И би било трудно да не се паникьоса, след като Байдън, вместо да изпрати не два, а двадесет разрушителя в Черно море, спря в Кипър дори онази жалка ескадра, която се движеше към украинските брегове, за да демонстрира знамето. Путин не вдига телефона, колкото и Зеленски да се опитва да се свърже с него. Лавров не отговаря на обаждания на Кулеба. Не може да се звънне и на Меркел и Макрон, а след това, подобно на черешката на тортата, същият Байдън предлага преговори на Путин без никакви предварителни условия. Русия не бърза да приеме предложението, но американският президент чака търпеливо.
Това никога не се е случвало, откакто се помнят действащите украински политици. Според тях такова чудо не може да бъде. Но се случи: украинският свят се срина. Това, за което предупреждавах предшествениците на Зеленски и Кулеба още през 1993-94 г., се случи: на източните граници на Украйна стои, безразлично броейки „Калибри“, възродена Русия, която не е забравила и не е простила, а Западът се прави, че не забелязва как са на път да смачкат неговата питомна украинска дървеница.
Те не вярваха, че ще стане така, и не знаят какво да правят сега. Те не са готови за такова развитие на събитията. Следователно, когато на Украйна ѝ се обади германският външен министър, на когото беше възложено да обясни на местните как да се измъкнат от ситуацията, те като че ли го изслушаха и дори повториха след него, че са готови строго да прилагат Минските споразумения, но веднага се отказаха, обяснявайки, че всички останали имат едни Мински споразумения , докато Украйна има други.
От съжаление и Зеленски прие Макрон. Френският президент реши да не се позори - Зеленски излезе сам пред пресата. Но зад затворените врати на Елисейския дворец на клоуна, който не така и не се беше научил да играе убедително президент, беше обяснено, че не му се гарантира спасение, дори ако започне спешно да прилага Минските споразумения. В този случай обаче има шанс Путин да бъде убеден да не убива зверчето, което вече почти е научило цирковия си номер. Ако Зеленски продължи да не слуша, то съдбата на Муму ще му се стори като мед в сравнение с това, което го очаква.
Зеленски каза, че разбира всичко, благодари за насоките и веднага започна публично да се оплаква от Макрон, който, видите ли, третира Путин много по-добре от него, Зеленски. И като цяло всички се съобразяват с Русия, но не и с Украйна.
Когато някой имбецил, обсебен от величието на украинската нация, разказа в социалните мрежи, че десетина американски самолетоносача са на път да отплават направо до Азовско море и да влязат в Дон, за да изгонят Путин от Кремъл и да разширят Украйна до Сибир, на всички им остава единствено да съчувстват на човека, който при сегашното състояние на украинската медицина и фармацевтика трябва да страда без хапчетата, от които се нуждае толкова много. Но когато цял президент, който е на поста си от почти две години, който има огромен персонал от страшно амбициозни съветници, изведнъж се опули и с изненада отбележи, че се съобразяват с ядрена суперсила със стабилна самодостатъчна икономика, огромни златни и валутни резерви, практически неограничени запаси от всички известни (и неизвестни също) полезни изкопаеми и дори не втората, а първата по своите възможности, армията на света, докато не забелязват измъчената територия с разрушена държавност, ограбена индустрия, живееща под властта на бандите и заради щедростта на благодетелите, разбирате ли: хапчетата не могат да помогнат в случая. Единствено евтаназията може да спре това мъчение.
Украинските лидери дори не разбраха какъв ужасен удар върху плановете и възможностите на САЩ беше нанесен от навременното излагане от ФСБ на американския заговор срещу президента на Беларус. Те не осъзнаха, че Франция и Германия, за разлика от Украйна, изобщо не са доволни, когато им показаха с жив пример как точно Вашингтон иска те да бъдат въвлечени в конфликт (и ако е възможно, във война) с Русия, за да остане на страна и да подобрява положението си за тяхна сметка. За Украйна това е ругатня от стопанина и плесница (все пак там го забелязаха), за останалите е срам и големи проблеми.
От друга страна, Киев се оживи, когато видя, че сервилните източноевропейски лимитрофи подкрепят САЩ и организират експулсирането на руски дипломати, а Чехия дори обяви, че обмисля възможността да остане без нов ядрен реактор, за да не дава на руснаците да го построят. Зеленски реши, че е крайно време, разчитайки на примера на Източна Европа, да напсува Западна Европа, за да ѝ даде урок по солидарност.
