/Поглед.инфо/ „На Сталин трябва да се издигне паметник в Беларус за пакта Молотов-Рибентроп“

17 септември е може би една от най-важните дати в историята на Беларус. На този ден през 1939 г. започва освободителният поход на Червената армия на територията на Западна Беларус, който се превръща в определящ момент в процеса на формиране на беларуската държавност.

Но дълги години събитията от този период - от подписването на Договора за ненападение между СССР и Германия на 23 август до заседанието на Народното събрание на Западна Беларус в края на октомври - остават в периферията на държавна идеология.

Това естествено доведе до факта, че информационните празнини започнаха да се заемат от чужда идеология, която се основаваше на фалшивата теза за агресивния характер на действията на СССР в навечерието и в началото на Втората световна война.

На първо място, става дума за Пакта за ненападение между СССР и Германия и секретния протокол към него (Пакта Молотов- Рибентроп). Според този документ той трябваше да разграничи сферите на взаимни интереси на Берлин и Москва в Източна Европа в случай на „териториална и политическа реорганизация“.

По-специално се предвижда Латвия, Естония, Финландия, Източна Полша и Бесарабия да бъдат включени в сферата на интересите на СССР, а Литва и Западна Полша - в сферата на интересите на Германия. Според много западни историци именно тези два документа стават причина за избухването на Втората световна война, по време на която на 17 септември 1939 г. Червената армия преминава съветско-полската граница.

Пактът Молотов-Рибентроп е обект на разгорещена дискусия повече от десетилетие, в която се сблъскват диаметрално противоположни гледни точки. От една страна, този документ и последвалите събития се оценяват изключително негативно, те са обявени за основната причина за избухването на Втората световна война и загубата на независимост на редица европейски държави.

Тази позиция се поддържа в балтийските държави, Полша и дори в Украйна, въпреки че благодарение на съветско-германския договор тя получи значителна част от своите територии. Що се отнася до позицията на Европейския съюз, тя е изразена (2008 г.) в обявяването от Европейския парламент на 23 август за „Ден за възпоменание на жертвите на нацизма и сталинизма“.

От друга страна, противоположното отношение към този проблем се е развило в Русия и Беларус, а именно: Договорът от 1939 г. и приложението към него гарантират сигурността на СССР и са колосален успех за съветската дипломация, позволявайки освобождаването на земите на Западна Белорусия и Украйна и дава възможност на Съветския съюз да се подготви за сблъсъка с Германия.

В Беларус отношението към събитията от август-септември 1939 г., при общ подход към този въпрос с Русия, има своя специфика. В републиката основният акцент не е върху международните проблеми, а върху развитието на беларуската държавност.

В същото време, за разлика от Русия, прозападният подход към проблема в продължение на много години оказва значително влияние върху официалното отношение към Договора и освободителната кампания на Червената армия. До 2020 г. сред беларуските историци възгледите, наложени от Запада и преди всичко от Полша, бяха силни. Освен това се намесва и идеологически компонент - прехвърляне на вината за Втората световна война върху Съветския съюз.

През последните десетилетия „независимите“ беларуски медии, политолозите и всички, които имат негативно отношение към съветския период в историята на Беларус и настоящите власти на републиката, винаги са подготвяли за 17 септември материали, които се различават от официалната гледна точка на държавата.

Като правило те изтъкваха „неяснотата“ на събитията от онова време, въпреки че беше признато, че Беларус е обединена в резултат на действията на Червената армия. В редица случаи бяха направени изявления не само за „парадоксалността“ на обединението на беларуските земи, което „е извършено благодарение на действията на тоталитарна държава“ (?), но и за „съветската агресия“, за окупацията на Полша не само от Германия, но и от Съветския съюз.

В същото време те си затварят очите за факта, че през годините на белоруските земи под диктата на Полша е имало целенасочена полонизация на местното население на тези земи, а през 1937 г. полското министерство на вътрешните работи разработи план „Перспективи за вътрешна обсада“, който, за да се постигне „стабилно предимство на полското население“, включваше изселване на неполско население или размяната му с поляци.

Често се забравя, че Варшава се готви да се бори със Съветския съюз, а ръководителят на полското външно министерство Йозеф Бек информира Рибентроп на 26 януари 1939 г., че основната цел на Полша е „отслабването и поражението на Русия“, че Полша възнамерява да претендира за съветска Украйна и достъп до Черно море.

На 4 март 1939 г. се пръква на бял свят полския план за война със Съветския съюз, наречен Wschód("Изток"). И всичко това се премълчава и „забравя от беларуските привърженици на идеята за възстановяване на Реч Посполита „от море до море“.

Официалната гледна точка на беларуската държава относно пакта и последвалите го събития произхожда от съветската историческа школа. По-специално, Пактът за ненападение се тълкува като акт, който позволи на Съветския съюз да забави началото на войната, а обединението на беларуските земи се нарича „най-важното събитие“ в националната история.

През 2019 г. президентът на Беларус Александър Лукашенко каза: „На Сталин трябва да издигне паметник в Беларус ... за пакта Молотов-Рибентроп, защото истинските граници, сегашните граници на нашата Беларус, бяха пресъздадени благодарение на това.“

В същото време до събитията от 2020 г., когато в Беларус беше извършен опит за държавен преврат, републиката на официално ниво не придаваше голямо значение на опитите за фундаментално преразглеждане на историята на СССР въз основа на западноевропейската идеологии.

Тъжният резултат от това беше изобилие от спекулации и откровени лъжи за събитията от 1939 г., които противниците на беларуските власти се опитаха да въведат в общественото съзнание. По всякакъв начин значението на освободителния поход на Червената армия за беларусите беше заличено, образът на Полша като жертва на две „нечовешки сили“ беше изведен на преден план.

Едва миналата година, когато в Минск най-накрая стана ясно, че няма перспективи за установяване на, ако не дружески, то поне нормални отношения с полските власти, беларуската държава сложи пълен край на проблематизирането на събитията от 1939 г.

През юни 2021 г. Александър Лукашенко подписа указ за обявяване на 17 септември за Ден на народното единство. Днес, отбелязва беларуският лидер, тази дата е „не само напомняне за стойността на свободата и независимостта, но и почит към епохата, която ни даде правото на нас, беларусите, да заемем своето място на картата на света“.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com