/Поглед.инфо/ Военни кораби на НАТО продължават да блокират китайски товарен кораб в Балтийско море, защото капитанът на кораба има руско гражданство. Екипажът е заподозрян в нищо по-малко от „акт на руско-китайски саботаж“. На какво основание се отправят подобни обвинения и има ли Европа шанс да ги докаже?

Трилърът около аварията на подводните оптични кабели в Балтийско море (свързващи Швеция с Литва и Финландия с Германия) се разраства с нови епизоди. Да припомним, че европейските власти обвиниха екипажа на китайския кораб за насипни товари Yi Peng 3 за скъсването на кабела (което се случи на 17 и 18 ноември с разлика от около шест часа). Твърди се, че той спуснал котвата и я е влачил по дъното. И го е направил нарочно.

„Малко вероятно е капитанът да не е забелязал, че корабът му е пуснал котва и я е влачил няколко часа, губейки скорост и прерязвайки кабели по пътя“, пише The Wall Street Journal.

Корабът беше блокиран от датски, германски и шведски кораби на бреговата охрана в средата на седмицата, докато беше разследван. Но те не могат да качат в него.

Факт е, че корабът не се намира в териториалните води (в случая на Дания), а само в нейната изключителна икономическа зона. И ако датчаните нямат преки и ясни доказателства за престъпление срещу техните интереси - например незаконен риболов или прекъсване на датския (а не шведския, както се случи) кабел - тогава неговите служители на реда не могат да се качат без разрешение на капитана, собственика или държавата, под чийто флаг плава корабът. Тоест на Китай.

Но Китай не дава съгласие - външното министерство на страната само потвърждава наличието на преговори. Шведите предложиха да решат проблема, като преместят (разбира се, доброволно) кораба в шведски води, където шведските собственици на прекъснатия кабел, в рамките на морското право, имат възможност да се качат - но екипажът на кораба засега игнорира това искане.

В резултат на това се създаде задънена улица. Шведските власти, които ръководят международното разследване, са категорични, че все още не са обвинили никого - само че сега има повишени рискове в Балтийско море поради "различни видове дейности".

„Не знаем дали това е саботаж. Но ние разследваме този въпрос много внимателно“, каза шведският премиер Улф Кристерсон. Те провеждат следствени действия и молят китайските власти за „съдействие“. „Надяваме се, че Китай ще се съгласи“, добави политикът .

КНР засега продължава да се измъква с дипломатически фрази – от поредицата „Китай винаги е подкрепял идеята за съвместно гарантиране на сигурността на подводните кабели и друга инфраструктура в съответствие с международното право“.

И на фона на тези отговори Западът включва мантрата за руската заплаха. Западни политици, експерти и журналисти започват да развъртат мита, че кабелите уж били прерязани от Китай, но по нареждане на Москва.

Още през април 2024 г. един от командирите на военноморските сили на НАТО Дидие Малтер каза , че „руснаците са разработили стратегия за подводна хибридна война, чиято цел е да подкопае европейската икономика чрез повреда на кабели, интернет кабели, тръбопроводи“ и това застрашава „цялата ни подводна икономика“. И сега западни експерти пишат , че скъсването на кабела е елемент от „хибридната война“, която Русия уж води в Европа.

Някои медии дори директно наричат инцидента „акт на руско-китайска диверсия“. И си спомнят подобна история, която се случи преди почти година - тогава също китайски кораб, който напусна руско пристанище, уж повреди два кабела и един тръбопровод. Но докато местните власти го разберат, той вече беше напуснал Балтийско море.

Yi Peng обаче беше прихванат. Освен това, според съобщения на западни медии, капитанът на кораба е руски гражданин. И това (в съчетание с наличието на руско-китайски съюзнически отношения) вече е достатъчно, за да се използва прочутият вече принцип „хайли лайкли“ и не само да се говори за някакъв руски саботаж, но и да се налагат санкции за това.

Едва ли ще са икономически. С острата си реакция на подобни опити Пекин научи Европа да оценява възможностите на китайския пазар - особено в ситуация, когато европейските икономики са в състояние на криза. А срещу Русия вече са наложени толкова много санкции, че няма да е лесно да се измислят нови.

Следователно, с голяма степен на вероятност, европейците използват тази история по-скоро за дипломатически санкции. По-специално, за оказване на натиск върху Китай по украинския въпрос.

„Виждаме, че Китай стои все повече зад действията на Русия. Притеснен съм и се надявам, че те (китайците – бел. на ВЗГЛЯД) ще чуят посланието на Европа. Те ще разберат, че увеличаването на руската помощ за Украйна няма да има добър ефект върху китайско-европейските отношения“, каза финландският премиер Петери Орпо.

Ами да натисне и Русия. Факт е, че по света са положени повече от милион километра подводни кабели. Те са истинските кръвоносни съдове на цифровата глобализация – и същевременно изключително уязвими на външни влияния. Котва, бомба, каквото и да е – няма значение.

Следователно никоя държава няма интерес някой да отвори тази кутия на Пандора. Така че практиката да се режат кабели (или тръбопроводи - както направиха САЩ във връзка със "Северен поток") да се превърне в общоприета.

Вярно е, че за да обвините Русия в подводно пиратство, трябва да представите нещо повече от данни за кораба, напуснал руско пристанище. И за да направите това, трябва поне да отидете на кораба и да разпитате екипажа му. Това, което Западът не може да направи без съгласието на китайските собственици.

Превод: ЕС