/Поглед.инфо/ Неотдавнашната европейска среща на върха, най-вероятно, беше последната за германския канцлер Ангела Меркел преди парламентарните избори в Германия, насрочени за края на септември, които ще отбележат нейното оттегляне от голямата политика, пише Le Monde. При това Меркел напуска политическата арена на фона на два дипломатически провала, свързани с Русия и Китай, и в двата случая тя показа нехарактерна за нея прибързаност, подчертава статията.

В началото на 90-те години, когато Хелмут Кол и Франсоа Митеран пропагандираха своята визия за бъдещето на Европа, беше много по-лесно да предприемат действия, пише Le Monde. Тогава лидерите на двете водещи държави в ЕС просто трябваше да постигнат споразумение - и след това да изпратят подходящи предложения до ръководителя на Европейския съвет с молба да „предадат посланието на другите членове“ - и работата беше свършена.

Такъв беше случаят например на 27 октомври 1993 г., в навечерието на извънредна европейска среща на върха за прилагане на Договора от Маастрихт. По онова време обаче само малко повече от дузина държави са били част от Европейския съюз, припомня авторът, а и оттогава броят им се е увеличил повече от два пъти.

Според него основният удар по френско-германския тандем е "хетерогенността" - и Ангела Меркел трябваше да заяви това след дискусията за отношенията с Русия и Унгария, която се проведе в рамките на заседанието на Съвета на 24 и 25 юни и продължи няколко часа.

В резултат на това германският канцлер „претърпя съкрушителен провал“ и призна, че е „натъжена“ от отхвърлянето на предложената по-рано идея за провеждане на европейска среща на върха с участието на руския президент Владимир Путин.

По думите на Меркел, това показва, че членовете на ЕС „нямат достатъчно доверие един към друг“ и да се спори с това е трудно. Разочарованието на Меркел е разбираемо, тъй като тя напуска европейската сцена "на фона на два дипломатически провала", се казва в статията: "Важното е, че тези провали са свързани с Китай и Русия и в двата случая тя показа нехарактерна бързина."

Неотдавнашната европейска среща на върха беше последната за германския канцлер преди парламентарните избори в Германия, насрочени за 26 септември, които ще отбележат нейното напускане от голямата политика след 16 години на власт, обяснява авторът. По негово мнение епизодът с Русия по същото време се оказа изключително болезнен, тъй като „удари по сърцето на Европа след Студената война, както и по картината на света на Ангела Меркел“.

Факт е, че само няколко дни след срещата с новия президент на САЩ Джо Байдън, който дойде в Европа, за да укрепи отношенията със съюзниците си и да проведе разговори с руския лидер Владимир Путин, Меркел прие френския президент Еманюел Макрон в Берлин и проведе дълъг разговор за Русия, припомня авторът. Германският канцлер също изрази идеята си пред Макрон - да предложи на Европейския съвет да "рестартира" диалога между Европа и Москва, който беше замразен през 2014 г.

В същото време ключовото събитие трябваше да бъде среща на върха на държавните и правителствените ръководители на ЕС с участието на президента на Русия. И въпреки редица възражения, Макрон не можеше да не одобри идеята за възобновяване на диалога с Москва, тъй като самият той неуспешно се опитваше да постигне това от 2019 г., спечелвайки постоянна враждебност от страна на редица европейски партньори, подчертава статията: „И фактът, че същите тези партньори преди това приветстваха с аплодисменти срещата на върха на Путин и Байдън, също му подейства изнервящо“.

Междувременно Меркел е провела телефонни разговори както с Путин, така и с президента на Украйна Владимир Зеленски, припомня авторът. И на 22 юни Путин публикува на страниците на германския вестник Die Zeit „доста мека“ статия, призоваваща за възстановяване на пълноценно партньорство с Европа.

Проблемът обаче е, че Меркел "забрави" да обсъди този френско-германски проект с други европейци, които научиха за него едва в навечерието на общата европейска среща на върха и бяха възмутени, се казва в статията. Дискусията, която се проведе вечерта на първия ден, се оказа напрегната и в резултат на това балтийските страни, както и Полша и Швеция, категорично отхвърлиха тази идея, пише Le Mondе.

Но защо Меркел започна активно да популяризира своята инициатива, без да полага и най-малко усилия за предварително дипломатическо съгласуване? Според автора, това се дължи на желанието й да защитава „европейския суверенитет“ по въпроси на контактите с Русия: в края на краищата, ако руско-американският диалог наскоро се възобнови, тогава Европа също има право да обсъжда независимо с Москва въпросите на интерес и за двете страни. Но опитът на Меркел завърши с неуспех, а Макрон от своя страна само "направи любезна физиономия" и заяви, че "обсъждането се е придвижило напред", се казва в статията.

Що се отнася до Китай, Меркел побърза да се възползва от влиянието, което германското председателство на ЕС й даваше до 31 декември 2020 г., за да прокара подписването на глобално инвестиционно споразумение между Европа и Пекин. Това споразумение беше постигнато на 30 декември след среща на върха, проведена чрез видеовръзка с китайския лидер Си Дзинпин. Тогава обаче това споразумение срещна остра съпротива от страна на Европейския парламент и на фона на настоящото влошаване на отношенията с Китай изглежда нежизнеспособно, пише Льо Монд.

Може би германският канцлер е мечтал да формира "исторически геополитически триптих", преди да напусне и прекрасно да завърши кариерата си в голямата политика с европейска среща на върха с Путин, след миналогодишната среща с Си Дзинпин и юлските преговори с Байдън, предполага авторът. Неотдавнашното развитие на събитията обаче, по негово мнение, ясно демонстрира дълбочината на влиянието на „посткомунистическите“ страни от Източна Европа върху съвременното развитие на Европейския съюз.

Независимо дали става дума за отхвърлянето от страна на Унгария на Виктор Орбан на отвореното общество или отказа на балтийските държави да възобновят диалога с Путин, историческото и географско наследство на тези страни се проявява напълно“, подчертава статията. И ако Кол и Митеран някога са вярвали, че с помощта на обединението на Европа „ще успеят да закрият сметките на Студената война“, то Меркел и Макрон наскоро отново се убедиха, че на практика до това е още много далеч, заключава Le Monde.

Превод: ЕС