Последваха разгромяващи доказателства за невъзможността да се осъществи подобна атака, защото имаме собствена авиация, а също „Кинжали“, противоракетна отбрана и средства за електронна война. А също можем да мятаме чипици във въздуха.
Генералите от НАТО наистина ли са толкова глупави? Или има нещо в тази информация?
Нека разгледаме скорошните събития и да се опитаме да се съсредоточим върху необходимите фактори за прилагането на тази доктрина.
Първо, самолетите.
НАТО ги има. Те може да не са толкова съвършени като нашите, но броят им е достатъчен за „пробив“. Германия - 423, Израел - 420, Япония - 374, САЩ - 3318, Франция - 306, Саудитска Арабия - 287, Великобритания - 222, Испания - 151, Швеция - 138, Холандия - 114, Полша - 112, Канада - 100, Австралия - 96, Швейцария - 87, Белгия - 69 и т.н.
Пилоти.
В това отношение в страните от НАТО винаги е имало проблеми. Според различни източници (слухове) има по един екипаж на три бойни самолета. Не е много.
Летища
Това са не само важни обекти за прехвърлянето на военния контингент, но също така, както показаха последните военни събития на настоящето (в Украйна и в Сирия), най-трудните стратегически обекти за завземане.
Тоест по отношение на самолетите, дори като се вземат предвид по-ниските им бойни характеристики в НАТО, всичко играе срещу нас.
И откъде да се вземат екипажи, спешно и точно сега? А и ще са нужни година или две за подготовката им ... и както показва практиката, има големи трудности при набирането на военновъздушните сили в някои страни от НАТО. Във Франция дори "терористичната атака" в Батаклан не помогна за постигането на необходимия брой пилоти във ВВС - при свободни 10 хиляди места, бяха назначени малко повече от 50% от желаещите.
С военните летища също не всичко е толкова просто. Някои от членовете на НАТО, като Турция, очевидно са неуредени и смеят да противоречат на съюзника си по Алианс Франция.
Ситуацията е патова . Ако не вземете предвид един „малък детайл“ - Негово Величество, Коронавируса.
Да свърнем към информацията за него:
- през март международният въздушен трафик е намалял с 50%, а през април, с 94%;
- “Сафран Груп” с оборот от 27 милиарда долара е в сериозни икономически затруднения, тъй като поръчките за “Бойнг” и “Еърбъс” са стигнали до нулата във Франция, концернът “Еърбъс” започна да вие за преки загуби (без да броим подизпълнителите) от 300 хиляди работни места;
- 15 милиарда евро, отпуснати от държавата, от които около 3 милиарда реално ще влеят в производство, няма да спасят загубените работни места (според прогнозите на икономистите) и “Еърбъс” от кризата, от която ще се възстановяват след три до пет години;
- Държавата не може да се намеси на достатъчно ниво при спасяването на частните предприятия (според Лисабонското споразумение частната собственост не попада под юрисдикцията на държавата)
И още:
През август стана известно, че Натаниел Филип Виктор Джеймс Ротшилд е станал новият собственик на “АвиаИнвест”, концесионера на международното летище в Кишинев. Той пристигна в столицата на републиката на 19 август 2019 г., за да инспектира новата придобивка.
Летището впечатли Натаниел Ротшилд. Той е останал доволен от управлението на терминала и високото ниво на модернизация, извършена за кратко време.
Акциите на “Авиа Инвест”, която е концесионер на международното летище в Кишинев, са закупени 95% от инвестиционната компания NR Investments Ltd. Сумата на сделката не беше оповестена. Новият акционер има богат опит в инвестиции в недвижими имоти и инфраструктура в Централна Европа.
Толкова за пилотите, които скоро няма какво да ядат. И ако ножът допре до кокала - мястото им във ВВС им е осигурено!
Толкова за летищата. Частни, неконтролирани.
В заключение за „пробива“. Кой казва, че самолетът трябва да е военен? Зависи как се напълни.
ПОСЛЕПИС:
„На 11-12 юли 2018 г. по време на редовната сесия на Съвета на НАТО на ниво държавни и правителствени ръководители в Брюксел, Великобритания, САЩ и ръководството на НАТО успяха да прокарат приемането на решения за по-нататъшното засилване на политиката на всеобхватно възпиране и всъщност сплашването на Русия по всички азимути, включително в северноатлантическата зона.
В заключителната декларация на срещата на високо равнище по този въпрос се подкрепя компромисна формулировка, че НАТО ще продължи да реагира на отслабването на сигурността чрез укрепване на военните си способности, укрепване на собствените си сили за възпиране и отбрана, с акцент върху увеличаване на тяхната мобилност и бързина на разполагане както на Изток, така и в Северния Атлантически океан. Според постигнатото споразумение страните от НАТО трябва да осигурят до 2020 г. допълнителни 30 големи военни кораба, 30 механизирани батальона и 30 бойни ескадрили на ВВС, готови за бой в рамките на 30 дни или по-малко.
Превод: В. Сергеев
