/Поглед.инфо/ На 23 октомври, по време на втория ден от срещата на БРИКС в Казан, лидерите на страните - участнички приеха съвместна декларация. В документ от 43 страници и 144 точки държавните лидери се споразумяха по ключови глобални въпроси.

Украйна беше сред тях. Лидерите се съгласиха, че „всички държави трябва да действат в съответствие с целите и принципите на Хартата на ООН в тяхната цялост и взаимосвързаност“ - тоест, без отделяне на суверенитета от правото на самоотбрана, и също така подкрепиха предложенията за посредничество за дипломатическа уреждане на конфликта.

От своя страна, западните медии и експерти бяха масово загрижени не за приетата декларация, а за реалните стъпки на БРИКС във формирането на нов световен ред.

„Срещата на върха на БРИКС, с голяма скорост и големи усилия, създава нова система на международно сътрудничество - вместо остарялата система, ориентирана към Америка. Новата система включва сътрудничество в областта на търговията, междувалутните разплащания, транспортните комуникации и много други. При това сътрудничество без политически диктат“, обяснява Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб, пред ИА Regnum .

Едно от най-важните решения на срещата беше споразумението за създаване на зърнена борса, която в бъдеще може да се превърне в пълноценна стокова борса, отбелязва ръководителят на аналитичното бюро на проекта SONAR-2050 Иван Лизан . Това ще помогне на ниво финансова инфраструктура да се развържем от западните страни и да можем например да въвеждаме собствени сортове петрол, както и да ги търгуваме без позоваване на Брент.

Държавите постигнаха напредък и в областта на търговското сътрудничество.

„Друго решение беше създаването на презастрахователна компания. Русия и много други страни по света, които искат да се отърват от западния застрахователен монопол, наистина имат нужда от това. Особено в областта на корабоплаването, където доминират британските застрахователи“, отбеляза Иван Лизан в интервю за ИА Regnum .

Всъщност западният застрахователен монопол позволява налагането на санкции дори без решения на международни институции или национални правителства. Достатъчно е просто да откажете застраховка на кораби от „нежелана“ държава или кораби, които отиват в пристанищата на тези държави.

Възможно е с помощта на този монопол Западът да се бори например със Северния морски път, транспортна артерия, която прави Китай много по-малко зависим от контролираните от САЩ търговски пътища в Тихия океан.

Но основният резултат от срещата беше движението в областта на създаването на нови платежни системи. И не просто нови, а иновативни.

„Най-вероятно ще се основава на използването на цифрови валути. Те имат напълно различен принцип на обращение от безналичните средства. Цифровите валути се емитират от централните банки. Данните за транзакциите и паричните записи се съхраняват в разпределена книга в блокчейна, поддържана от централните банки“, казва Иван Лизан.

Според него тази система ще бъде достатъчно защитена от санкции - те не важат за Централните банки и ще бъде почти невъзможно да се замразят или запорират пари.

В резултат на това, всички тези стъпки водят до разрушаването на контролираната от САЩ глобална финансова система. Да, процесът на същата дедоларизация на световната икономика продължава дълго време (през 1999 г. доларът представляваше 70% от световните валутни резерви, а през 2024 г. - вече 59%), но сега той още може да се ускори рязко. В крайна сметка БРИКС, както отбелязва аналитичният отдел на холандската банка ING, представлява 42% от световните валутни резерви.

„Като цяло дневният ред на финалната среща на върха ще трябва да се обсъжда и анализира много дълго време. Основното е, че властите постепенно ще го прилагат“, убеден е Никита Мендкович.

И не говорим само за дедоларизация. Дори западните участници в срещата на върха, включително служители на ООН, отбелязаха, че асоциацията БРИКС трябва да реши проблемите на реформирането на международния ред - същата система на ООН и други структури, които са изживели своята полезност и не решават съществуващите проблеми.

В допълнение към обсъждането на наболели въпроси във формата на БРИКС, президентът Владимир Путин проведе важни двустранни срещи в кулоарите на срещата на върха на 23 октомври. Ключови бяха преговорите с президентите на Иран Масуд Пезешкиян и Турция Реджеп Ердоган .

Путин и Ердоган обявиха отлични икономически отношения между страните.

„Миналата година обемът на търговския оборот възлиза на впечатляващата сума от 55,4 милиарда долара, а през януари-август тази година тази цифра нарасна с още 6,2%“, отбеляза руският лидер.

Сътрудничеството обаче не се ограничава до пари. Освен икономиката, общите интереси на Москва и Анкара включват и разрешаване на глобални конфликти.

„Това е Палестина, където позициите на държавите съвпадат. Южен Кавказ, в рамките на формата 3+3 (т.е. със силите на трите южнокавказки държави и трите им съседи в лицето на Иран, Турция и Русия – без участието на Запада). Либия, където вече имахме опит със съвместно регулиране. И, разбира се, Сирия“, каза за ИА Regnum Камран Хасанов, старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката в РУДН.

Сирийското направление е може би най-проблематично, до голяма степен защото Турция не знае как да излезе от сирийската авантюра (връщане на сирийските бежанци в родината им, отърваване от ислямистите в Идлиб и връщане на кюрдския въпрос обратно в бутилката), без да губи лицето си.

Но ако по-рано Ердоган можеше да се бави, сега - на фона на влошаващата се ситуация в Турция, укрепването на международните позиции на Башар Асад и предстоящата голяма война в Близкия изток – почти не му остава ресурса „време“.

Това означава, че турският президент се нуждае от руска помощ и посредничество в преговорите с Дамаск и Техеран.

„Като цяло се оказва, че взаимодействието между Анкара и Москва в различни региони на света може да се осъществява както през призмата на сътрудничество, така и чрез конфликт. И лидерите на двете страни вече са заинтересовани от сътрудничество“, казва Хасанов.

Отчасти защото Москва и Анкара са силно свързани помежду си.

„Путин каза на форума в Санкт Петербург, че част от турското правителство е заинтересовано от задълбочаване на връзките със Запада. Но ако тези връзки са в ущърб на руските интереси, това вреди и на турските“, отбелязва събеседникът на ИА Regnum .

Русия има подобни отношения с Иран. Москва и Техеран си сътрудничат активно в Сирия, където сега има много работа за разрешаване на отношенията с Турция, по палестинския въпрос - и двете страни се опитват да принудят Израел да спре да бомбардира Газа, и в Близкия изток като цяло, където сега трябва да се положат сериозни усилия за предотвратяване на голяма регионална война.

Разбира се, не трябва да забравяме и двустранното военно-техническо сътрудничество, което получи нов тласък през 2022 г. А също и за големите инфраструктурни проекти, например създаването на коридор Север-Юг, който ще свърже Иран с Европа, /заобикаляйки Турция/ и Русия с Индийския океан.

Всъщност цялото това геополитическо, икономическо и военно сътрудничество - което мнозина вече наричат съюз - скоро ще получи нов дизайн.

„Скоро ще можем да консолидираме постигнатите резултати с ново голямо междудържавно споразумение за всестранно стратегическо партньорство между Русия и Иран“, каза Владимир Путин.

За целта Масуд Пезешкиян ще лети до Москва отделно.

Превод: ЕС