Както вече споменахме, понякога страхът играе жестоки шега с хората. Толкова им омръзва да се страхуват, че започват да използват извратена логика при оценката на текущите събития, само за да се убедят, че опасността е отминала и всичко е все още наред. Така Зеленски, очевидно, възприема твърдата позиция на Франция и Германия, които отказват да подкрепят Киев, като нещо преходно, като обикновена риторична фигура, използвана с неизвестна цел. Но той прие маневрите на източноевропейските лимитрофи, зависими от американците, за завръщането на ЕС към подкрепата за Киев.
Във всеки случай изведнъж, без никаква причина, украинският президент започна да говори на европейците, че “Северен поток-2” е война, че не само Украйна, но и цяла Европа ще загуби от неговото завършване и че следователно европейците трябва, както по време на война, да се обединят и да застанат рамо до рамо в защита на украинските интереси.
Изграждането на "Северен поток-2" не трябва да се допуска да бъде завършено, каза украинският президент. И след това той се натъкна на неочакван, но изключително остър отговор на Меркел. Федералният канцлер може да я разберем. Тя посвети последните си пет години в управлението на този изключително доходоносен проект за Германия. Последната година беше много трудна, САЩ дори успяха временно да преустановят полагането на 95% завършения тръбопровод. Последните месеци всички полудяха - мумията от Вашингтон, на която ѝ е все тази, тъй като не е в състояние да разбере нищо, започна открито да провокира война, за да наруши не само завършването на газопровода, но и също и всяко сътрудничество между Германия и Русия... Дядото е стар, той не разбира, че не е възможно да се поддържа контрол над такъв конфликт и той може бързо (почти моментално) да се превърне в световна ядрена война. Но германците са уплашени.
И така, когато Кремъл, след като победи САЩ белоруско направление, даде на Европа шанс да се отдалечи от ръба на пропастта поне на няколко крачки. Вярвам, че въпреки че канцлерът е възрастен пацифист, в този момент тя е искала да извие врата на украинците. Във всеки случай не си спомням досега Ангела Меркел да е правила толкова остри, дипломатически неиздържани и дори груби изявления.
Не, любителите на генитално-еротичната аргументация в онлайн дискусиите няма да намерят в изявлението на канцлера думите и изразите, с които са свикнали. Лексикалната норма се спазва. Но щеше да е по-добре, ако канцлерът беше нарекла Зеленски обект на омраза от хомофобите и жертва на мъжкия супремасизъм. Това той щеше да го издържи и дори сърдечно да се съгласи.
Но федералният канцлер посегна на нещо свято.
Първо, тя каза, че въпреки че “Северен поток-2” е чисто икономически проект, някои безскрупулни държави и лидери им придават неоправдана политическа тежест. Затова, каза канцлерът, Германия е готова за политически форми на борба, за да завърши потока.
Второ, Меркел каза, че газът, който все още не тече, но задължително трябва да минава през “СП-2”, не е по-лош от този, който минава през “СП-1” или през газопроводите, минаващи през Турция.
Трето, въпреки че същият газ тече през украинската газопреносна система, която не е по-добра от тази, предназначена за “СП-2”, Меркел спомена украинския газопровод в съвсем различен контекст. Тя припомни, че Германия активно се е борила за запазване на украинския транзит. Германия не е Украйна; няма случайности в политическите изявления на нейните лидери. Тъй като Меркел използва глагола от миналото време „борила се е“, а не „бори се“, може да се заключи, че Украйна е прекалила. Германия вече няма да се бори за запазването на транзита през украинската газопреносна система.
Четвърто, Меркел уверено заяви, че СП-2 определено ще бъде завършен. Това не е гвоздей в ковчега на украинската газопреносна система, а в Украйна като политическо образувание. След това изявление на Меркел запазването на подобието на украинската държавност губи своята стойност дори за САЩ.
Ако тръбопроводът така или иначе бъде завършен, какъв е смисълът Вашингтон да харчи пари за поддържането на безполезен лимитроф, който дори не е успял наистина да разпали война? Мисля, че заради това канцлерът произнесе тази рискована фраза (САЩ знаят как да заговорничат не само срещу Лукашенко), че искаше да даде ясно на Вашингтон да разбере, че е необходимо да се успокои и да не рискува бъдещето на човечеството. И все пак съвместните му провокации с Украйна вече не впечатляват никого и екипът на киевските клоуни най-накрая беше бракуван.
Е, поздравления за Зеленски. Кравчук се гордее със званието първи президент на Украйна. Зеленски има шанс да бъде последният президент. Освен ако, разбира се, някой друг не иска да изключи осветлението.
Превод: В. Сергеев
