/Поглед.инфо/ Мнозина бивши високопоставени военни бяха задържани в Турция - и всичко това, защото се осмелиха да критикуват публично плановете на президента Ердоган за изпълнение на голям инфраструктурен проект. Защо изграждането на Истанбулския канал причинява разцепление в турския елит - и как този проект ще промени геополитическото положение на Русия?
Турските власти одобриха план за изграждането на Истанбулския канал. Мащабен проект, който може да промени цялата икономика и геополитика не само на Турция, но и на целия Черноморски регион.
Факт е, че сега има само един път от Средиземно до Черно море. Първо корабите преминават към Егейско море (между Гърция и Турция), след това през Дарданелите навлизат в Мраморно море (разположено между европейската и азиатската част на Турция), а оттам, през Босфора, протичащ през Истанбул, в Черно море.
И именно Босфорът в тази верига е най-слабото или по-точно тясното звено. Ако ширината на Дарданелите в най-тясната им точка е доста удобното 1,3 км, тогава Босфорът е широк едва 700 м. Да, това е два пъти по-широко от Суецкия канал - обаче, през Босфора минават повече кораби. И тече през най-големия град в страната, вътре в който също има достатъчно морски комуникации. Най-малката катастрофа (и дори кораб с опасен товар) може да доведе не само до милиарди долари щети, но и до големи човешки жертви.
Следователно на пръв поглед турските власти са абсолютно прави в желанието си да създадат алтернатива на Босфора, алтернатива на преминаването от Мраморно море към Черно море - прословутия Истанбулски канал. 45-километровата артерия ще минава на запад от едноименния град, а капацитетът ѝ ще бъде по-висок от този на Босфора.
Център на Евразия
Да, проектът не е евтин - оценява се на почти 10 милиарда долара, но турските власти са уверени, че инвестираните средства ще бъдат възвърнати и то доста бързо. Според турските власти обемът на световната търговия (90% от които преминава по море) ще се удвои до 2030 г., а до 2050 г. - почти осем пъти в сравнение с днешния ден. Натоварването върху Босфора ще нараства рязко и ако сега времето за изчакване на кораби, преминаващи през Босфора, може да бъде 14 часа, то в бъдеще (с увеличаване на търговията през Черно море) тази цифра може да се увеличи до 36–48 часа. Каналът не само ще реши този проблем, но според министъра на транспорта и инфраструктурата на Турция Адил Караисмайлоглу ще превърне Турция в „най-важния логистичен център в света“, а регионът на Мраморно море - в центъра на Евразия.
„Големите инфраструктурни проекти са част от голямата геополитическа стратегия на Анкара. Турция се опитва да ги използва, за да поеме контрол над потоците на стоки както от север на юг, така и от изток на запад. Умишлено се превръща в голям геополитически център, за да използва ресурсите на другите за собствения си възход. Както в икономически план, така и в рамките на системата за международни отношения“, обяснява Владимир Аватков, старши изследовател в ИМЕМО на РАН доцент в Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на Руската федерация.
И днес всъщност единствената пречка пред тези планове за световно господство е вътрешната турска съпротива. Така представители на опозиционната Републиканска народна партия са възмутени от конкретните детайли - например за законността на изземването и продажбата на хиляди хектари земя по трасето и по бреговете на бъдещия канал. Оказа се, че част от него се оказва например в ръцете на Берак Албайрак, зет на Ердоган. Недоволни са и жителите на Истанбул - съдейки по социологическите проучвания, 80% от гражданите, водени от кмета на града Екрем Имамоглу, се противопоставят (посочва се, че каналът ще доведе до екологична катастрофа в Мраморно море и сериозно ще усложни снабдяването на града с чиста питейна вода).
Тези хора обаче не са електорат на Ердоган и не са цяла Турция. Като цяло привържениците на президента в страната подкрепят проекта - както всеки друг голям геополитически проект, който ще доведе страната до величие. „Отношението към канала всъщност зависи от отношението към Ердоган. Поддръжниците на президента го подкрепят, опонентите го критикуват ”, казва Аватков.
Голямата игра
Много по-неприятна и значима за Анкара е по-скоро критиката не от корупционно или екологично, а от външнополитическо естество. Редица експерти - както турски, така и международни - смятат, че той подкопава Конвенцията от Монтрьо.
Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., припомняме, позволява преминаване през канала за всички граждански кораби и ограничава преминаването на военни кораби от тези сили, които нямат излаз на Черно море. Според конвенцията общият тонаж на военни кораби от нечерноморски държави в Черно море не трябва да надвишава 45 хиляди тона с престой не повече от 21 дни. В допълнение, става дума изключително за леки надводни кораби, линейни кораби и подводници - тоест не за самолетоносачи (кораби, които имат способността да проектират военно-политическото присъствие на държавата). Така че всъщност Конвенцията сериозно ограничава възможностите на нечерноморските сили да държат флота си в Черно море и в същото време утвърждава суверенитета на Турция както над Проливите, така и над Мраморно море (което иначе би имало международен статус).
