Здравната криза и икономическото възстановяване - с такъв „експлозивен коктейл“ ще трябва да се справят с френските власти след края на лятната ваканция, казва колумнистът на Le Figaro Гийом Табар. От една страна, Франция все още не се е отървала от епидемията от Covid-19, от друга, основните показатели на икономиката започват отново се да нормализират. Съчетаването на тези две реалности символично и политически е доста трудно, смята авторът.
От гледна точка на символите, в общественото съзнание кризата винаги е последвана от икономическо възстановяване, но настоящата криза, тоест епидемията, създава изключителна ситуация, която спира или предотвратява възстановяването и връщането на „щастливите дни ”. Освен това кризата оправдава изключителните разходи и борбата с тях „на всяка цена“, докато икономическото възстановяване изисква продуктивни инвестиции.
След като празниците приключат, правителството ще трябва едновременно да обясни поддържането на ограничителни мерки - започвайки със санитарни пропуски - и в същото време постепенното изтегляне на средствата, предназначени за извънредната ситуация, пише журналистът, добавяйки, че постигането на този баланс няма да бъде лесно.
Добрата новина в областта на икономиката може да подхрани финансовите очаквания и изисквания от страна на обществеността, докато прекратяването на периода на борба „на всяка цена“, напротив, ще изисква по -строги бюджетни ограничения.
Политическата позиция на президента на страната също се е променила, казва наблюдателят. От гледна точка на поддръжниците на държавния глава настояването за продължаване на мерките, свързани със здравната криза е да се поддържа имиджът на Еманюел Макрон като капитан, водещ кораба през бурята. Както припомня авторът, по едно време Никола Саркози избра същата тактика, сравнявайки действията си по време на финансовата криза с неопитността на противниците си.
Времето обаче не играе в полза на действащия президент, отбелязва журналистът. Остават още осем месеца до изборите, но от думите на Макрон, че страната е „в състояние на война“, ще са минали повече от две години до този момент. Тази времева рамка е твърде дълга, за да се поддържа „извънредното“ мислене. В допълнение, такъв подход би означавал, че изпълнителната власт е признала провала на своята стратегия за борба с епидемията.
Но в същото време този срок е твърде близо, за да се извършат реални реформи. Освен това залогът за икономическо възстановяване ще изисква отказ и изоставяне на „привилегиите“ на извънредното положение, подчертава Табар.
Превод: ЕС
