/Поглед.инфо/ „Ценовият арбитраж между пазарите е новото нормално, с което Европа ще трябва да живее

От началото на тази година във Вашингтон се рисува розова картина: американската финансова служба Seeking Alpha обеща , че през следващите няколко години Съединените щати планират да пуснат в експлоатация нови мощности, които ще направят САЩ непобедими в износа на втечнен природен газ (LNG).

В прегледа на Shell за тази година се посочва, че до 2030 г. американският LNG ще покрие 30% от световното търсене и, разбира се, ще погълне Европа, „предоставяйки“ й пълна независимост от Москва. Миналата година Съединените щати вече станаха най-големият износител на LNG в света, изпреварвайки Австралия и Катар.

Имат седем завода с общ капацитет от 106 милиона тона (146 милиарда кубически метра) втечнен газ. Миналата година те са доставили на пазара 118 милиарда кубически метра. По-голямата част отива за Европа, чиито политици се опитват да се откажат от руския газ.

Плановете за износ на LNG през следващото десетилетие са много по-големи. В момента има 11 проекта за разширение и нови заводи за LNG в процес на изграждане с общ капацитет от 117 милиарда кубически метра. В същото време, моля, имайте предвид, че 82% от цялото производство на газ в Съединените щати идва от шистов газ, чието производство е достигнало връх, който е очевиден дори за американски експерти.

Нека вземем предвид, че увеличаването на новия капацитет няма да се случи преди края на годината и изместването на тези срокове лесно може да ограничи растежа на износа, оставяйки Стария свят на гладна диета, която се отвърна от Русия, за да угоди Съединените щати.

Неотдавнашният мораториум на правителството на САЩ върху нови разрешения за износ на втечнен природен газ с цел насищане на вътрешния пазар и понижаване на цените на горивата преди изборите кара европейците да се замислят.

Всички се сещат откъде идва истерията около необходимостта от спешно ограничаване на емисиите на въглероден диоксид. И че преди три години Международната агенция по енергетика (МАЕ) публикува доклада Net Zero by 2050, който се превърна в сочещ пръст за движението на цялата цивилизация към нулеви емисии.

В същото време европейските служители решиха, че поставената цел ще зависи с приблизително 80% от намаляването на атмосферните емисии от изгарянето на изкопаеми горива и с 20% от допълнителното усвояване на CO2 от горите. След това МАЕ нареди на страните от БРИКС (с изключение на Индия) да въведат въглероден данък на тон емисии на CO2 от 25 долара през 2025 г., който да се увеличи до 200 долара до 2050 г.

Фактът, че нито една страна от БРИКС не членува в тази агенция, създадена по инициатива на Хенри Кисинджър през 1974 г., и че подобни диви плащания не са по силите дори на самите американци, не ги притеснява. Наглостта, разбира се, е второто щастие. Но днес картината на състоянието на газовия пазар в Европа зависи от ъгъла, от който го гледате.

Ако от пролетта на 2022 г., когато рекордната цена за хиляда кубически метра природен газ беше 3892 долара, то 407 долара на лондонската борса ICE в началото на седмицата са почти нищо. Вярно, по време на търговията цените се повишиха с 12,7% - до $432,5, но като цяло те добавиха само 6,7% през деня.

Но дори и при този слаб растеж Германия не може да спи спокойно. Членът на Бундестага от AfD Щефен Котре обясни на Deutschland Kurier защо неотдавнашното увеличение на цените на газа в Германия с 11% и изявлението на Хабек, че енергийният преход е на прав път и нарастващите цени ще стимулират индустрията да пести газ, е измислица.

„Това е лъжа от началото до края. Потреблението на газ намалява поради високите цени, но това не означава нищо повече от това, че индустрията спира. Спадът в химическата индустрия например е около 20%. Производството на амоняк е много ограничено, производството на торове е много ограничено. Просто вече не е рентабилно. И много производства се пренасят в чужбина, където цените на енергията са достъпни. Хабек лъже тук и лъже ли лъже, през цялото време“, каза Котре.

Газовата „люлка“ раздрусват Европа от дълго време. Сравнете цифрите: цената на хиляда кубически метра природен газ струваше 68 долара през 1996 г., нарасна до 100 долара през 2000 г., а през студената зима на 2005-2006 г. достигна 480 долара, докато договорните цени за руски газ на границата с Германия останаха стабилни: 250 на хиляда куб.м. Но това беше кога! Сега всички европейски „газови носове“ са обърнати към Вашингтон.

