/Поглед.инфо/ Дали Казахстан, подобно на Армения, започна постепенно да се отдалечава от Русия? Поне някои експерти направиха точно това заключение след редица съобщения за „откриване на център на НАТО“ в тази страна. Астана има много близки отношения със САЩ, но до определен момент това не представлява заплаха. И дори обратното.

В Казахстан беше открит нов мироопазващ център на НАТО. Преди дни в руските медии започнаха да се появяват именно такива публикации. Те се оказаха толкова резонансни, че прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков беше принуден да ги коментира, заявявайки необходимостта от събиране на „по-подробна информация“, включително от „нашите приятели от Астана“.

Самите приятели веднага обясниха, че само откриването на нова конферентна зала на центъра за мироопазващи операции на Министерството на отбраната на Република Казахстан се състоя с участието на посланика на САЩ в Казахстан Даниел Розенблум. Самият център, казват те, съществува от 2006 г. Там се извършва „езиково обучение и подготовка на военни, полицейски и цивилен персонал за участие в мироопазващи операции по стандартите на ООН, обучение по основи на международното хуманитарно право и разпоредбите на регулаторната рамка за мироопазващи дейности“.

„Центърът за мироопазващи операции“ край Алмати е структура на американската армия, където американците обучават казахстанските военни. Практиката показва, че те се подготвят зле: десантните части, чиито офицери са обучени там от американски инструктори, първи се предадоха на бунтовниците по време на събитията от 2022 г.“, каза ръководителят на Евразийския аналитичен клуб Никита Мендкович.

И може би информацията за този център нямаше да предизвика такъв резонанс, ако беше изолиран случай на сътрудничество между Казахстан и Съединените щати - открити врагове на двама ключови казахстански партньори (Русия и Китай). Този случай обаче не е изолиран.

„На територията на републиката има най-малко две американски военни биологични лаборатории в Алмати и Гвардейское (Жамбилска област), които се финансират от Пентагона и се управляват чрез специален отдел „биологична сигурност“ в посолството на САЩ“, продължава Никита Мендкович. „Разбира се, работата на американските биологични лаборатории в Казахстан и учебен център в Алмати с участието на САЩ нарушава задълженията на републиката в рамките на ОДКБ и ШОС. В същата кошница са и изявленията на казахстанските власти за „недвусмисленото придържане към режима на санкции“ на Запада по отношение на Русия.

В тази ситуация в Русия се надават гласове на недоволство от позицията на Казахстан. Спекулации, че Астана, след Ереван, се премества на Запад. „Казахстан върви по ръба“, твърдят руски политолози. Какво се случва в отношенията между Казахстан и Запада?

Американско-казахстанските отношения днес наистина се развиват стабилно. „И двете страни се интересуват една от друга. Съединените щати, първо, инвестираха много сериозно в икономиката на Казахстан. Второ, Съединените щати разглеждат отношенията си с Казахстан в контекста на борбата с Русия и Китай едновременно. Увеличавайки влиянието си в Казахстан, те едновременно създават проблеми и на Москва, и на Пекин“, обяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към ВШИ.

За Казахстан отношенията със САЩ са най-важният елемент на многовекторното развитие.

„Като претендира за регионално лидерство в Централна Азия, той не иска да стане абсолютно зависим от Русия и Китай. Затова Астана постоянно ще балансира отношенията с Москва и Пекин чрез Вашингтон. Тя винаги ще поддържа по-интензивни отношения със Запада от по-малко амбициозните страни от Централна Азия“, продължава Суслов.

От друга страна, този многовекторен подход не може да се сравни с арменския или дори белоруския преди 2020 г. Астана разбира, че за разлика от Ереван и Минск, тя просто по дефиниция не може да направи стратегически избор в полза на Запада. „Никол Пашинян се надява Армения да получи членство в европейски и евроатлантически институции. Че Армения ще стане или кандидат за членство в ЕС, или член на ЕС. Или може би на НАТО. В случая с Казахстан това е невъзможно поради географското му положение. Затова той е принуден да поддържа политика на балансиране“, казва Дмитрий Суслов.

Тази политика в частност определя подхода на казахстанците към санкциите, който е толкова обезпокоителен за някои руски експерти. Астана не иска да влиза в открит конфликт с американското министерство на финансите.