И първо се появява писмо от 126 бивши турски посланици, в което се казва, че „Истанбулският канал ще постави под въпрос продължаващото съществуване на Конвенцията от Монтрьо и ще доведе до загуба на абсолютния суверенитет на Турция над Мраморно море“. Последва писмо от бившите турски адмирали. „Считаме за необходимо да се въздържаме от всякакви думи или действия, които биха поставили под въпрос съществуването на Конвенцията от Монтрьо“, се казва в нея.
Реакцията на Ердоган на последното писмо беше изключително рязка. Десет адмирали вече са задържани, още четирима са призовани за разпит. Всички те се считат за организатори на колективното писмо. „И опитът им да повлияят беше възприет от властите като предателство, като опит да наложат волята си именно над властите“, казва Аватков.
На пръв поглед Ердоган постъпва правилно - Турция помни военни преврати и през лятото на 2016 г. настоящият президент можеше да стане жертва на един от тях. Вътрешнополитическата ситуация в страната обаче е коренно различна от тази отпреди пет години. Според Аватков настоящите военни са изцяло под контрола на управляващия елит и само пенсионираните могат по някакъв начин да повлияят на политическия процес. Така че действията на Ердоган не са толкова самозащита, колкото опит за сплашване на пенсионерите. Тези от тях, които президентът все още не е затворил в хода на предишни процеси (в резултат на което бяха затворени много генерали, адмирали, журналисти, политици и активисти на републиканците).
Турският лидер показва, че няма да търпи несъгласие по такива ключови въпроси. Освен това, изразени както в писмена, така и устна форма. „Пред съда ще отговарят не само онези, които са подписали писмото, но и тези, които са ги вдъхновили“, обещава съветникът на Ердоган Фахретин Алтън.
„Подобна акция посред нощта е неприемлива в държава, в която е имало военни преврати. Никой пенсиониран военен не може да се намесва в политическите теми. Това няма нищо общо със свободата на словото. Дори да бяха адмирали, те нямат право да клеветят нашата храбра армия“, коментира ситуацията в понеделник самият Ердоган. В същото време турският лидер казва, че Турция не възнамерява да се оттегли от Конвенцията за проливите: „Свързването на Истанбулския канал с Монтрьо е напълно погрешно. Това е проект, който ще укрепи нашата независимост. Нямаме ни най-малко намерение или планове да излизаме от Монтрьо. "
Инструмент за пазарлък
За Русия това, което се случва, има поне две основни последици. Военно-политическа и икономическа.
Преразглеждането на конвенцията от Монтрьо може да доведе до милитаризация на Черно море, промяна в баланса на силите в украинския и грузинския конфликт и съответно тяхното рязко изостряне. Да, някои държави-членки на НАТО са и черноморски сили и Конвенцията от Монтрьо не ги засяга, но нито България, нито Румъния имат самолетоносачи, още по-малко желанието да да провокират Русия край Крим или Абхазия. А САЩ имат както самолетоносачи, така и желанието да ги използват.
Председателят на турския парламент Мустафа Шентоп заяви, че според законите на страната президентът има възможност да се оттегли от Конвенцията от Монтрьо, но "има разлика между възможността и вероятността". По всяка вероятност вероятността ще се определя от политическия момент - Турция ще използва тази възможност като инструмент за пазарлък в отношенията с Руската федерация и САЩ.
Освен това Анкара може дори да не напусне, а да заобиколи Конвенцията. След пускането в експлоатация на канала конвенцията ще продължи да действа - в края на краищата тя регулира преминаването на кораби не само през Босфора, но и през Дарданелите. И докато военните кораби влизат в Мраморно море и оттам до Истанбул през Дарданелите, те са обект на конвенцията. Този проблем обаче е разрешим. „Анкара може да построи още един канал, успореден на Дарданелите. И ще бъде още по-евтино и по-лесно да се направи това в сравнение с изграждането на Истанбулския канал, успореден на Босфора, каза Аватков. Така , ако Истанбулският канал е дълъг 45 км, тогава за да се създаде алтернатива на Дарданелите, в северната част на турския полуостров Галиполи може да се изкопае само петкилометров канал.
На пръв поглед изграждането на такъв канал и заобикалянето на конвенцията от Монтрьо няма смисъл за Турция. Що се отнася до сигурността на Анкара, Турция има право да не спазва конвенцията в ситуация, в която участва във война или вярва, че е заплашена от война.
Не трябва обаче да се забравя, че конвенцията има не само военно, но и икономическо измерение. Тя регулира свободното преминаване на граждански кораби през Босфора и Дарданелите. Освен това, според текста на конвенцията, способността на Анкара да печели пари от този транзит е изключително ограничена и почти сведена до получаване на плащания, еквивалентни на разходите за транзитни услуги. Ако Турция изгради канали, алтернативни на Босфора и Дарданелите, тя ще създаде алтернативен канал за преминаване на търговски кораби от Черно море към Средиземно море, което означава, че ще може да установи както цената на преминаването, така и условията му .
И това може да стане критично - особено ако преминаването през Босфора и/или Дарданелите бъде временно затворено. Поради метеорологични условия, разливи на гориво, подозрения за разливи на гориво или други причини, които находчивата Анкара може да измисли. В резултат на това перспективата се очертава, когато Ердоган ще контролира гражданското движение на черноморските сили. Не само на Русия, но и на Грузия, както и на страните - членки на Европейския съюз.
Превод: В. Сергеев