и потенциалните му враждебни действия срещу американските приятели и съюзници.

Освен това са минали почти шест години от сключването на сделката, което означава, че условията, посочени в споразумението, са близо до срока им на изтичане. Затова позицията на Байдън беше за „удължаване и укрепване“ на сделката с Обама.

Но може да има пречки не само от Иран, но и от САЩ. Както отбелязва авторът на статията, със своето споразумение Обама не можа да спечели подкрепата на мнозинството нито в Камарата на общините, нито в Сената, а сега има още по-малко желаещи да говорят за ново споразумение с Иран в Конгреса , тъй като Техеран продължава да се държи рисковано.

И това води до третия път - военни удари, които биха възпрепятствали иранската програма. Израелските власти не крият, че биха предпочели точно такъв сценарий - по-добре е с помощта на Вашингтон, но е възможно и без него. Въпреки това атаките от Израел или САЩ вероятно ще доведат до отмъщение от страна на Иран, което ще доведе до по-голямо американско военно участие в момент, когато Пентагонът планира да се съсредоточи върху нарастващото съперничество с Китай и Русия, твърди Крепон.

А американската общественост, от своя страна, може да подкрепи само ограничени въздушни операции, но очевидно не нова "безкрайна война" в региона, както беше с Афганистан и Ирак.

„Никой не може да предскаже със сигурност до какво ще доведат подобни военни операции, поради което министърът на отбраната Робърт Гейтс толкова упорито се противопоставя на този път по време на администрацията на Буш. Но ако дипломацията се провали, останалите варианти ще бъдат военни удари или приемане на неприемливото “, предупреждава анализаторът.

Превод: ЕС