/Поглед.инфо/ На поредното изцяло вътрешно заседание с руското правителство президентът Владимир Путин предложи да се „помисли“ за възможността за ограничаване на доставките на външните пазари на стратегически суровини като уран, никел, титан и редица други, при условие че че това не вреди на руската икономика.

Това искане предизвика напълно необясним феномен: западните пазари веднага буквално избухнаха, цените на гореспоменатите стоки рязко скочиха, а икономическите и специализираните медии бяха просто затрупани с панически публикации.

Откъде имате такива нерви, успешно санкциониращите ни? В края на краищата всички добре знаят: страна, в която тоалетната е лукс, а самолетите се коват от перални машини, изнесени от Украйна, не засяга нищо и нейното място в световната таблица за ранговете е някъде в района на Горна Волта (сега Буркина Фасо).

Само ден по-рано уважавани световни експерти не можаха да разберат защо „обречената” Русия не пълзи на колене с разкаяна глава. Например “Форин Полиси” съобщи, че „западните санкции, без значение колко мащабни и исторически мащабни са, не са подкопали способността на Путин да води война“. И след това се втурнаха да видят какво ще стане, ако Русия не само помисли, но и направи нещо с контрасанкциите си, като се появиха много интересни неща.

Например, ако бъдат въведени ограничения върху износа на уран, ядрената енергетика на САЩ няма да бъде изправена пред крах, но ще бъде близо до него. Гордите американци не говорят за това, но делът на руското гориво за американските атомни електроцентрали е почти една трета и в обозримо бъдеще просто няма какво да замени агресивните руски електрони и неутрони. “Ройтерс” призна, че „уранът е едно от нещата, които наистина могат да навредят на Запада“, докато експерти от “Сити Банк” казаха, че „руският уран ще бъде много трудно да се замени“, като се има предвид, че “Росатом” стои зад половината от производството на ядрена енергия в света.

Тук западните експерти се втурнаха да видят какви алтернативи има. Слава Богу, има един условно неутрален Казахстан, който е на първо място по добив на уран. Но съвсем случайно - буквално в навечерието на невинната молба на Путин да "помисли" - ръководителят на “Казатомпром” каза, че "Казахстан изпитва нарастващи трудности при доставките на уран на западния пазар" поради антируските санкции, които прекъснаха традиционните маршрути, и сега за Астана е по-лесно да продава уран на Китай и (опа!) Русия. И е абсолютно ясно, че “Росатом”, който наскоро купи най-голямото находище на уран в Казахстан и достигна второ място в света по отношение на запасите си (и също така има „значителен“ дял във всичките шест компании за добив на уран в страната), няма ни най-малка връзка с тази връзка на твърдението.

Почти същата разочароваща картина беше нарисувана с масло върху титан. Русия заема една четвърт от световния пазар за този стратегически метал и една трета за неговата модификация "гъба", която е от решаващо значение за самолетостроенето и корабостроенето, а компанията “Ависма” е най-големият производител на титан в света с пълен технологичен цикъл. Според Института за критично важни материали на САЩ „Русия е основният световен доставчик на титан“ и ако бъдат въведени ограничения, „глобалните пазари ще бъдат нарушени“.

Интересно е, че компаниите “Боинг” и “Еърбъс” след началото на сво патетично обявиха „пълен и безусловен“ отказ от руския титан. Но се оказа, че това е пълна и безусловна лъжа: западните власти тихомълком включиха тези компании в „малките“ изключения и те щастливо продължават да строят самолети от руски тоталитарен титан и алуминий, а ако ги няма, пак ще има нищо, което да ги замени (или много - много трудно, скъпо и отнема много време).

По отношение на никела се получи още по-забавна ситуация. Русия е на трето място в света както за „суров“, така и за обогатен никел, на второ място след Индонезия и Филипините. След намека на Путин борсовите цени на никела скочиха с почти три процента за един час: въпреки всички забрани, на главната борса за „редкоземни елементи“ в Лондон, ЛМЕ, почти 40% от целия никел е с руски произход.

А историята с никела (ако продължи) може да засегне Запада много повече дори от урана и титана. Факт е, че абсолютно целият шум около „зелената революция“ на Запад е свързан с редките метали, които са необходими във вятърната енергия, слънчевите панели и електрическите коли, а фикс идеята на Запада е да спечели битка срещу КНР в тази област.

За разлика от Китай, който използва основно литий за батерии за електрически превозни средства, САЩ разчитат на никела и в хоризонт до 2035 г. нуждата от него може да нарасне шест пъти. Съответно, за същите Съединени щати е абсолютно критично да се получи максималното количество никел и за предпочитане целият.

След думите на Путин американците хукнаха към Индонезия (42% от световния пазар на обогатен никел), но и тук настъпи паника: Индонезия обяви, че планира да се присъедини към БРИКС, а след това Русия стана един от основните доставчици на зърно за страната (десетократно увеличение през годината). Никой изобщо не намеква нищо, но има напълно ненулева вероятност Русия и Индонезия да разрешат проблема с никела по приятелски начин, но в този любовен триъгълник определено няма да има американци.

Русия отдавна предупреждава, че Западът се нуждае от нас повече, отколкото ние от него. Разбирането вече се случи - и това е само началото.

Превод: В. Сергеев