/Поглед.инфо/ Преди срещата на върха на ЕС в четвъртък върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурността Жозеп Борел направи доклад за състоянието на отношенията между ЕС и Турция, съобщава Süddeutschen Zeitung. В най-„взривоопасната“ част на доклада са изброени възможни санкции срещу Турция, ако тя се върне към „едностранните действия или провокации“. „Под прицел“ попаднаха най-важните отрасли на икономиката на страната - туризмът и енергетиката.

В понеделник на срещата на външните министри на ЕС в Брюксел върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Йозеп Борел ще представи доклад за „текущото състояние на политическите, икономическите и търговските отношения“ между ЕС и Турция.

Документът е изготвен по поръчение на държавните и правителствени ръководители, възложено през декември 2020 г. на срещата на върха на ЕС. Тогава, преди всичко, Германия предотврати налагането на санкции и гарантира, че на Турция ще й бъде предложен „положителен дневен ред“, ако промени поведението си, по думите на Süddeutschen Zeitung.

През ноември, след няколкомесечни постоянни провокации, турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция "възнамерява да изгражда бъдещето си с Европа". Стремежите на Анкара се засилиха през 2021 г., но недоверието към нея е дълбоко. Гърция и Кипър, както и Франция и Австрия, настояха в доклада да бъдат изброени възможни санкции срещу Турция.

Настоящата версия, която вероятно ще бъде редактирана преди срещата на върха на ЕС в четвъртък, се състои от 15 страници, като най-„взривоопасната“ част е в края: ако Турция се върне към своите „едностранни действия или провокации“, които нарушават международното право, тя ще трябва да носи съотнетните "политически и икономически последици".

Пет точки бяха посочени като възможни санкции, които се очаква да бъдат обратими: решението от декември относно индивидуалните санкции за незаконното сондиране в Източното Средиземноморие може да бъде приложено на практика. Освен това съществуващите санкционни режими могат да бъдат разширени. В доклада също така се разглежда ограничаването на икономическото сътрудничество, например чрез спиране на отпускането на заеми от Европейската инвестиционна банка.

Четвъртата точка предлага „вземане под прицел“ на „сектори, важни за турската икономика“ и открито сочи към туризма: членовете на ЕС ще могат да препоръчат на своите граждани да се въздържат от пътувания до Турция. Преди началото на пандемията през 2019 г. Турция са посетили 52 милиона туристи.

Според Световната туристическа организация туризмът осигурява 12% от БВП на страната, единственият отрасъл, който го изпреварва, е строителството. Освен това ЕС ще може да наложи санкции на енергийния сектор и да наложи забрана за внос и износ на „определени стоки и технологии“.

Както отбелязва вестникът, докладът се основава предимно на трезви анализи, но Борел не спестява критиките. Фактът, че двустранните отношения продължават да се влошават, се дължи "преди всичко на действията на Турция в Източното Средиземноморие", където тя пряко поставя под съмнение правата на Кипър, както и на "рязко увеличаване на провокациите на Турция срещу Гърция".

Освен това докладът остро критикува военните намеси на Анкара в Либия и Сирия. Отбелязва се също така, че наскоро Турция спря „да се стреми към мирно уреждане на ситуацията в Нагорни Карабах и подкрепи призива на Азербайджан за военно решение на конфликта“.

Докладът описва подробно как Турция, която официално започна преговорите за присъединяване към ЕС през 2005 г., отмени реформите и унищожи демокрацията.

Разделът „Заключения“ описва по-подробно „позитивния дневен ред“, т.е. стимулите за Анкара. От декември 2020 г. Турция е „по-спокойна и по-конструктивна“, но процесът на деескалация остава „крехък“. „Отнема ни повече време, за да определим дали е стабилен и надежден и дали дава последователни резултати“, отбелязва Борел. Той посочва също така "влошената вътрешнополитическа ситуация в Турция".

Подобряването на взаимоотношенията включва пет точки, които трябва да се прилагат „последователно и постепенно“. По този начин трябва да бъдат приложени онези части от споразумението между ЕС и Турция за бежанците, които са в полза на двете страни: Турция трябва да върне на своята територия онези бежанци, които нямат право да получат убежище. По-специално, 1450 души са на гръцките острови. На свой ред членовете на ЕС се задължават да приемат същия брой сирийски бежанци от временните лагери в Турция и да ги преселят в страните от ЕС. На първо място, става дума за „най-уязвимите групи”.

Като трета точка бяха посочени по-тесните икономически отношения, които биха били от полза и за двете страни. Центърът на икономическото сътрудничество ще бъде модернизацията и разширяването на Митническия съюз.

Освен това Турция трябва да възобнови „диалозите на високо ниво“. Последната точка е посветена на отношенията между хората, които освен „противоречивото желание на турците да либерализират визовия режим“, могат да включват участието на турски граждани в програми като Еразъм.

Във въведението Борел посочва, че е предоставил на държавни и правителствени ръководители „инструменти и възможности за по-нататъшни действия“.

Въпросът, какви заключения ще направят германският канцлер Ангела Меркел и ръководителите на 26-те други страни-членки на ЕС от този документ на срещата на върха на ЕС в четвъртък, остава открит. Но президентът Реджеп Тайип Ердоган вече знае точно какви последици могат да имат бъдещите му действия, пише Süddeutschen Zeitung.

Превод: ЕС