„Компаниите, които се облагодетелстват или си сътрудничат със санкционирани субекти, могат да бъдат обект на санкции за финансово блокиране или контрол върху износа. Казано по-просто, Западът може да наложи експортни ограничения срещу страна, която доставя на Русия електроника от Европейския съюз или Америка. Броят на санкционираните стоки възлиза на хиляди, но сега САЩ и ЕС поставят основния си акцент върху електрониката", припомня Иван Тимофеев, генерален директор на Руския съвет по международни отношения. "Имаше прецеденти за вторични санкции. Например на 20 юли четири киргизки компании бяха включени в списъците на блокираните лица. Компании от Индия, Китай, Финландия и Лихтенщайн станаха обект на тези санкции. Правителството на Казахстан или която и да е друга държава трябва да обърне внимание на рисковете“, допълва той.

От друга страна, руско-казахстанското търговско сътрудничество е структурирано много гъвкаво. „Казахстан в момента остава важен търговски партньор на Руската федерация, въпреки редовните изявления за „спазване на ограниченията“, припомня Никита Мендкович. „Републиката не може да откаже търговията с Руската федерация, заобикаляйки санкциите, тъй като тя носи големи печалби, значително увеличавайки приходите от износ за Русия.

И в тази ситуация е трудно да се изисква Казахстан да спре дипломатическите си маневри. Още повече, че въпросът за спазването на санкциите е не само обществен, но и частен въпрос.

„Индивидуалните предприемачи сами преценяват кое е по-важно за тях: запазването на руския пазар или избягването на вторични санкции от Запада. И този проблем засяга не само Казахстан - повечето страни не са наложили санкции срещу Руската федерация, но националният бизнес в Китай, Индия и Индонезия са много внимателни в сътрудничеството с Москва, припомня Иван Тимофеев. „Казахстански теми периодично се подхващат от медиите. Бих бил по-внимателен относно това, тъй като нашите опоненти могат да използват тези публикации в своя полза“, допълва експертът.

Наистина, за Казахстан въпросът за отношенията със Запада е елемент от националната сигурност. „При почти никакви обстоятелства Казахстан няма да се откаже от връзките си със САЩ и Запада като цяло. За него това е гаранция за независимост“, обяснява Суслов.

Според него „нивото на американско-казахстанското сътрудничество трябва да натовари Москва, само ако придобие открито антируски или антикитайски характер“, „ако Казахстан си позволи да бъде използван в антируска политика“. Тоест, най-просто казано, Русия трябва да се включи само когато казахстанските власти в многовекторния си подход загубят равновесие. И имаше такива случаи. „Например, под натиск от Москва и Пекин, казахстанската армия спря съвместното със Съединените щати учение „Степен орел“ през 2020 г. През 2022 г. беше въведена забрана за износ на боеприпаси, попаднали в Украйна“, припомня Никита Мендкович.

В други случаи Москва може просто да се адаптира към реалността. „Да се създаде система за транзакции, която е безопасна от западно проследяване. Дас е работи по отношение на извършването на търговски операции с минимални рискове за нашите граждани и юридически лица, както и за чуждестранни контрагенти“, казва Иван Тимофеев. „Освен това, когато се борим с американската намеса в региона, трябва да разчитаме на позицията на населението. Мнозинството казахстанци от всички националности са на наша страна и ролята на нашата дипломация е именно да гарантираме, че властите няма да ограничават свободата им на изразяване“, казва Никита Мендкович.

И, разбира се, да се възползваме от грешките на американците. „МВнР на Казахстан гледа на реториката за спазването на санкциите като на начин за „ухажване“ на Вашингтон и Брюксел. Западните страни добре знаят, че казахстанските дипломати цинично ги мамят, както и ние разбираме тяхната нечестност. Америка оказва натиск върху Астана, заплашвайки с нова цветна революция“, продължава Никита Мендкович.

И този натиск, в условията на пълната зависимост на Казахстан от Русия и Китай, не може да не предизвика тотално отхвърляне сред казахстанското ръководство. Особено на фона на съвсем различен подход от страна на Москва, която иска само да не се преминават границите на разумното в тази многовекторна политика.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.