/Поглед.инфо/ Епидемията от коронавируса и икономическото възстановяване са два несъвместими проблема, с които Еманюел Макрон ще трябва да се справи след края на лятната ваканция, пише Le Figaro. Както отбелязва вестникът, от една страна, санитарните ограничения възпрепятстват икономическото развитие, от друга, те оправдават изключителните разходи на правителството, които, когато хората се върнат към нормалния живот, ще трябва да бъдат ограничени. Няма да е лесно за държавния глава да намери баланс между тези противоречия, подчертава вестникът.

Здравната криза и икономическото възстановяване - с такъв „експлозивен коктейл“ ще трябва да се справят с френските власти след края на лятната ваканция, казва колумнистът на Le Figaro Гийом Табар. От една страна, Франция все още не се е отървала от епидемията от Covid-19, от друга, основните показатели на икономиката започват отново се да нормализират. Съчетаването на тези две реалности символично и политически е доста трудно, смята авторът.

От гледна точка на символите, в общественото съзнание кризата винаги е последвана от икономическо възстановяване, но настоящата криза, тоест епидемията, създава изключителна ситуация, която спира или предотвратява възстановяването и връщането на „щастливите дни ”. Освен това кризата оправдава изключителните разходи и борбата с тях „на всяка цена“, докато икономическото възстановяване изисква продуктивни инвестиции.

След като празниците приключат, правителството ще трябва едновременно да обясни поддържането на ограничителни мерки - започвайки със санитарни пропуски - и в същото време постепенното изтегляне на средствата, предназначени за извънредната ситуация, пише журналистът, добавяйки, че постигането на този баланс няма да бъде лесно.

Добрата новина в областта на икономиката може да подхрани финансовите очаквания и изисквания от страна на обществеността, докато прекратяването на периода на борба „на всяка цена“, напротив, ще изисква по -строги бюджетни ограничения.

Политическата позиция на президента на страната също се е променила, казва наблюдателят. От гледна точка на поддръжниците на държавния глава настояването за продължаване на мерките, свързани със здравната криза е да се поддържа имиджът на Еманюел Макрон като капитан, водещ кораба през бурята. Както припомня авторът, по едно време Никола Саркози избра същата тактика, сравнявайки действията си по време на финансовата криза с неопитността на противниците си.

Времето обаче не играе в полза на действащия президент, отбелязва журналистът. Остават още осем месеца до изборите, но от думите на Макрон, че страната е „в състояние на война“, ще са минали повече от две години до този момент. Тази времева рамка е твърде дълга, за да се поддържа „извънредното“ мислене. В допълнение, такъв подход би означавал, че изпълнителната власт е признала провала на своята стратегия за борба с епидемията.

Но в същото време този срок е твърде близо, за да се извършат реални реформи. Освен това залогът за икономическо възстановяване ще изисква отказ и изоставяне на „привилегиите“ на извънредното положение, подчертава Табар.

Превод: ЕС