/Поглед.инфо/ Отхвърляйки постиженията през последните 50 години от развитието на отношенията между САЩ и Китай, заложени от Ричард Никсън, президентът Доналд Тръмп прави грешка, според експерта на South China Morning Post Чи Уан. През 70-те години американските лидери бяха подпомагани от опитни анализатори и дипломати - и Вашингтон и Пекин успяха да преодолеят различията си заради общата полза. Днес Тръмп игнорира всички уроци от миналото.

В Америка националните конгреси на двете основни политически партии приключиха - и кандидатите, бившият вицепрезидент Джо Байдън и действащият лидер Доналд Тръмп, се подготвят за първия си дебат. Кампанията достига финалната права, пише в статия за South China Morning Post бившият ръководител на китайския отдел на Библиотеката на Конгреса и ръководител на Фондацията за американско-китайска политика Чи Уан.

Както припомня авторът, на фона на пандемията, Тръмп и неговата Републиканска партия многократно са се опитвали да прехвърлят вината за безпрецедентната здравна криза, отнела живота на над 180 хиляди американци върху Пекин. Фразата „Да заставим Китай да плати“ се превърна в лозунг не само за президентската кампания, но и в част от кампанията на републиканците, търсещи място в Конгреса. "Тръмп и неговата администрация стигнаха дотам, че обявиха последните 50 години на китайско-американските отношения за пълни със заблуди."

Разбира се, американските политици са използвали темата за отношенията с Китай в предизборните си кампании - започвайки с въпроса „Кой изтърва Китай?“ през 50-те и завършвайки с негативните оценки на Бил Клинтън преди изборите през 1992 г. по отношение на отговора на администрацията на Джордж Буш-старши на суровото потушаване на протестите на площад Тянанмън три години по-рано. Но този път настоящият лидер отиде по-далеч, казва Чи Уан.

Говорейки в Никсъновата президентска библиотека през юли тази година, близо 50 години след историческото посещение на Ричард Никсън в Китай, държавният секретар Майк Помпео разкритикува сближаването между САЩ и Китай. Разбира се, ръководителят на американската дипломация не се скара на Никсън в библиотеката, носеща неговото име, но внимателно отбеляза, че сега „светът е съвсем различен“.

Смятахме, че развитието на отношенията с Китай в бъдеще ни обещава взаимно уважение и сътрудничество“, каза Помпео и подчерта, че на тези надежди не им е било съдено да се сбъднат. Според държавния секретар опитите за установяване на контакт с Пекин се провалят, тъй като КНР не следва пътя на либерализацията, както се надяваха американските лидери.

Но, според анализатора, Помпео греши. Преди да сложите край на 50-годишните опити за развитие на отношенията с Китай, важно е да запомните защо Никсън изначално е предприел тази стъпка. А преди всичко, той се нуждаеше от Пекин, за да вземе връх в Студената война със Съветския съюз. Както известният политолог и бивш държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър пише в своята книга от 2011 г. „За Китай“, Никсън „не отиде в КНР, за да посвети неговите лидери в принципите на американската демокрация или свободното предприемачество - той смяташе, че това е безполезно“.

Както настоява Чи Уан, през 70-те години Съединените щати и Китай се обединяват само защото са усетили обща заплаха от СССР. Ето защо тази връзка е преживяла две големи вътрешни кризи в двете страни - Уотъргейт в Америка и смъртта на президента Мао Цзедун в КНР.

Президентът Джими Картър беше първият, който видя начин да подобри живота на самите китайци чрез установяване на контакти с Пекин към края на 70-те години. Но в същото време заплахата от Съветския съюз не изчезна и несъмнено беше взета предвид. Но от тази позиция Картър успя да убеди скептиците в необходимостта от укрепване на отношенията с Китай. И това наистина помогна на хората от КНР: до 1979 г. китайският лидер Дън Сяопин започна икономически реформи, насочени към отваряне на националната икономика.

Освен това, според автора на статията, Тръмп и Помпео упорито пренебрегват друг важен аспект от политиките на Никсън и Картър от онази епоха - значението на опитните експерти по дипломация и външна политика. Никсън имаше Кисинджър като държавен секретар, Збигнев Бжежински служеше като съветник по националната сигурност на Картър. „И докато тези хора оставиха след себе си такава незаличима следа, която малко държавни секретари или съветници могат да повторят, аз вярвам, че Помпео е най-лошият от всички, заемали тези постове в последно време. И не съм единственият, който мисли по този начин за него.“, обяснява Чи Уан.

Както подчертава анализаторът, настоящият държавен секретар на САЩ не се отличава нито със сериозна академична, нито с дипломатическа кариера. Той толкова много политизира поста си, че създава впечатление на „ретранслатор на капризите на Тръмп на международната арена“, а постоянните му опити да омаловажава Китай и ръководителя на Китайската народна република Си Цзинпин не правят нищо освен допълнително да влошават отношенията между Вашингтон и Пекин. На ситуацията не помага и факта, че няма нито един добър специалист по Китай около Помпео и той слуша изключително онези, които повтарят войнствената му нагласа.

Макар да отхвърлят успеха на китайско-американското взаимодействие, Тръмп и Помпео не успяват да разберат колко голямо е то. Но не само сегашното американско ръководство е виновно за това - докато критикува САЩ, че се опитват да предотвратят възхода на Поднебесната, самият Пекин забравя да признае ролята на американците в собствения си успех, обръща внимание Чи Уан.

Не казвам, че САЩ трябва да бъдат по-сантиментални, а Китай трябва да бъде по-благодарен. Но като се има предвид, че китайско-американските отношения се влошават от ден на ден, важно е да помним какво са успели да постигнат двете страни, като работят заедно - дори въпреки дългосрочните си разногласия“, пише анализаторът.

Въпреки че заплахата от СССР отдавна отмина, Китай и Америка все още имат достатъчно общи врагове - например климатичните промени, тероризмът, коронавирусът. И ако Никсън и Мао, а след това Картър и Дън можаха да намерят общ език, тогава би било хубаво, ако Тръмп и Си разберат, че могат да постигнат и повече чрез сътрудничество и че има какво да загубят от конфронтацията си.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели