/Поглед.инфо/ Victor Grossman (Виктор Гросман) е американски публицист и писател. През 1949 г. става член на Комунистическата партия на САЩ. В 1950 г. е мобилизиран и служи в американския окупационен корпус в Германия, след това – в Австрия. През 1952 г. дезертира, като преплува Дунава и се озовава в съветската зона. По това време в САЩ се вихри макартизма и Гросман се опасява от преследване за това, че преди да го призоват в армията не е декларирал членството си в леви политически организации. След кратък престой в съветската зона е изпратен в ГДР, където следва журналистика в университета „Карл Маркс“. В продължение на десетилетия работи като преводач и журналист. През 1994 г. обвиненията срещу него в дезертьорство отпадат и възстановява американското си гражданство. Пътува няколко пъти до САЩ, включително за представяне на книгата си Crossing the River: A Memoir of the American Left, the Cold War, and Life in East Germany (Отвъд реката: Мемоари на американски левичар за Студената война и живота в Източна Германия), публикувана през 2003 г. от издателството на Масачузетския университет в Бостън. Гросман живее в Берлин и активно сътрудничи на марксисткото списание Monthly Review, въпреки че е на 95 години).
Трагедия ли е това или нова надежда?
След месеци – а всъщност години на вътрешнопартийни дразги в германската партия LINKE (Левицата), зарът е хвърлен, Рубиконът е преминат и Сахра Вагенкнехт, заедно с още девет депутати, напусна партията и обяви решението си да основе нова формация през януари. Докато се избере име ще се нарича „Съюз Сара Вагенкнехт – за разум и справедливост“ (BSW – Bündnis Sahra Wagenknecht-für Vernunft und Gerechtigkeit). Това стана на 23 октомври.
От самото начало имаше търкания. Въпреки че вече не са членове на фракцията на LINKE в Бундестага, десетимата отхвърлиха исканията на 28-те депутати, които все още са в партията, да се откажат от правомощията си. Те смятат, че могат да останат депутати до новите избори, вероятно през 2025 г.
Уви! За да има статут на „фракция“ в Бундестага, една партия трябва да притежава поне 5% от местата, които в момента трябва да са 37. Досега LINKE имаше 38. Но с 28 не може да бъде фракция – за първи път от 2005 г. насам. Както 28-те, така и напусналите 10, могат да получат подчинен статут на „групи“. Но групите не могат да предлагат законопроекти, имат ограничено време за изказвания, по-малко офис пространство, по-лоши места в залата и много по-малко средства за персонал. Близо сто изследователи, юристи, секретарки и други сътрудници ще загубят работата си. „Групите“ нямат същите възможности, каквито имат другите партии. Ще имат и много по-малко права и време за изказвания, за да бъдат чути и гледани в средствата за масова информация. Защо се стигна до това вредно разцепление? Беше ли необходимо?
Партията – както и левицата въобще – отдавна е разделена. По някои въпроси бяха намерени общи позиции, но тези тектонични плочи не престанаха да се раздалечават. Един от най-ранните проблеми е свързан с (източната) Германска демократична република. Онези, които често се наричат „реформатори“, внимателно се дистанцират от това, което медиите и политиците наричат „Unrechtstaat“ (страна на несправедливостта), пренебрегвайки всичките ѝ постижения и почти приравнят „сталинските репресии“ в ГДР с онази по-ранна държава – о, да, Хитлер я наричаше „националсоциализъм“. Придържайки се към такъв подход – повече или по-малко и никога не заставайки на твърде радикални позиции, стана възможно LINKE да се издигне от статута на „лошото момче“ и да получи частично признание като лява, но иначе сносна и уважавана фигура на шахматната дъска на „свободната пазарна демокрация“. Затова именно позволиха на LINKE да се включи в управляващи коалиции в редица провинциални правителства в Берлин, Източна Германия (и в западналия западен Бремен) и дори да оглави управляващата коалиция в Тюрингия. Но с течение на годините подобно участие доведе до плъзгане надолу и загуба на доверие; все повече източногерманци – недоволни, неудовлетворени и притеснени, започнаха да гледат на лидерите на LINKE като на неефективни пешки в отхвърляния от тях истаблишмънт. Все повече хора се обръщат към шумните десни протестни партии или остават вкъщи в деня на изборите. Надеждата на много от „реформаторските“ лидери да станат младши партньори в национален кабинет със социалдемократите и зелените се оказа не само илюзия, но и катастрофа. Партията, която през 2009 г. можеше да се похвали с гордите 11,9%, което я правеше водещата опозиционна партия, спадна на национално ниво до жалките 5,5% в Евросъюза и срамните 4,9% на изборите за Бундестаг през 2019 г. В провинция Хесен през октомври LINKE силно се размина с магическите 5% и загуби местата си в законодателния орган, които имаше в продължение на 15 години. И всички прогнози сочат към нов поплак догодина на изборите в три източногермански провинции, където Алтернатива за Германия (AfD) води в проучванията.
„Реформаторите“ обвиняват левичарите, че предизвикват раздори с твърде обезпокояващата Сара Вагенкнехт, която привлича толкова голямо медийно внимание. Левите пък твърдят, че ръководството на партията никога не е анализирало правилно причините за загубите, не дава възможност за свободна дискусия на членовете и не обмисля промяна на стратегиите, които се оказват погрешни. Въпреки многото добри речи на депутатите в Бундестага, твърде много се набляга на правата на бежанците и мигрантите, на въпросите за „идентичността“ на малцинствата, шикалкавяния около джендър проблемите и как те да се отразяват, дори пунктуално; а се пренебрегват преките проблеми на трудовите хора, връзките с тях, как да се спечели работническата класа, особено онази част, която е изправена пред най-големи трудности. Левите твърдят, че това вече не е истинска партия на работническата класа, а за някои – едва ли е възможно партията да бъде спасена. Различията достигнаха своя връх с войната в Украйна. И двете страни осъдиха руското нападение през февруари 2022 г.; всяко различие би означавало последващо заклеймяване в Путинизъм. Но левите в партията също така обвиниха НАТО, че не се съобрази с предупрежденията и на американските експерти, и на Москва срещу изнасяне фронтовата линия и големите оръжия на НАТО все по-близо и по-близо до пълното обкръжаване на Русия, срещу провокативните заплахи под формата на морски и сухопътни маневри и срещу обучението и въоръжаването на украински войски, откритата подкрепа на профашистките отряди „Азов“ срещу отцепниците в Донбас. Те заявиха също, че всички опити за уреждане на конфликта в Минск, в Турция или с Нафтали Бенет от Израел са били осуетени и че основната причина за конфликта е стремежът на Вашингтон към световна хегемония, прокламирана от Байдън и неговите предшественици. От друга страна, „реформаторите“ – макар понякога неясно да обвиняват всички страни, избягват острото отхвърляне – или анализ – на НАТО, но се присъединяват към общите нападки срещу „империалиста Путин“ и приемат като необходима жертва санкциите и икономическото прекъсване на отношенията с Русия, прокарани от Вашингтон, независимо от тежките проблеми, които това означава за икономиката на Германия. В гневна реч в Бундестага през септември 2022 г. Вагенкнехт отхвърля тази политика, наричайки я поклон пред американските интереси, особено в петролния и газовия бизнес, което би означавало постоянно и опасно разцепление в Европа и света.
Речта разгневи много „реформатори“; някои дори призовават за изключването ѝ от партията. Големият пробив обаче настъпи, когато Сара (както мнозина я наричат) се присъедини към известна феминистка и заедно публикуват Манифест за мир, в който призовават за прекратяване на огъня и преговори за прекратяване на войната в Украйна. Удивителното е, че за кратко време Манифестът бе подписан от над 750 000 германци, а през февруари беше последван от призив за гигантски митинг за мир в Берлин. За разочарование на безбройните привърженици на LINKE, лидерите ѝ не само не подкрепиха Манифеста и митинга, но призоваха членовете си да не се включват и в двете прояви, като по този начин се присъединиха към медийния хор, обвиняващ Сара, че приема подкрепа от AfD и други крайно десни лидери, които – поради позицията си „да се противопоставят на всичко“, повече или по-малко подкрепят Путин. Това наистина бе смущаващо, но организаторите на митинга, начело със Сара, ясно се дистанцираха от подкрепата или участието с AfD, като същевременно приветстваха всеки, който наистина ратува за мир и изтъкнаха, че не е възможно да се попречи на тези, които искат да подпишат Манифеста, нито да се проверяват хората, които отиват на публичен митинг. И заявиха също, че няма да приемат каквито и да било противоречиви послания.
Митингът изненада всички: около 40-50 хиляди не се изплашиха от студа и лекия сняг и дойдоха с лозунги за мир и собственоръчно изработени гълъби на мира. Малкатa група десничари беше блокирана и изолирана в ъгъл, незабелязана от огромното мнозинство. Но бойкотът на митинга от страна на лидерите на LINKE – или на повечето от тях, се оказа момента, в който много леви решиха, че разцеплението е неизбежно. И това най-накрая се случи на 23 октомври, когато водените от Сара десет депутати в Бундестага обявиха отцепването си. Някои левичари, включително тези, които оглавяват групата „Комунистическа платформа“ в рамките на LINKE и които се противопоставят на политиката на лидерите, в същото време се противопоставиха и на разцеплението. „Трябва да се преборим“, казват те, но в рамките на партията като единствената смислена опозиция в Германия. Някои искаха да се изчака поне три седмици до националния конгрес на партията, който се проведе миналия уикенд в баварския град Аугсбург.
LINKE положи всички усилия, за да проведе успешен конгрес. С изключение на едно гневно изказване на Дитмар Барч – съпредседател на електронната фракция на Сара, който я упрекна за разцеплението, тя бе рядко споменавана. Добре организираният дневен ред имаше за цел да призове към активна борба за мир и прогрес, срещу бедността и милиардерите. Встъпителните речи на съпредседателите Янис Вислер и Мартин Ширдеван звучаха по-войнствено антикапиталистически, от много време насам. Вислер съобщи, че през последните седмици към партията са се присъединили няколкостотин нови членове, много повече, отколкото са напуснали партията; сега всички усилия трябва да се съсредоточат върху възстановяване на силите за изборите за Европейски парламент през юни, жизненоважните избори през есента в източногерманските провинции Саксония, Бранденбург и Тюрингия, а през 2025 г. – да се преодолее застрашителната 5-процентна бариера и да се възстанови силното присъствие в Бундестага. Но въпреки гръмките, войнствени искания за нов боен дух и несъгласие със свръхбогатите, почти нищо съществено не бе променено. Нямаше анализ на основните насоки на Европейския съюз и НАТО, почти нямаше критика към тях, a критиката за смъртта и разрушенията в Газа бе отслабена, за да не се притесняват приятелите на Израел и да не им се задават въпроси. Всяка истинска критика на грешните политики в миналото бе ограничена до две и половина минути. Дори искането за национализация на гигантските корпорации за комунални услуги бе отхвърлено (със 195 срещу 175 гласа) от делегатите, голяма част от които са дългогодишни партийни ръководители. Смелите обобщения на проблемите от Газа до Украйна, на ЕС в Страсбург или на германската икономика, не съдържаха почти нищо ново, което да разтревожи средствата за масова информация, политиците или тези, които стоят зад тях.
А какви са шансовете на една нова партия с участието на 54-годишната Сара Вагенкнехт (която необичайно изписва собственото си име заради иранския си баща, който трябвало да се върне в родния си Иран след дипломирането си, когато тя е била само на три години, и скоро след това е изчезнал). Сара се радва на необичайна популярност; привлекателна, винаги добре (и според мен скъпо) облечена, тя е великолепен оратор и умее да се противопоставя със спокойна, хладна усмивка на двама, трима или повече души, които се изправят срещу нея по време на токшоу. Тъй като привлича много зрители, често я канят въпреки нежеланите ѝ леви послания. Но ако тя или някоя партия с нея се превърне в истинска сила вляво, скоро ще бъде осмивана, остракирана или и двете. Първоначалното изявление на Сара и нейния алианс също повдига някои въпроси, на първо място по отношение на миграцията. Тя винаги е наблягала на борбата за правата на трудовите хора и на връзките с работническата класа, често пренебрегвани в предишните дейности на LINKE. По този начин тя се противопоставя на миграцията, тъй като се използва за потискане на заплатите и правата на тези, които вече са тук – или са родени тук. Истинските бежанци, смята тя, трябва да бъдат приемани, но правилата трябва да бъдат по-ясни, дори по-строги, да не се насърчават икономически имигранти, а нарушителите на закона да се депортират. Тя подчертава, че истинската борба трябва да бъде за предотвратяване и прекратяване на войните и империалистическата експлоатация на ресурсите на Юга, доставящ суровини и представляващ пазари, твърде отворени за евтините стоки на Севера; и по този начин да се избегнат миграционните вълни. Нейните критици твърдят, че тя се доближава твърде много до десните лозунги на AfD с надеждата да спечели или да си върне техните избиратели. Въпреки това фактът, че поне три жени, които се присъединиха активно към нея в изграждането на новата партия, имат мигрантски произход, би трябвало да гарантира интернационален дух. Една от тях е 33-годишната Амира Мохамед Али (с египетски баща), считана за евентуален главен организатор на новата партия – роля, с която Сара не е свикнала. Роля, която никак не е лесна! Доколкото е известно новата партия още няма седалище, офис апарат, списъци с членове, ако изобщо има такива – но има един прогресивен (самосъздаден софтуерно) милионер като финансов поддръжник! В програмата на тази лява, по-радикална партия, отделила се от кротката LINKE, настоящата икономическа ситуация в Германия се описва като безпорядък, с провалена образователна система, болезнено съкращаване на медицинските заведения и инфраструктурите. Програмата изтъква: „В резултат на руските санкции и преекспонираната политика за климата, която оскъпява енергията... страната ни е заплашена от загуба на важни отрасли.“ Освен това се призовава за „връщане на разума в политиката. Германия се нуждае от силна, иновативна икономика и социална справедливост, мир и честна търговия, зачитане на личната свобода на гражданите... Страната ни все още има солидна индустрия и успешен сектор на малките и средните предприятия... Германската индустрия е гръбнакът на нашия просперитет и трябва да бъде запазена.“ По някакъв начин това звучи дори по-малко радикално или социалистически обосновано от много изказвания на партията LINKE. Дали е било смекчено, за да не изплаши избирателите от средната класа? Но брилянтната Сара понякога е изказвала неочаквани мнения през годините. Колко силно ще бъде нейното влияние? Ще видим през януари. И какво може да се случи след това през 2024 г.?
Твърде възможно е новите и старите партии да се провалят и да не достигнат тези 5%, както с радост прогнозират много медии. Което би означавало, че левите възгледи ще се изразяват само в разпръснатите малки, слаби групи и групички, които вече не са в Бундестага или в законодателните органи на отделните провинции, напълно лишени от достъп до средствата за масова информация. При крайно ограничаване на лявата опозиция (вече има всички форми на цензура), хора като министъра на отбраната Борис Писториус и шефката на ЕС Урсула фон дер Лайен (и големият бизнес зад тях) биха могли да продължат с пълна сила да изграждат Германия като мощна военна сила, насочена директно срещу Русия (а след това и срещу Китай), със или без тясно партньорство с непредсказуемите САЩ на Байдън, Тръмп или на някой друг агресивен Голиат. Настоящата коалиция на „светофара“, управляваща Германия, е наистина в безпорядък: социалдемократите, зелените и свободните демократи се карат повече, отколкото работят заедно; всеки един е готов да подкокоросва другите двама и да се прегръща с десните християндемократи, които от мястото си на опозиция, играят едни срещу други. С крайнодясната AfD, която е на второ място в страната и на първо място в голяма част от Източна Германия, цялата сцена се накланя надясно! Сега вече опасно! Спешно е необходима нарастваща левица, не само за Германия!
Може ли една нова партия, подпомогната от способностите и обаянието на Сара, да се ангажира с тежките битки срещу войната и милитаризма, срещу унищожаването на индустрията без изкопаеми горива, срещу по-големите трудности за трудовите хора, които са най-малко способни да ги преодолеят? Може ли такава нова партия да издигне нов и нарастващ статут на Германия и Европа?
Първият предварителен тест ще бъде следващата събота, когато отново е планиран гигантски митинг за мир пред Бранденбургската врата в Берлин, със сърцати оратори като Сара и поне един лидер на LINKE. На митинга ще се настоява за преговори и прекратяване на огъня във войната в Украйна и в Израел. Колкото по-голямо е мнозинството, толкова по-голям е шансът тя да бъде чута – също и от политиците, които се притесняват от социологическите проучвания и броя на гласоподавателите.
Може и да е разочароващо, но може – подобно на неочакваните големите протести в Лондон, на Голямата централна гара и на Бруклинския мост в Ню Йорк, както и в други големи градове по света – да се окаже достатъчно мощно, за да даде още една надежда за 2024 г. и след това!
Превод: д-р Радко Ханджиев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.