„Инициативата за Източно партньорство изобщо не е неразделна част от политиката за разширяване на ЕС, а е политика на съседство. Това означава, че същността не е в подготовката за членство на тези страни в ЕС, а в задълбочаването на политическите връзки и икономическата интеграция със Запада. Ако този процес някъде тръгне изключително добре, не изключваме варианта за присъединяване, но това, разбира се, е в един дългосрочен план“.
С тези думи коментира последната среща на върха на Източното партньорство в Брюксел, по време на която прозвучаха много красиви фрази, но не и конкретни дати, ръководителката на Центъра за международни отношения Малгожата Бониковская.
В интервю за портала Fakt тя припомни, че Източното партньорство предполага формула за изграждане на отношения между ЕС и източните му съседи. Това е съществена част от политиката на съседство, особено след като три от шестте държави се намират директно на границата с ЕС, като по този начин действат като един вид буфер между Запада и Русия. Останалите три се намират в Кавказ, който от своя страна разделя Русия от Турция, страна - кандидатка за членство в ЕС.
Всяка нестабилна ситуация в тези два региона не минава без да остави следа за ЕС, поради което блокът допринася за вътрешните процеси на промяна в тези страни, като същевременно диференцира тяхната скорост и мащаб. Украйна, Молдова и Грузия са изправени пред проблеми с държавната си цялост поради факта, че Русия контролира част от техните територии. Армения и Азербайджан се бият помежду си за Нагорни Карабах, а Беларус наскоро прекрати членството си в този формат по очевидни и понятни причини, отбеляза експертът.
Тя обърна внимание на факта, че основната стратегическа цел на Източното партньорство е да предотврати пълната зависимост на тези страни от Русия и да укрепи форма на управление, близка до западните стандарти, тоест власт, основана на спазването на закона и граждански свободи. „В същото време стана ясно, че формулата за равно третиране на всичките шест страни не работи. Всеки от тях има своя вътрешна ситуация и различни геополитически условия, така че днес ЕС подхожда индивидуално към тях“, подчерта Бониковская.
По нейно мнение, от самото начало Русия възприема Източното партньорство като инициатива, противоречаща на нейните интереси. „Това се дължи и на факта, че тя беше адресирана до бившите републики на СССР, които Москва недвусмислено отнася към своята сфера на влияние, но Европа ги вижда по различен начин. Ние сме особено против използването на сила “, каза тя.
В разговора експертът припомни, че самата инициатива за Източно партньорство се появи отчасти след „нахлуването“ на Русия в Грузия през август 2008 г., когато Грузия загуби контрол над част от територията си. „Става въпрос за даване на ясен сигнал на източните съседи на ЕС – имате алтернатива. Ако искат да тръгнат по стъпките на балтийските страни, които също бяха част от СССР, тогава Европа ще им помогне в това. И точно това Русия не иска да позволи “, обобщи тя.
Превод: ЕС