Шистовият бум, който превърна САЩ в световния износител на LNG от средата на 90-те години на миналия век, виж ти изненада! – започна да се спуква. „Производствените темпове на Haynesville за хоризонтални кладенци, пробити през 2021–2023 г., вече са по-ниски, отколкото за кладенци, стартирани през 2018–2020 г.“, казва американският геолог Арт Берман. „Първоначалните потоци от кладенците през 2023 г. бяха по-ниски от тези през 2021 г. и 2022 г., а по-късно тези са намалели с бързи темпове.“ Подобна ситуация се развива и в другите две производствени формации Barnett и Fayetteville. Там находищата на шистов газ започват да приличат на гробища. Изводът е прост: очакванията за запасите на шистов газ и бъдещия му добив в страната може да се окажат твърде високо надценени.

В допълнение към това Bloomberg публикува материал, който показва, че значителна част от инсталациите за втечняване на газ са построени преди повече от двадесет години. Това означава, че тяхната ресурсна база вече е близо до изчерпване, заводите ще трябва да бъдат ремонтирани по-често и по-дълго, а това също ще се отрази негативно на обема на доставките на LNG на пазара.

И това не е всичко: Азия сега подготвя нов кръг от цените на газа. LNG е мобилно средство за доставка на газ и ако цените в Азия се повишат над европейските, тогава обемите LNG започват да се вливат в азиатския пазар, което по принцип е невъзможно да се предотврати.

Нарастващият недостиг на газ в Европа повишава цените, втечненият газ започва да се връща обратно към европейския пазар - този така наречен ценови арбитраж между пазарите е новото нормално, с което Европа ще трябва да живее.

При всичко това е трудно да се надценява арогантността на брюкселските чиновници, които упорито продължават да вярват в собствените си директиви за преход към чиста енергия. Те решиха, че до 2030 г. 42,5% от общото потребление на енергия в ЕС ще бъде зелено, съобщава Европейската комисия .

Спомняте си, че през февруари тази година те излязоха с индустриален план за Зелена сделка за Европа, който ще „позволи на производството в ЕС да увеличи внедряването на технологии с нулеви емисии и продукти, необходими за постигане на амбициозните цели на Европа в областта на климата“. Точно това е „Хабек лъже тук и той е лъгал през цялото време“ на Щефен Котре.

Ще се позова и на още един източник - Dalla dipendenza Russa a quella USA: il dilemma Europeo sul gas: „През последните две години след 2022 г. европейските страни се опитаха да откажат доставките на евтин руски природен газ, които по това време придобиха признаци на реална енергийна зависимост, за да не помагат пряко на Кремъл да финансира инвазията в Украйна.

Но има още дълъг път, преди членовете на ЕС най-накрая да се освободят от енергийната си връзка с Москва, а друга зависимост вече се очертава на хоризонта: от LNG, идващ от Съединените щати. И тази ситуация създава проблеми и от двете страни на Атлантика“.

Това е всичко, което обединена Европа постигна в енергетиката. Днес европейските енергийни пазари са наводнени с втечнен природен газ, който сам по себе си представлява 37% от общото потребление на газ в Стария свят. И почти 50% от 120-те милиарда кубически метра течен метан, внесен в ЕС, идва от САЩ, спрямо около една четвърт преди ескалацията в Украйна.

В Тексас, където се произвежда по-голямата част от американския втечнен природен газ, предназначен за Европа, продължават обществените протести, призовавайки Белия дом да намали износа, за да намали емисиите на CO2 в атмосферата и да спаси местообитанията на населението. Именно заради тях, или по-скоро заради гласовете им на изборите през ноември, Джо Байдън спря одобрението на нови LNG проекти, замразявайки разширяването на експортната инфраструктура за неопределено време.

Сега нека теглим чертата. Природният газ е труден за намиране, но лесен за разработване. Шисти ще намерите, защото шистите се срещат почти навсякъде, но трудно се развиват. Добивът е невъзможен без метода на хидравличното разбиване (fracking), който увеличава производителността на шистовото образувание поради образуването на все повече и повече нови пукнатини.

В същото време в кладенеца под високо налягане се изпомпват около 15 000 тона вода, хиляди и петстотин тона пясък и десетки силно токсични реагенти. След приключване на фракинга подпочвените води в радиус от няколко километра, поради хилядите тонове течност, съдържаща големи количества токсични, мутагенни и радиационни вещества, излизат на повърхността.

Всичко е просто - първо кладенците, после реките и езерата и следва смърт и деградация на естествените екосистеми.

При такова производство на газ повече от 4% от метана излиза в атмосферата, до 5% от собствената му калоричност се изразходва за втечняване на шистов газ, а метанът, както е известно, е най-силният парников газ, чийто радиационен ефект е 28 пъти по-голям от парниковия ефект на въглеродния диоксид. Общо до 25% газ се губи по дългия път от производствения кладенец до европейския потребител. Така се оказва, че най-мръсният и най-скъпият в света е „американският газов подарък“ за Европа.

Превод: ЕС