/Поглед.инфо/ Повечето от кандидатите за президент на Франция, с изключение на Еманюел Макрон, се оказаха привърженици на националния суверенитет и ограничаване на влиянието на Европейския съюз върху вътрешната политика на страната, пише Le Monde. Както отбелязва изданието, за настоящия президент това обстоятелство се превърна в шанс да се открои сред съперниците. По думите на вестника, държавният глава възнамерява да се възползва от предстоящото председателство на Франция в ЕС, за да реализира идеите си за укрепване на блока.

Предизборната кампания в навечерието на президентските избори винаги е пълна с изненади, пише Le Monde. По мнението на вестника, този път във Франция такава изненада беше дебатът за върховенството на европейското право над националното право и конфликтът между ЕС и Полша по този въпрос. Оказа се, че повечето от кандидатите за президент на Франция, както десни, така и леви, подкрепят суверенитета на държавата и подкрепят Варшава в този спор.

Изправен пред този феномен, Еманюел Макрон стана почти единственият еврофил, който участва в надпреварата, с изключение на кандидата от зелената партия Яник Жадо, отбелязва вестникът. Държавният глава дори вижда в този спор възможност да подчертае различието си с повечето съперници, пише вестникът. „По отношение на Европа, [Ерик] Земмур, [Арно] Монтебург водят същата битка! Същата реторика, идеология, същите препратки. Полските ултрадесни се смятат за модел“, казва привърженикът на Макрон в Напред, република! Пиер-Александър Англад.

Както отбелязва изданието, дали става дума за здравната криза, която демонстрира слабостта на индустриалния сектор във Франция и Европа, или за неотдавнашният „преврат“ в отношенията с Австралия, която отказа да купи френски подводници, за да се хареса на Съединените щати, главата на френската държава често вижда отговорат на проблемите, от които страда неговата страна, в укрепването на общоевропейския суверенитет.

Темата за този суверенитет е подсилена от необходимостта от контрол и защита по време на кризата с COVID-19“, съгласен е Клеман Бон, държавен секретар по европейските въпроси. По думите му такива дебати е имало още по време на президентските избори през 2017 г., но тогава те са били по-бинарни: имаше привърженици на излизането от ЕС и привърженици на реформата на блока.

Днес не става дума за излизане от Европейския съюз - дори "популистите" се отказаха от тази идея. Обсъжда се само възможността за промяна на блока. Както припомня вестникът, Марин Льо Пен вече не е за излизането на Франция от еврозоната, а се опитва да демонстрира със срещите си с премиерите на Унгария или Полша, че е способна да повлияе на съдбата на Стария свят.

Еманюел Макрон има „коз в ръкава“ в своето начинание: френското председателство на Европейския съюз през първата половина на 2022 г., пише Le Monde. На 19 януари собственикът на Елисейския дворец ще произнесе реч на подиума на Европейския парламент, за да покаже приоритетите си и да ги обсъди с депутатите.

Това е възможност да покажем нашата визия“, подчертава Клемент Боун. Франция вероятно ще преследва три приоритета на ниво общност: околна среда, цифрови технологии и социална защита.

Доколкото председателството на ЕС рядко води до радикални промени, Франция се стреми към споразумение с европейските държави относно въглеродния механизъм на границите - сега забранен да бъде наричан "данък",- както и за контролиране на цифровите гиганти на Америка и за налагане на минимална заплата в Европа.

При това, докато някои поддръжници на Еманюел Макрон също мечтаят и за постигане на консенсус между 27 държави относно „пакта за миграция“, приет от Европейската комисия през 2020 г., това желание може да срещне яростна съпротива от някои източноевропейски държави, водени от Унгария и Полша, предполага вестникът.

Превод: ЕС


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели